През 1905 г. в Бачковския манастир е назначен нов игумен, йером. Паисий (Пастирев), който се заема с голямо усърдие да уреди древната обител, въздигната от византийския пълководец Григорий Бакуриани. Той показва голяма ревност към изучаването на историята и старините на поверения му манастир. На 20 ноември 1905 г. игуменът решава да провери достоверността на местното предание, че в манастира на определено място е погребан св. Евтимий, патриарх Търновски, и започва разкопки. Те се извършват в притвора на голямата манастирска църква, пред западната порта, което всъщност се пада под олтара на най-старата църква „Св. архангел Михаил“. На това място, според преданието, до 19 в. непрекъснато е горяло кандило. На дълбочина 85 см. са открити две плочи от местен камък. Под плочите се отваря гроб, иззидан с тухли, споени с хоросан. В средата на гроба накуп са сложени архиерейски одежди, повредени частично от времето.
На 9 декември 1905 г. разкопките, при които са открити одеждите, продължават и се открива един оловен лист с надпис. След почистването му надписът е разчетен: „Св. мощи на Евтимий, преосвещения архиепископ на великия град Търново, патриарх на българите“. Като дата на смъртта на св. Евтимий е посочена 4 април 1404 г.
Открива се нова плоча, а под нея – гроб, от който се разнася силно благоухание, подобно на това на св. миро. В гроба няма цели мощи, а гръдният кош на скелета и долната челюст, които също благоухаят. Св. Синод на БПЦ назначава няколко комисии, които да разследват откритието, но поради намеса и интриги на бившия Скопски митрополит Теодосий откритието е отхвърлено. Въпреки че първата комисия, в която влиза проф. Васил Златарски, недвусмислено заключава, че става дума за автентичния гроб на св. Евтимий, а втората комисия, която се води от проф. Йордан Иванов, изказва съмнения, но не отхвърля автентичността на откритието, нещата се потулват и потъват в забрава.
Публикуваните снимки са именно от 4 април 1906 г. и са запечатали стичането на десетки хиляди поклонници от цялата страна към новооткрития гроб на светеца. Откритието предизвиква голям ентусиазъм сред българския народ и в продължение на месеци поклонението в манастира не спира.
В българския църковен календар паметта на св. Евтимий Търновски се почита на 20 януари, в деня на св. Евтимий Велики. Една личност с такова голямо значение за българската (а и не само) църковна история е редно да има в църковния календар отделна, своя дата на празнуване, за която има всички основания да смятаме, че е посочената в надгробната плоча.
Цялостно проучване на събитията около откритието на св. мощи на св. патриарх Евтимий в началото на 20 в. и тяхната последвала съдба ще бъде публикувано тази година в сп. „Богословска мисъл“.
На първата снимка (горе): Поклонение в Бачковския манастир пред гроба на св. патриарх Евтимий, 4 април 1906 г. Пощенски картички, издание на Крум Савов.
Братята от Бачковския манастир пред гроба на св. патриарх Евтимий, декември 1905 г. Вдясно е игуменът на манастира Паисий (Пастирев).
Колоездачното дружество от Станимака в Бачковския манастир, в деня на поклонението пред гроба на св. патриарх Евтимий, 4 април 1906 г.
Процесия от четири хиляди жители на Станимака към Бачковския манастир за поклонение на 4 април 1906 г.
