Във Велика сряда отдаваме почит не на личност, а на покаянието на една безименна жена, която в Евангелието е определена като грешница. Тя е била докосната от проповедта на Иисус Христос, разкаяла се е за греховете си и от благодарност е помазала с миро (скъпо благовонно масло) нозете на Учителя малко преди Неговите страдания и спасителна смърт на Кръста. В този ден си спомняме и за предателството на Юда Искариот, който е присъствал на това действие на жената, но вместо да се трогне от душевния ѝ прелом, е замислил предателство.
Тези две събития станали след влизането на Спасителя в Йерусалим. Юда, щом видял да се разлива щедро скъпото миро, отбелязал, че можело то да се продаде за голяма сума пари, които да се раздадат на сиромаси.
Странното в тези два свързани случая е, че грешната жена е постъпила правилно, защото е стигнала до съзнанието за нуждата от покаяние и го е изразила с помазването на нозете на Христос. Гостоприемството е изисквало да се даде на госта вода да измие нозете си след пристигане. А тя вместо с вода е измила нозете Му със скъпо миро. Домакините преди това са предложили вода на Иисус да си измие нозете, но тук е важен символът: жената в разкаянието за греховете си (според преданието тя е била блудница) чрез помазването кани Спасителя да влезе гост в душата ѝ и да я очисти, за да не греши повече. И Христос ѝ обещал, че целият свят ще научи за постъпката ѝ и ще я издигне в пример за подражание.
А Юда в този ден затвърдил намерението си да предаде своя Учител, от Когото бил облагодетелстван да бъде Негов ученик, да слуша спасителните Му слова и да е свидетел на чудесата Му. Неговият отрицателен пример, както и разкаянието на разбойника на кръста до Иисус Христос показват, че никой не е застрахован в състоянието, в което се намира. Затова Църквата препоръчва да бъдем будни и да внимаваме над себе си.
Източник: БТА
