Опелото на един изряден свещеник

Опелото беше извършено от архим. Василий, протосингел на Софийска митрополия, заедно с двадесетина свещеници и двама дякони. Нямаше владика, който бил зает, но затова пък заупокойната служба на опелото премина молитвено, спокойно, при това изпълнена „според книгите“ и без да се пропуска нищо. Пя известният хор „Св. Наум Охридски“, създаден и ръководен от сина на о. Иван – Андрей Иванов Касабов, доктор по богословие, преподавател по църковно пеене и отличен български църковен певец. Храмът беше препълнен от богомолци и макар че цялото заупокойно последование продължи необичайно дълго за нас, почти три часа, всички останаха до края, за да се простят със своя духовен отец. По-старите посядахме, но повечето издържаха, защото ги крепеше горещата им лична молитва.

Накрая о. Василий проповядва хубаво, сърдечно, прочувствено. Той изтъкна качествата и трудовете на отец Иван Касабов и призова да не го забравяме, да следваме примера му на истински Божи служител.

Отец Иван ми е скъп на сърцето, защото заедно бяхме приети след прецизен конкурс в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, през 1958 г. Бяхме 44 души в първи клас (осми иначе) на семинарията и спяхме повече от половината в една огромна спалня с 27 легла! Бяха ни настанили по азбучен ред и заедно с Иван Недков Касабов и Иван Стоянов Попов (и той 42 години свещеник в Созопол до смъртта си от ковид на 1 април 2021 г.) бяхме един до друг. От този огромен клас (свещеници станаха още Александър Андонов в Асеновград, Ангел Кочев в Петрич, Борис Беров в Бургас, Никола Хубчев в Първомай, Петър/Пейко Цанков в с. Енина и Казанлък, Стефан Болнов в Плевен и др.) вече малцина останахме сред живите, докато ни прибере и нас Бог един по един. Радвам се все пак, че съм бил съученик с такива изрядни свещеници.