Архим. Захариас: „Ако зилотите живееха по времето на Христос, първи щяха да Го отхвърлят“

Архим. Захариас (Захару) от братството на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс бе гост на тазгодишната Седмица на православната книга във Варна. След своята лекция на тема „Евхаристията и молитвата на сърцето“ известният духовник, духовно чедо на стареца Софроний (Сахаров), отговори на въпросите на вярващите, събрали се в зала Пленарна на община Варна. Един от тези въпроси беше:

Как се отнасяте към това, че някои християни в Руската и Константинополската църква не поменават своите патриарси, защото ги обвиняват в ереста на икуменизма?

Мисля, че това е зилотизъм без разум, без разсъдителност. Попитахме някои от тези зилоти защо не поменават патриарха заради Събора, който се проведе миналата година: Вие прочетохте ли текстовете на Събора? И те казват: Не. Е, как тогава осъждате патриарха, без да сте прочели текстовете, които са приети? Темите на Събора бяха с пастирски характер. Те не бяха богословски, догматични, така че да се нуждаят от богословска точност, от акривѝя. Това бяха пастирски въпроси, за които се прилага голяма икономѝя. Мисля, че ако зилотите живееха във времето на Христос, първият, когото щяха да отхвърлят, щеше да бъде Христос. Виждаме случая със самарянката. Христос прие нея – една жена, еретичка и блудница – почете я, направи така, че тя да се почувства почетена и да се отвори за Неговото слово. И я направи равна на апостолите. Същото виждаме и в общуването му с Никодим – не го укорява, че Никодим се страхувал да изповяда вярата си публично, а отива при него нощем. Вместо това Господ му предава най-възвишеното учение за човека. Същото прави и с Натанаил – не го укорява за дързостта, а му разкрива учението за съединението на небето и земята. Служението на Църквата е твърде парадоксално – не бива да забравяме думите на Христос, който казва: „Служещият е повече от този, комуто служат“. Ние християните, и особено клириците, ако не поставим себе си по-ниско от хората, които идват при нас, за да им помогнем, служението ни няма да даде плод. Христос сложи Себе Си по-долу от всички, за да издигне всички ни на небето.