Мобилно меню

4.76 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (50 Votes)

IMG 5805Интервю с Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Видинския митрополит, за Двери.бг в навечерието на празника Вход Господен в Йерусалим - Цветница.

- Ваше Преосвещенство, кое е най-същественото за този празничен ден?

- За днешния ден, както и за всички християнски празници е важно да знаем, че той ни насърчава да следваме примера на Спасителя и на апостолите и да живеем в благодатта на Църквата, като по този начин стигнем до спасение.

Днешният празник е един акт на смирение. Бог влезе в Йерусалим на обикновено осле. Това е свидетелство за нас, че животът ни трябва да бъде изпълнен със смирение. Без смирение няма и благодат. Както е казано в Св. Писание: Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат. Чрез смирението Бог открива това, което е потребно за нашето спасение.

В събитиен порядък този празник е свързан с дългоочаквано събитие за евреите – влизането на Божия син в Йерусалим като Цар, Владетел и такъв, който ще ги спаси. На този празник обаче се изпълнява обещанието на Бога, че човекът ще получи възможност за спасение и за вечен живот. След като Господ Иисус Христос възкресил Своя приятел Лазар от гроба, следва радост и оживление, които повлияват да се случи входът Господен в Йрусалим така тържествено.

- Смятате ли, че за съвременния човек смирението е по-трудна задача?

- Не бих казал. Всяко време има своите изпитания. Както ние живеем в сложно време, така и Христос е живял в сложно време, а след това - и апостолите. Историята ни показва, че за християните лесно време няма. Всяко време обаче е благоприятно да проявим смирение. Няма по-добро или по-лошо време за смирение.

Може би в днешно време смирението ни се струва трудна задача, защото искаме да се оправдаем в нашата духовна немарливост. Както се казва в Свещ. Писание, „Бог е същият вчера и днес, и вовеки“. Бог не се променя. Тези, които се меним, сме ние. Често говорим за изпитания, недоимък, кризи – политическа, иконимическа, емигрантска, но кризи винаги е имало. Ако искаме да променим нещо, не трябва да бягаме от смирението и христриянските ценности. Напоследък забелязвам, че ние се стремим по-скоро да принизим Бог, вярата, всичко, което благоприятства нашето духовно издигане, отколкото да се издигнем ние към Бога; т. е. ние искаме Бог да слезе при нас, всичко да ни е по-комфортно, по-удобно, отколкото ние да направим усилие пред Бога. Често се оправдаваме по всякакви въпроси – духовни, политически, социални... Това показва, че нямаме желание за борба. А ето, светите апостоли са били мъчени и изтезавани, но са търпели.

- Какво според Вас ни пречи да допуснем Бог в нас?  

- Духовният живот не е само в неделя или на Цветница. Ние сме тези, които трябва да разрешим на Бог да влезе в нас. Именно чрез празниците ни се дава възможност да допуснем Бог в сърцата ни. Винаги има място за Бог в нашето сърце. Той не иска много, а малко. Жертвайки своя единствен Син, Бог ни е показал, че ни обича. От нас се иска малко, за да допуснем Бог в нас. Така придобиваме смисъл в живота си. Решението е наше. От нас зависи.

- Предстои Страстната седмица, най-тъжната седмица. Какво трябва да знаем за този период?

- След Цветница навлизаме в едноседмичен период, в който си спомняме за страданията и мъките, на които е бил подложен Господ Иисус Христос. Страстната седмица пресъздава моментите от последните дни в живота на Спасителя – тайната вечеря с апостолите, молитвата в Гетсиманската градина, залавянето на Иисус, процеса срещу Него, разпъването Му на кръста.

За нас са важни постъпките на апостолите. Ако вникнем малко по-дълбоко, ще осъзнаем, че ние днес сме в тяхната позиция и ще осъзнаем кое трябва да махнем от себе си, на кое да дадем превес.

Думата „страст“ не означава нещо греховно, както много хора си мислят. Страст на църковнославянски означава „страдание“. Така че нека не си представяме тази седмица като седмица на някакви неморални постъпки, а да я разглеждаме като онзи едноседмичен период, който впечатляващо ни разказва за страданията на Спасителя. Кулминацията на този период е Възкресението на Иисус Христос. Но този светъл ден често се превръща в ден на ястието и питието и ние забравяме смисъла му. Четейки всяка година едни и същи свещени текстове, ние се пренасяме в този период.

Има и един особено важен момент: припомняйки си тези страдални стъпки на Спасителя, ние като християни трябва да разберем смисъла на нашия християнски живот – каквото Той е правил, това трябва да правим и ние и за това да се молим. Така ще получим много повече, отколкото ни е потребно.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wa4cd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари