Интервю за Двери с доц. д-р Павел Павлов, преподавател в Богословския факултет на СУ, главен инициатор и организатор на Поклонническия път „Рилският Чудотворец“, за предизвикателствата пред похода в периода на пандемия.
- Доц. Павлов, защо решихте да проведете Поклонническия път въпреки трудностите, породени от непривичната обстановка и необходимостта от социална дистанция?
- Тази година имаме несрещано предизвикателство – епидемиологичната обстановка в България и в световен мащаб, която притеснява всички ни и ни прави по-внимателни. По тази причина се налага да се върнем към по-аскетичния характер на похода от първите му години. Смятаме, че това е отговорно решение, което все пак ни позволява да осъществим нашия Поклоннически път и усилно да молим св. Йоан Рилски да помага не само на поклонниците, не само на България, но и на целия свят в изпитанието, което се случва. Тази година поклонническият поход ще бъде по-акетичен, по-молитвен, по-мълчалив дори. Няма да е така шумен и посветен на срещи с много хора, а ще го извървим в аскетична молитва. Във време на изпитания нашите православни предци са търсели по-усилено молитвеното застъпничество на св. Йоан Рилски. Това е и основната причина да направим всичко възможно да не отлагаме Поклонническия път тази година, за да изпросим молитвената закрила на нашия небесен покровител св. Йоан. При изпитания и несгоди трябва да усилваме нашата молитва към Господ и светиите за по-голяма помощ и благодатни сили.
След години, когато, дай Боже, всичко премине по благополучен начин за целия свят, това, което главно ще се запомни, е, че България не затвори църквите си по време на великденските празници за молитва и богослужение. Всички имаха възможност да отидат в храма, но бяха много внимателни. Не винаги всички бяха на богослуженията, но осъзнаваха отговорността за запазване на здравето на другите. Това е голямо задружно постижение на Църквата: на йерархията, на клира и на енориашите. Този опит и поучение от предходните месеци бих искал да приложим и към Поклонническия път „Рилският Чудотворец“, който предстои.
- Как върви организацията на Поклонническия поход „Рилският чудотворец“ тази година и ще има ли промени в маршрута предвид епидемиологичната ситуация?
- Някъде след втората или третата година на поклонението започнахме да усещаме, че не ние организираме похода, а той ни организира нас. Макар и формално да е нужно да има организатори, както и водачи, които поемат отговорност за целия процес и безопасността на хората, вече толкова години самият Поклоннически път нас ни организира. Стартирахме инициативата през 2010 г. по идея на преподаватели и студенти от магистърска програма в Богословския факултет. Получихме благословение от Българския патриарх и бяхме подкрепени много сърцато от Столичната община.
Организацията в първите години беше важна. С о. Ангел Ангелов си бяхме дали дума, ако даде Бог, да положим усилия и да осъществим този поход в три поредни години. Смятахме, че след това или ще заживее свой самостоятелен живот, или ще престане да се осъществява, ако няма потенциал. Походът, както виждаме и днес, съществува независимо от един, втори или трети организатор. Той има свой собствен живот и огромна енергия.
Още преди месеци с част от по-младите, но вече многогодишни участници в Поклонническия път започнахме да мислим как да се осъществи поклонението тази година в рамките на санитарните и хигиенни изисквания на настоящата ситуация. Като възможност през тази година виждаме варианта да върнем похода към по-аскетичната форма от първите му години. Тогава вървяхме главно в планините, минавахме само през едно селище – с. Клисура. Първата година бяхме двадесет и пет човека, втората – петдесет, третата – сто. С увеличаването на хората възникваха както въпроси, така и възможности участници да се включват на различни места, понякога само вечер или пък сутрин за богослужение. Постепенно Поклонническият път се превърна в нещо повече от молитвено ходене. Той стана своеобразен празник за селищата, през които преминаваме. Събираха се много хора, които посрещаха поклонниците, създадоха се приятелства и очакване за ежегодна среща. Служехме в храмове, в които иначе това рядко се случва, и това се оказа една възможност за приобщаване на хората от тези райони към вярата, преданието, православното богослужение.
