Във Велики вторник продължават поученията, които ни предлагат богослужебните текстове тази седмица. Посочва се на какво се дължи духовното безплодие. То образно е представено в изобличението на Иисус Христос към фарисеите и книжниците, което слушаме в четивото за деня от Евангелие според Матей, 23 гл. В тяхно лице Спасителят бичува лицемерието, което винаги е причина да нямаме духовността, нужна за истински християнски живот. Църквата ни призовава и към духовна бдителност чрез причтата за неразумните девици, защото „никой не знае деня и часа, в който Човешкият Син ще дойде“. В основната песен и днес се пее: „Ето, Младоженецът идва в полунощ и блажен е този, когото Той намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен; внимавай, душо моя, да не те налегне сън и да бъдеш предадена на смърт пред затворените врати на царството!“.
Притчата за десетте девици е една от поредицата поучителни разкази, с които Христос при последното Си влизане в Йерусалим наставлява Своите ученици, за да ги подготви за времето, когато след Неговата кръстна смърт и възкресението Му вече ще бъдат сами. Друга притча, припомняна днес, е тази за талантите: един господар раздал на подчинените си различни суми пари (талантът е значителна сума), за да ги стопанисват, докато той отсъства. След време, когато си прибрал, той поискал сметка от тях. И се оказва, че едни са стопанисвали добре повереното богатство и са спечелили от това. Докато единият служител заровил таланта в земята и го върнал на господаря в същия размер, но бил наказан, защото не разработил таланта си, за да спечели за себе си и за собственика.
На всекиго от нас е даден от Бога някакъв талант, но не бива да заравяме таланта си в земята, както е направил ленивият човек. Талантът (и в преносния смисъл на думата) ни е даден за наша лична полза, но ще ни се поиска отчет. Затова нека се потрудим да дадем плод!
