Бог забавя, но не забравя

След като един от тези български духовници направи снимка в храма, юридическият съветник свещ. Киру Паул ултимативно застави снимката да бъде изтрита пред очите му. Нарушавали се били неговите права!

Въпросът е: след като така добре владеят правото тези румънци-църковни юристи, с поведение неподобаващо за духовници, как са могли с чисто сърце и спокойна съвест да започнат строеж на техен храм в юрисдикцията на чужда патриаршия?

Отговорът не е труден за откриване. Истината е, че Румънската православна църква във всяко едно начинание е силно подкрепяна от румънската държава, която с помощта на църквата преследва своите неприкрити шовинистични интереси.

Нас обаче ни засяга състоянието на българската църковна община в Румъния. Точно преди две години официалният представител на Българската православна църква в Букурещ, ик. Петър Тотев, беше подложен на неописуем натиск от страна на Румънската патриаршия посредством непрекъснати заплашителни телефонни разговори и ултиматум за напускане на храма. Дори е била получена заповед от съдия-изпълнител за незабавно освобождаване на българския храм. Под претекст, че ще правят албум с храмовете в румънската столица, фотограф на Румънската патриаршия прави пълно заснимане на инвентара на храма. Храмът уж бил в напреднала фаза на деградация и се нуждаел от спешен ремонт - ремонт, който вече две години не е започнал. Обещаваха да построят в двора на бившия руски храм „Св. Николай”, сега водещ се студентски храм, помещение за събиране на българите – и помен няма от такъв строеж, а българите и доднес стоят на крак в двора на храма по време на св. Литургия. Място за тях в храма няма, все пак неговото основно предназначение е да обгрижва студентите от Букурещкия университет. Смесеният църковен хор "Nihil sine Deo" на бившия българския храм "Св. Илия", съставен от професионалисти, не беше допуснат да участва в богослуженията в частично използвания днес от сънародниците ни храм „Св. Николай”.

Това поведение, естествено, няма нищо общо с желанието за поддържане на двустранни отношения между православни сестри-църкви. И кога настъпи кулминацията на това предателско събитие? Точно на Велики четвъртък 2009 г., когато Юда предаде Христос.

Но ето, че Бог забавя, но не забравя. Или както казва народът: „каквото повикало, такова се обадило”.

Пълно мълчание запазиха многобройните румънски църковни медии относно представянето на новия представител на БПЦ в Букурещ - прот. Йоан Иванов.

Представителят на Румънската патриаршия в Светата земя архим. Йероним Крецу бива низвергнат от Йерусалимската патриаршия. Освен прекъсването на евхаристийното отношение на Йерусалимската патриаршия с Румънската патриаршия това низвержение вече е като капак на всичко. Ето, че Румънската патриаршия беше настъпена по кокалчето и получи своето заслужено. Защо? Защото архим. Йероним Крецу, както казват запознати, е наречен за викарен епископ на Букурещката архиепископия отпреди няколко години. Условие за неговото предстоящо ръкополагане за епископ е било намирането на средства за доизграждане на румънски храм в Йерихон и неговото пълно завършване.

Това като че ли е малко, та секретарят на Св. Синод на Румънската ПЦ еп. Киприян Къмпински в прессъобщение за проблема с прекъсването на евхаристийно общение с Йерусалимската патриаршия дава за пример съществуването на български храм в Букурещ (https://dveri.bg/content/view/13299/33/) (http://www.basilica.ro/ro/stiri-patriarhie/patriarhia_romana_doreste_reconcilierea_3793.html).

И понеже явно (не)съществуването на български храм в Букурещ се използва само преднамерено, можем да дадем пример за братски отношения между православни сестри-църкви наличието на предоставен храм за нуждите на българите в Атина, за чието придобиване не е имало безброй официални срещи и молби. Българите в гръцката столица свободно се молят на роден език.

Да бъдеш отхвърлен от евхаристийно общение с Майката на църквите, Йерусалимската патриаршия, не е малко. Има върху какво да си помислят и отхвърлените!