Това е най-скръбният ден за християните. В него си припомняме страданията, съденето, разпъването на Кръста, смъртта и погребението на Иисус Христос. Праведникът е осъден беззаконно и Невинният е разпънат на кръст като злодей. Създателят на света и живота е лишен от право да живее. Даващият живот на всички е погребан като смъртен. Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години. Те са били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото, независимо от Неговите уверения, са си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.
В молитвите и песнопенията на Църквата днес тези мисли преобладават. Стотици църковни поети и песнописци са възпели от душа и сърце човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Господ Иисус Христос. В един от най-хубавите текстове за този ден се казва: „Йосиф и Никодим Те свалиха от Кръста и, като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол – Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в съчувствен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш, обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра. Сега виждаме мъртъв Тебе, Който заради нас доброволно прие смърт! Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница?“.
Църковните поети не пропускат да намекнат и за очакваната победа на живота над смъртта, защото Възкресението на Христос е премахнало отчаянието и е донесло надежда на всички. Смъртта Му на Кръста не е била плод на нещастни обстоятелства, а доброволна себежертва на Изкупителя за греховете на света. След тридневен престой в гроба Христос надвива смъртта и възкръсва с преобразеното Си тяло.
Днес е строг пост. Всички християни се покланят на плащаницата с изобразеното тяло на Иисус и я обсипват с цветя. Вечерта се извършва т. нар. Опело Христово.
Източник: БТА