Сега с оглед на епидемиологичната ситуация и необходимостта от спазване на всичките хигиенни изисквания е нужно да се върнем към първоначалния вариант на похода. Обръщаме се към всички желаещи да участват с призива, че тази година не е време за експерименти, а е необходимо всеки много да внимава върху себе си и който има съмнение в издръжливостта си или не се чувства здрав във всяко едно отношение, нека има предвид, че е достатъчно да съ-участва молитвено.
При положение, че хората, които ще се включат, са много, както през последните години, ще създадем възможност да се разделят на три по-малки групи, които ще се движат в различно време и на различни места, за да не се струпват множество хора на едно място. Предвиждаме нова възможност за възстановяването на най-интензивния поклоннически път към Рилският манастир - този, който тръгва от Самоков към Рилския манастир. Това е трасето, което е изминавано от най-много наши предци (Самоков – Кобилино бранище – гроба на св. Йоан Рилски и Рилския манастир).
Правим всичко това, за да можем максимално да се съобразим със ситуацията и хората да са в по-малки групи. В официалния сайт на Поклонническия път „Рилският чудотворец“ https://rilskipoklonnik.bg ще представим три възможности за поклоннически маршрут и за нас ще бъде голямо улеснение, ако предварително сме ориентирани колко хора към кой маршрут ще се присъединят, за да не разпределяме групите в последния момент при тръгването на 1 август от храм „Св. Софѝя“.
Трите варианта ще бъдат с различно ниво на физическо натоварване. Две от възможностите ще са с придвижване до някъде с превоз и по програма, която ще обявим на сайта. Едната група ще тръгне пеша с хоругвата по основния маршрут през планините Витоша, Верила и Рила. Втората група ще потегли от Самоков до Рилския манастир, а за третата е предвиден автобус, който първия ден да превози хората до с. Ярлово, оттам ще продължат пеша до Бука Преслап. Тази трета група ще върви един ден напред и с по-малки разстояния пред другата група, която ще мине по многогодишния път през трите планини. Именно тази група ще има възможност да се движи с ритъма на групата от последните години, а разстоянието ще се измине за четири дни. Двете групи по основния маршрут ще се съединят при влизането в Рилския манастир. Групите ще се движат независимо една от друга, но молитвено ще са заедно и всяка ще върви с иконата на св. Йоан Рилски отпред. Друга особеност е, че тази година бусът, който превозваше по-тежкия багаж от бивак до бивак, няма да бъде на разположение. Надяваме се от догодина да се върнем към по-социалния вариант, но да запазим и възможността за няколко маршрута, които епидемията тази година ни принуди да разработим. Като християни трябва да приемаме всяка криза и като възможност за развитие, а не за ропот и оплакване.
Апелираме към хората, които искат да участват, ако имат някакви съмнения за здравословното си състояние, да бъдат с нас само молитвено. Нека дойдат хора, които вече са вървели пътя, хора в добро здравословно и физическо състояние. Нашето разбиране е, че това трябва да става в малки и стегнати групи, които ще тръгнат с хоругвите и иконите и ще извървят маршрута без да слизат в селищата. По-малките групи ще бъдат по-независими по отношение на настаняването за нощуване. Всички, които са имали намерение да участват за първи път или имат здравословни или чисто физически трудности, да отложат ходенето за догодина и да се приобщят молитвено към поклонничеството.
- Ще бъдат ли подкрепени поклонниците от свещеници по време на поклонението?
- Да, със сигурност ще има свещеници. За момента все още не знаем кой в коя група ще е. Това зависи преди всичко от физическата им подготовка. Нашето желание е, ако има три групи, във всяка да има свещеник.
- Рилският манастир ще настани ли поклонниците вечерта на 5 август?
- Гостоприемството е основна добродетел на монашеството и манастирите винаги посрещат с радост поклонниците. Нашето разбиране в конкретната ситуация обаче е да не затрудняваме св. Рилска обител със задължението непременно да ни настанява. През годините дядо игуменът и монасите са оказвали гостоприемство на хиляди поклонници, за което сме много благодарни. Сега обаче заради епидемиологичната ситуация трябва да имаме готовност на вариант само да се поклоним на мощите и на гроба на св. Йоан Рилски и още на 5 август вечерта да се приберем с автобус(и) до София. Това обаче са само планове, всичко зависи от развитието на епидемията.
Господ, по молитвите на св. Йоан Рилски, да даде сили, здраве и мъдрост на всички в преодоляването на трудностите!
Още за организацията на Поклонническия път тази година – тук.
