Как да се изповядваме? Може ли да се използват книги с приложен списък грехове, от който се изважда „нужното”? Каква литература е по-добре да ползваме при подготовка за изповед? По тези въпроси и за борбата със собственото ни невежество разговаря Марина Богданова с протойерей Григорий Крижановский, свещеник в храма на Ионинский манастир „Света Троица”, духовник на първата в Украйна православна община на хора с нарушен слух.
Може ли да се готвим за изповед по книга?
Не е коректен самият въпрос. Изповедта е покаяние. А на гръцки „покаяние” е метаноя – изменение ума. Тоест човек започва да разбира, че прави нещо не както трябва. По същия начин, например, детето отначало не разбира, че е лошо да удариш или ухапеш някого – то изпитва негативна емоция и веднага я насочва срещу другарчето си или срещу мама и татко. И в този момент му става ясно, че не бива да прави това, защото мама и татко не му дават бонбонче. Или му забраняват да си „пъхне пръстчето в контакта” не от злоба, а отново за негово добро.
Разбирането на греха – това е изповедта. И то се случва според това, доколко даденият човек осъзнава себе си като човек – затова децата не се изповядват. Но според духовното си израстване – едни на седем, други на осем, а някои на дванайсет години – те започват да пристъпват за изповед.
И най-често, както се случва в семействата, където има православни традиции, детето не се изповядва с помощта на някакви книжки. То се готви за изповед, като наблюдава родителите си, хората от енорията, баба си и дядо си. И в зависимост от това, доколко съвестта му и личността му се насочват към светлия и ясен Бог, постепенно детето ще придобива Богопозание и ще опознава света, ще научава повече за Свещеното Писание и Божественото Откровение. Ще започне да разбира какъв е Богът и какъв е човекът. Защото така е при нас, хората – разбираме нещата, като ги сравняваме.
Може да се изповядваме по Книгата на живота – Библията. Докато четем Библията, ние научаваме кои са Божиите заповеди, осъзнаваме своето несъответствие спрямо тях и се изповядваме. А ако вземем някаква специална литература по темата, в най-лошия случай може да попаднем на списък с грехове. Такива книжки не бива да се четат – не е полезно, и дори е опасно.
Като юноша веднъж ми попадна такава книга с изброени грехове – и буквално след няколко страници открих грях, който дотогава не ми беше известен. А любопитството ме кара да си го изясня: какво ли е това? Ето това е съблазън. И затова съм категоричен, че е опасно да се четат чужди грехове. Нали знаете, има дори такъв грях – интерес към чуждия грях, празното любопитство.
Ако човек иска да се изповяда, той трябва да направи подробна инвентаризация на чувствата си. А за това са подходящи книги с нравствен съзидателен характер: на стареца Паисий Светогорец, на митрополит Антоний Сурожски, на св. Игнатий (Брянчанинов), дневниците на праведния Йоан Кронщадтски. В тях можем да видим как се изповядва друг човек и да разберем какво не ни достига в нашата изповед, което да й даде живот, огън. Може би отговорност и честност.
Тези автори са наши съвременници. Но има и други книги, чието духовно ниво е като висша математика. Само че, ако още учим алгебра, защо е нужно да отваряме книгите по висша математика?! Да, ние можем да го направим, но това е опасно. Както е опасно умеещият да кара само велосипед, да се пробва на мотоциклет.
Защо тогава издават такива книжки в помощ на каещите се?
За да ги продават. Така е било във всички времена – наред с духовната литература се продава какво ли не. Но времето ще коригира всичко: има автори, които ще станат светци и подвижници и ще окажат колосално влияние върху Църквата и Божия народ. А има книги, които ще умрат заедно с автора си и може той дори да отговаря за тях на Божия Съд.
Какво да правят хората, които идват в църквата в зряла възраст и виждат там тази разнообразна литература?
Те също са деца. Младенци във вярата, неофити – хора с неомекнали сърца. При това човек може 30 години да ходи на църква и да си остане неофит. Тук няма стандарт. Бог намира свой подход към всеки, стига човекът да отвори сърцето си. А за да се случи това, е нужна работа.
