Ваше Преосвещенство Велички епископе Сионие,
Днес отново – за трети път през последните осем дена – Негово Светейшество Българският патриарх Максим и Високопреосвещените митрополити създадоха за цялата Българска православна църква истински празник. По тяхно решение, при участието на такъв голям облак свидетели, бяхте възведени Вие, опитният клирик и умелият църковен администратор, във висшата степен на свещенството. Това беше паметно таинство за Вас и възторжено празненство за всички нас.
Може би от времето, когато се е изграждала йерархията на самостойната Българска църква през 19 век, не е имало толкова много епископски ръкоположения в такова кратко време. Но е безспорно, че последните свещенотаинствени актове, очаквани от църковната ни общественост и фокусирали вниманието и религиозния й трепет, както виждаме и днес, бяха извършени според библейския принцип “когато се изпълни времето” (Гал. 4:4).
В годините на Вашето ректорство в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” Вие, роденият софиянец, станахте църковно-публична личност в и извън столицата. Всичко, което се случва в семинарията – учебният процес, възпитателната дейност, сътрудничеството с други училища, социалните проекти, обществените прояви – привлича интереса на цялата ни общественост, издигат името и авторитета на духовното училище, а заедно с това и Вашите.
Българският патриарх, за когото е добре известно, че точно спазва апостолската препоръка да не възлага ръце прибързано (1 Тим. 5:22), с отеческа обич и първосветителско чувство за отговорност възложи днес ръка върху Вас заедно с останалите архиереи и Ви удостои с Божията благодат, за да раздавате нейните дарове на верните. Нека тя да укрепва и Вас, за да се доказвате и занапред в добрите дела за слава Божия, народна полза и Ваше спасение. Сигурен съм, че ще имате за споспешници в доброто всички, които желаят напредъка на БПЦ с убедеността, че това е напредък за целия ни народ. Сред тях с най-добри чувства се нареждат и представителите на държавната власт.
Завършвам с народното пожелание: “Бог напред и Вие след Него!”
На добър час, Преосвещени владико!
София
24 март 2007 г.
