Мобилно меню

4.6153846153846 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (26 Votes)
Практиката на Българската православна църква да дава на новоръкоположените свои епископи титли на просияли в древни времена епархии не е нова. Нейното начало свързваме с възраждането на църковната ни самостоятелност през втората половина на ХІХ век, когато се градят основите на Българската екзархия. Целта е самоочевидна: да се изтъкне, че случилото се във времето между “Българския великден” (3 април 1860 г.) и официалното учредяване на Българската екзархия (27 февруари 1870 г.) не е ново явление; че в лицето на новопоявилата се самостойна Църква се възраждат за нов живот отдавна съществували и не съвсем законно ликвидирани структури на Българската църква, която е била първоначално архиепископия (от 870 г. с център в Плиска), след това патриаршия (от 927 г. с център във Велики Преслав и от 1235 г. с център в царствения Търновград) и пак архиепископия-патриаршия (Охридската от 1018 до 1767 г.). Тази практика се запазва и след въздигането на БПЦ в патриаршия на 10 май 1953 г. Естествено, присвояването на древлепросиялите титли не става безразборно. Както ще се убедим и от някои подробности около новите хиротонии, изборът следва известни, макар и не абсолютизирани, но все пак водещи принципи.

 

Разбира се, тук не можем да минем без историческата справка за трите древлепросияли епархии, чиито титли бяха присвоени на новите епископи: Стобийски Наум, Знеполски Йоан и Велички Сионий. И тъй като църковна история има свои закони, които не винаги съвпадат с изискванията на деня, се налага да изложим малкото запазени сведения за Стоби, за Знеполе и за Велика в последователност, различна от хронологията на самите хиротонии. А това е така, защото:

І. От най-голямо значение за средновековната история и днешното веСв. Климент Охридскиличие на нашата поместна църква е Величката епископия. Велички е “Първият епископ на българския език” – седмочисленикът св. Климент Охридски, великият продължител на църковно-просветното дело на св. Кирил и св. Методий в югозападните предели на средновековната ни държава. Велички вече е и дългогодишният труженик на благословеното църковно-просветно поприще, ректорът на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”, епископ Сионий.

Названието идва от топонима Велика или Велица, който влиза в титлата на св. Климент Охридски според Пространното му житие (ХХ, 62 – Във: Извори за българската история, т. ХХХ, С., 1994, с. 34), писано от Охридския български архиепископ бл. Теофилакт (1085-1107/8 г.). Същият топоним, отнесен към Изглед от Охридепископския диоцез на св. Климент, срещаме и в Краткото житие на св. Кирил Философ (виж: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, с. 288) и другаде. В ново и най-ново време Велика е била отъждествявана с не един и два средновековни града, като Тивериопол (дн. Струмица), Велес и Битоля, била е свързвана с река Велика, десен приток на Вардар, или търсена в широкия географски периметър между Авлона (дн. Вльора) и Солунския залив, и дори във Великоморавия. Друга линия на търсенията свързва загадъчната Велика с Тракийските предели на Балканския полуостров (Извори за българската история, т. VІІІ, С., 1961, с. 161) – между Филипопол (дн. Пловдив) и Филипи (днес в развалини, северозападно от Кавала), за да се стигне до локализирането на тази епископия в областта между западните Родопи и Солун (за подробностите виж: Христов, Х. “Епархията на св. Климент Охридски” – Във: Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. ІІ, С., 1984, с. 225-237). Където и да е била средновековната Величка епископия обаче, едно е сигурно – за Българската църква тя остава свързана изключително с името на св. Климент Охридски, а по този начин и с нашата църковна просвета и книжнина.