Изповедта, причастието – те преди всичко започват с изучаване на Писанието. Молитвата също много помага, и трябва да се учим да се молим – да ходим на богослуженията, да слушаме богослужебните текстове, псалмите, стиховете, песнопенията.
Но често се случва, идва нов човек в храма и почти веднага има желание да се изповяда, и пита как да го направи.
Има хора, които отиват да се лекуват в аптеката, а има и такива, които отиват да се лекуват при лекаря. И ако сте решили да се лекувате в църковната лавка – това си е ваш проблем и говори за вашата незрялост. Такъв подход за решаване на проблемите е абсолютно ненаучен и лековат.
Научният подход е да се обърнем към лекаря. И ако имаме съмнения относно лекаря, тогава ще отидем при главния лекар и при професора. За това ще пожертваме и средства, и време, най-ценното си време – неделната сутрин.
Но народът е невеж, не защото не умее да чете и пише, а защото в него има малко от Божествената Светлина и изобилие от несъстоятелност. Невежеството се преодолява, когато се запознаем с Христос, когато не просто четем, а изучаваме Свещеното Писание. За целта е нужно да разговаряме с катехизатор, който може да ни разясни текста.
Коя трябва да бъде първата стъпка на един начинаещ по отношение на изповедта?
Трябва да се обърне към свещеник – компетентния специалист по този въпрос. При подготовката за изповед и причастие трябва да чете признати от Църквата автори. И тази литература също трябва да бъде препоръчана от свещеника. Нали ако човек се кани да строи къща, той първо се обръща към архитекта, а не към работника от строежа. Думите „ Отче, искам да се изповядам, но не зная как” ще бъдат просто началото на неговата изповед – с тях той изповядва своето невежество. Няма как да е дошъл на изповед и да не знае какво да говори. Ние имаме в себе си разбиране за греха.
Но много хора не искат да се изповядват и казват: „Аз нямам грехове”.
Това именно е непознаването на Христос. Осъзнаването на греха се появява в човека, когато Божествената Светлина се излее върху душата му. В душата на човека е непрогледен мрак, преди да се срещне с Христос. И тук не става дума за лирика и поезия – използвам тази поетична форма, за да предам същността на случващото се.
Само Светият Дух може да съживи човешката душа. Иначе за кого се отнасят думите на Христос: „остави мъртвите да погребват своите мъртъвци” (Мат. 8:22)?! Както роднините на човека, които не са приели Духа, са мъртъвци за Христос, така и всеки човек, докато не види в себе си греха, той е мъртъв, той е статуя.
Как да реагира човек, когато види книги с препоръки относно подготовката за изповед?
Човек трябва първо да види ближния и Бога, а след това – книгите. Трябва да отиде при свещеника и да чете Новия Завет. Нека се смири и да послуша препоръките на свещеника.
Който иска да върви към Бога, трябва да се замисли над следното: какво е нужно на Бога, с каква цел Бог е създал човека, какво иска Бог от него. Отговори на тези въпроси има в Свещеното Писание. Когато разбере Божественото Откровение чрез Свещеното Писание, човекът осъзнава какво в него самия не е наред, какво не прави, както трябва. И точно за това нещо съжалява и за него се разкайва.
А обикновеното изброяване на грехове не е нужно никому. Дори, бих казал, че да отидеш на изповед с подготвено листче, не е най-добрият начин. Човек може да си направи списък с греховете, докато се подготвя за изповед. Но този лист не е нужен след това. Не бива да се ползват пищови по време на изпит.
Когато се пише съчинение, трябва да се пише от сърце, иначе човек се ограничава – няма полет на мисълта. Затова при изповед не бива да се вади листчето с написаните грехове. Ако търсиш живо общение – говори, общувай.
Книгата никога няма да замени живото общение. В книгите са написани базовите основи, но те не дават възможност на човека да получи системно образование. Ако можеше да се учим само по книгите, никой нямаше да ходи в университетите.
Има само една книга, която съдържа живото слово на Живия Бог – Свещеното Писание, което при внимателно духовно съзидателно изучаване, предизвиква у човека нужните мисли и чувства, и живее, и действа в него. Друга такава книга няма.
Превод от руски език Румяна Рашкова
Източник: Архангел.бг
