Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за умрелия на Кръста Спасител Христос, но и на очакването на Неговото Възкресение. В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.
На днешния ден – последния от седмицата по еврейския календар и затова ден на пълен покой от всякакви дейности – Христос с човешкото Си тяло е бил в гроба, а Неговите ученици „поради страх от юдеите“ се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота е била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…“.
Само жените около св. Богородица не падали духом: подготвили още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след „съботната почивка“ да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта „в първия ден на седмицата“ те „много рано“, още по тъмно, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.
Тази сутрин богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи св. Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение. А вярващите казват молитвените слова: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!“.
Източник: БТА
