Интервю с митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф
- Ваше Високопреосвещенство, Вие пръв заговорихте за досието си и затова първо към Вас се обръщаме с нашите въпроси. Кажете ни, защо БПЦ напоследък стана „притча во язицех” особено сред медиите в България?- Защото трябва да се измести народното недоволство от истинските отговорни фактори, от които зависи народното добруване в България. Искате доказателства? Гледахте предаването на БНТ „Вяра и общество” - колко безмилостно беше към Старозагорския митрополит Галактион, сякаш той е виновен за бедствието в с. Бисер. А къде е кметът, който няколко пъти е преизбиран от селото и е знаел за опастността? Къде е областният управител? Къде е министърът? Къде е президентът? Дядо Владика си изпълни своите задължения в момента на погребението на удавените и ще си довърши работата по възстановяването на Божия храм. Той си знае задълженията. Но хулите на БНТ към него самия и Св. Синод на БПЦ като цяло бяха очебийно несправедливи и нечестни.
И още, държавната политика през комунизма целеше да обезличи БПЦ като институция и да я заличи като фактор в българското общество. Как? Като компрометира църковния клир от патриарха до дякона и го приобщи към политиката на БКП, а с атеистическата си пропаганда сред обществото постоянно налагаше недоверие към БПЦ и православната ни вяра. Не е ли същото днес? Макар с една дума да не може да се изрази днешната политика към БПЦ, рефлектираща в държавните медии, вижда се, че се изпълнява „праволинейна динамика в духа на европейския ни общ дом”, правят се ежедневно анализи на основните тези (уж изоставени и забравени) на атеистичната комунистическа пропаганда - и все във вреда на БПЦ. Това не е ли същинска институционална война между българските държавни институции и БПЦ? Отдалече аз я преценявам като жестока война. Но вярвам, че по думите на Псалмопевеца, скоро ще се затворят устата на всички, които говорят неправда.
- Защо БПЦ е често представяна като активен сътрудник на комунистическата безбожна власт, особено в края на комунистическия период?
- Защото вече 23 години България не написа нова история и не осъди комунистическата власт като виновна за толкова много издевателства и осакатяването на цели две поколения. И сега като „козел отпущения” иска БПЦ да поеме върху своя гръб омразата на народа и негодуванието на пострадалите през този период, което е явно бягство на отговорните от отговорност.
- Защо все пак БПЦ, след толкова изпитания и опити да се сдобие с по-голяма свобода през комунистическо време, оцеля?
- Защото Бог обича и пази БПЦ. По закон тя беше отделена от държавата, но като Църква, а не партия, не беше забранена и се съпротивляваше мъдро и кротко на комунистическия режим.
- Защо БПЦ от институция с исторически заслуги за съхраняването на националната идентичност в тежки исторически времена сега падна до равнището да бъде нещо подобно на обреден дом, до чиито услуги православният българин прибягва в един или друг период в живота си?
- Това е важен въпрос. От една страна, БПЦ беше принудена и длъжна да следва обществените промени, сред които и тя трябваше да съществува и да спасява народа си, и, от друга, според характера си БПЦ трябваше да оспорва възможността нейните архиереи да бъдат обект на историческо проучване и оценка.
- Има ли среден път между тези две мнения?
- Да. Има. Единият е уважителното отношение към БПЦ и нейните ръководни органи, а другият – ние всички в БПЦ да залегнем и сериозно да изследваме църковния живот, поставен в съответствие с историческия контекст, т. е. с целите, плановете и задачите на комунистическата власт спрямо БПЦ, и да заявим нашето църковно разбиране.
- Защо сякаш липсват истински духовни лидери в БПЦ?
- Така, както схващам подтекста на въпроса Ви, ще кажа: защото не бива и да има. Главата на Църквата, респективно на БПЦ като неотделен член на едната, света, съборна и апостолска Църква, е Господ Иисус Христос. Но понеже ние не Го слушаме и не Го следваме, затова не признаваме и Неговите представители с апостолското приемство, т. е. нашите върховни духовни ръководители.
- Има ли поне един висш български духовник от последните 70 години, чиято репутация да не е сериозно накърнена от българското общество?
- За съжаление няма. Преди всичко, понеже това са хора със слабости и грехове. Но знаете ли колко истински светци са оплювани и омаскарявани от злонамерени хора? Като имаме предвид, кои в днешно време се занимават с нас, а като обърнем поглед назад и в миналото, можем спокойно да кажем, че в БПЦ царуват слуховете, често разпространявани от малцината запознати и непосредствени участници в църковния живот - не само сега, но и в миналото. Затова няма нито един български духовник в Родината и зад граница, който да не е осквернен от „достоверните” слухове за него. Свидетели сме в наше време и четем сведенията в нашите 11 митрополитски досиета, стъкмявани от тайните служби. Това са неща, които Държавна сигурност нарочно е насърчавала и е събирала в папките ни като духовници - аморални, преследващи материален интерес, люде мекушави, „мистици”, реакционери, „противници на народната власт”. Не е тайна, че комунистите съзнателно са налагали издигането в църковната йерархия на хора с човешки слабости като мене, та да бъдем лесно манипулирани от тях. Ами погледнете и корицата на книгата на Момчил Методиев: хилядите в черни раса, водени от Негово Светейшество приснопаметния патриарх Кирил (Бог да го прости!) в колона като змия се вият, излизайки от бившия партиен дом (вместо от „Св. Александър Невски”) и вървят на запад, без да се знае накъде. Че това ли ни беше цялостната духовно-пастирска и мисионерско-спасителна дейност от 1944 до 1989 г. като БПЦ - да влизаме и излизаме от партийния дом? Та между тези хора в черни раса има светци-мъченици, които толкова много обществото ни зове да ги канонизираме! И те ли са работили в бившия партиен дом, когато е бил още с петолъчката? Що за кощунство и безсрамие? Това е подигравка със Светия Дух и с българската светост, известна и тачена по целия свят! Това е смъртен грях, за който не БПЦ, а някой друг трябва и ще си понесе заслуженото.