гр. ВелесІІ. Смята се, че средновековната Стобийска епископия се е намирала под ведомството на учредената от имп. Юстиниан І Велики (527-565 г.) на 14 април 535 г. архиепископия Първа Юстиниана. По това време Стоби (днес в развалини, южно от Велес) е главен град на Втора Македония (Извори за българската история, т. ІІІ, С., 1958, с. 47, бел. 8). Разбира се, тази епископия има и пред-Първо-Юстинианова история, най-малкото поради засвидетелстваното присъствие на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. на Стобийския епископ Вудий (Budius) и на Стобийския епископ Николай – на ІV вселенски събор в Халкидон през 451 г. По-късно, на Шестия вселенски събор през 680-681 г. пък присъства Стобийският епископ Йоан. Това, което е важно за Българската православна църква, е, че Първа Юстиниана е тази автокефална църковна структура, с която, макар и някак наивно, търси връзка и приемственост Охридската българска архиепископия, след като през 1018 г. е сложен край на българската държавност. От друга страна, учредената от имп. Василий ІІ (976-1025 г.) Охридска архиепископия е Охридска до голяма степен поради факта, че именно в Охрид, а не някъде другаде, е заварен последният наследник на предстоятеля на Първата българска патриаршия, която иначе има своите корени във времето на св. цар Петър (927-969 г.), а първоначалното си седалище – във Велики Преслав.

Случайно или не, днес Стобийски епископ е главният секретар на Св. Синод на Българската православна църква, епископ Наум, чийто духовен път за един немалък период от време – сигурно по Божи промисъл – е свързан точно с Велики Преслав; той днес по-скоро е незначителен български град, но в църковно-исторически аспект е много важен компонент от днешната Варненско-Великопреславска епархия, оглавявана от духовния отец на д. Наум, някогашен Стобийски епископ и сега Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.

Съществува и още един топоним, с който може да бъде свързвана титлата Стобийски – споменатото в Първата грамота на Василий ІІ за учредяването на Охридската архиепископия селище Стоб (виж: Извори за българската история, т. ХІ, С., 1965, с. 42), което обаче, поне в началото на ХІ век, не е епископски център, а принадлежи към диоцеза на Велбъждкия (т. е. на днешния Кюстендил) епископ. Селището съществува и днес: намира се вдясно от пътя за Рилския манастир, след гр. Кочериново и преди гр. Рила, а предполагаемата негова връзка със споменатото вече Стоби би била по-скоро пресилена (за повече подробности виж: Архимандрит д-р Антим (Шивачев) Християнството на Балканския полуостров. С., с. 37, бел. 3).

ІІІ. Най-малко са известните сведения за Знеполесредновековната Знеполска епископия. В миналото акад. Йордан Иванов отъждествява със Знеполе един от топонимите, споменати в Първата грамота за Охридската архиепископия: “Епископът на Триадица (Средец, София) заповядваме да има в самата Триадица и в... Знеполе (според другото четене Звонци) 40 клирици и 40 парици” (Български старини..., с. 553, бел. 4). Съвременни изследователи обаче определят този прочит като една “изкуствено търсена идентификация на локалитети чрез фонетично уподобяване” (Николова, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ-ХІV век). С., 1997, с. 65), а топонимът Знеполе отнасят към Късното средновековие. Това, разбира се, не намалява достойнството на Знеполската епископия, която със сигурност е факт през ХVІІІ век след унищожаването на Охридската архиепископия. Така или иначе, на ранния етап на определянето на списъка с древлепросиялите титли е преценено, че има достатъчно основания за включването в него и на тази епископия. Иначе в географско отношение днес Знеполе е неголяма котловина с надморска височина 770 м, намираща се на територията на община Трън, и в сравнение с много други епископии от миналото запазва най-пряка връзка с днешната българска столица и органически свързаната с нея Софийска епархия.

Всичко това едва ли е без връзка с факта, че от 18 март 2007 г. Знеполски епископ Йоан е и новият викарий на Светейшия Български патриарх и Софийски митрополит Максим. Той наследи на този пост предишния викарий, вече Пловдивски митрополит, също Знеполски епископ Николай.

Б.ред. - Тази статия е поместена в извънредния брой на "Църковен вестник", посветен на хиротониите на новите епископи на БПЦ.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqc6 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.