- Според Вас беше ли БПЦ репресирана през комунистическия режим?
- Имаме богат материал и много живи още свидетели, ако щете и нашите вербовчици, които са свидетели и признават, че БПЦ е била силно репресирана - за да ни сплашат, защото комунистическата власт се е бояла от клира, от вярващия народ. БПЦ е много повече от репресирана. С напредването на комунистическия режим дори репресиите се увеличават. В началото на 70-те години е напълно обезличено висшето духовенство. Направено е също така всичко необходимо по държавна линия общественият престиж на клира ни да бъде снижен.
- Имало ли е религиозна пропаганда и в какво най-вече се е изразявала тя?
- Най-силно въздействие върху църковния живот комунистическият режим оказа през последните си 20 години, когато системно започна да налага гражданските ритуали. Гражданските ритуали всъщност са най-силното доказателство за тоталитарния характер на комунистическия режим, който е целял да обземе и управлява най-интимните моменти на човешкия живот.
- Защо БПЦ се е поддала сякаш много лесно на комунистическия режим?
- Не е вярно, че БПЦ се е поддала лесно на комунистическия режим. Личният ми опит като семинарист дори ми подсказва какви диспути сме водили по родните места, дори във влаковете и какви заплахи са изживявали нашите семейства, че ние, децата им, учим за духовници. Но устоявахме с радост и не се поддавахме. Българската църковна история също свидетелства какви строги архиереи сме имали и колко трудно са се осъществявали целите на идеологическия враг на власт. Та нима не помните, че с нас се занимаваха само хора с пистолети, които правеха всичко възможно ние да ги видим под палтото? За да просъществуваме обаче, върховното ръководство на БПЦ често е вземало решения, които впоследствие не са били изпълнявани. Днес не можем със сигурност да кажем, кои в БПЦ са били противниците на комунистическия режим, тъй като законът забранява достъпа до папките както на починалите членове на Св. Синод, така и до досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност без тези, които вече са огласени. По принцип обаче въпросът за отношенията между БПЦ и Държавна сигурност трябва да се изследва внимателно и честно, за да се намери истината.
- От църковна гледна точка българското общество дължи ли уважение към БПЦ и нейните архиереи за тяхното поведение по време на комунизма?
- От църковна гледна точка виждаме, че с нас сякаш повече се занимават хора от медиите, които не са активни участници в духовния живот на БПЦ. Или - както те самите си признават - са атеисти и то войнстващи. Истинските православни християни, които дейно участват с духовенството в богослужебния годишен кръг, в св. Евхаристия и другите тайнства, ни знаят добре и не обръщат внимание на тенденциозните и скандални публикации. Повечето от активните хора в църковния живот знаят, че православното духовенство е било подлагано на планомерни репресии и административни ограничения. Важно е също да се подчертае, че сме имали и имаме и такива архиереи на БПЦ, които до края на живота си са отхвърляли диктата на комунистическата държава и смело са защитавали църковните интереси. За нещастие обаче всичко днес минава под един знаменател. Утехата ни е, че Бог вижда и знае всичко и ще въздаде всекиму заслуженото.
- Какво трябва БПЦ в най-скоро време да направи, за да отговори на повика на обществото, което иска дори чистка в нейния висш клир?
- Да, наистина БПЦ трябва да отговори на тези искания и то не индивидуално или по групи, а авторитетно и цялостно, като започне проверката на архивите ни още от 9 септември 1944 г. чак до 11 ноември 1989 г., та дори до настояще време. А това не е лека работа, защото БПЦ през това време е повече от репресирана от комунистическата безбожна власт, както впрочем и всички вероизповедания. Необходима е професионална изследователска работа не само на емоциите на обществото, на които сме свидетели напоследък особено след отварянето на досиетата на 11-те митрополити, но и на причините за създаването на тази дейност през този период. Св. Синод в стила си бавно да мисли, но мъдро да решава и този път трябва да стори необходимото, за да отговори на общественото искане. За да се изготви такова изложение обаче, по мое мнение, трябва да се състави синодна комисия от тримата митрополити без досиета (за да се запази безпристрастност) под председателството на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, който също нямал досие. Тази комисия да изиска всички наши досиета, на живи и отишли си от този свят митрополити от 1944 г. до 1989 г., детайлно да прегледа всички неща в тях и авторитетно, на основание на данните и документите в папките, да предложи на Църковния събор като върховна инстанция в управлението на БПЦ, да отдаде всекиму, каквото сме „длъжни: комуто данък – данък…, комуто чест – чест” (Рим. 13:7). И тогава всеки един от нас 11-те следва „като Божий служител” да „не се противи на Божията наредба” (2 ст.) „и по съвест” (5 ст.) да наведе глава и да приеме присъдата, та БПЦ да може да започне очистителния си процес от човешка гледна точка. Дотогава обаче българското общество трябва да има търпение, „да се държи благоприлично” , да не се предава на „раздор и завист” (13 ст.), а да се моли Бог да помогне да познаем „времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близу до нас спасението, нежели когато повярвахме”(11 ст.).
