На 20 януари честваме паметта на св. Евтимий Търновски. По този повод публикуваме откъс от предстоящето за публикуване историко-археологическо изследване на гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, за съдбата на последния български патриарх от Второто българско царство, за неговия гроб и мощи в Бачковската св. обител.
Предисторията
В далечната 1905 г. на 24 октомври в Бачковския манастир е назначен нов игумен – йером. Паисий (Пастирев), който заменя на този пост о. Пахомий. Йером. Паисий (впоследствие архимандрит) се заема с голямо усърдие да уреди древната обител, въздигната от византийския пълководец Григорий П(Б)акуриани в чест на Успението на Пресвета Богородица. Той показва и голяма ревност към изучаването на историята и старините на поверения му манастир. Йером. Паисий започва да събира различни сведения, истории, предания и естествено да се допитва до по-старите манастирски братя. Един от тях, о. Методий, клисар на манастира, споделя, че е чул от възрастна жена от Станимака (Асеновград) за едно определено място в нартекса (притвора) на голямата манастирска църква, където някога непрекъснато горяло кандило и там не бивало да се стъпва, тъй като отдолу бил погребан светец. Всичко това е подробно описано и документирано и от самия о. Паисий, и от специалната комисия, назначена от Св. Синод, която е натоварена да разследва сензационното, а всъщност, както ще видим, много закономерно откритие.[1]
Откритието
На 20 ноември 1905 г., по-малко от месец след назначаването му за игумен на Бачковския манастир, о. Паисий решава да започне разкопки на посоченото от о. Методий място. Дали защото се съмнява в успеха на начинанието и иска първо сам да се увери, че там действително има нещо, или поради друга неизвестна нам причина, о. Паисий започва разкопките без да уведоми за това Св. Синод на БПЦ и без да иска разрешение оттам. Трябва да отбележим, че Бачковският манастир е ставропигия и е на пряко подчинение на патриарха или екзарха, в случая на Св. Синод на БПЦ, т. е. разрешението за провеждане на разкопки трябва да дойде именно оттам, а не от местния архиерей.[2] Разкопките се правят във външния притвор на голямата манастирска църква, пред западната ѝ порта, което всъщност се пада точно под олтара на най-старата малка църква „Св. архангел Михаил“.[3] Това е и мястото, където според преданието непрекъснато е горяло кандило.[4] На дълбочина от 85 см. са открити две плочи от местен камък – пясъчник с размери 35 х 60 и 30 х 70 см., добре замазани в краищата си с хоросан. В присъствието на игумена и част от манастирското братство работникът повдига плочите и се отваря гроб, който по дължината си е иззидан с тухли, споени с хоросан. В средата на гроба са били сложени на куп следните архиерейски атрибути:[5]
1) архиерейска мантия, дотолкова изгнила от времето, че щом била взета, започнала да се разпада на прах, но някои части се съхранили;
2) голям архиерейски омофор, на който са се запазили на места части от подплатата, а също и четири големи кръста, два реда сърма от краищата на омофора с пришити към тях ресни;
3) два архиерейски епитрахила (двойни), краищата на които заедно с пискюлите са се съхранили добре;
4) останки от обувки, кожени, доста протрити от носенето. Формата на обувките има вид на чехли или пантофи.
Всички тези вещи са пренесени от игумена в манастирската съкровищница (ризница). Поради други неотложни ангажименти гробът временно е оставен с намерението работата да продължи в близкото бъдеще.[6] Новината за откритието явно бързо се е разпространила и двадесет дни по-късно, на 9 декември 1905 г., в Бачковския манастир пристигат кметът на с. Бачково и местният лесничей Заеков, за да видят намерения гроб и вещите в него. Като разглеждат гроба заедно с о. Паисий, те изказват предположението, че е възможно това да не е същинският гроб, а той да се намира под мястото, където са открити вещите.
О. Паисий се разпорежда да се копае дъното на открития гроб, откъдето започват да излизат плътно наредени един до друг камъни, а под тях се оказва жълта пръст и работникът Добри, който се занимава с копаенето, се опитва да убеди отец игумена и другите, че няма смисъл да се продължава с изкопа в дълбочина. За да обоснове нежеланието си да продължи да копае, той посочва, че тухлените стени на първия гроб свършват и под тях също се намират камъни. Игуменът моли работника да изкърти един от тези камъни под тухления зид. Работникът с неохота изкъртва един камък и оттам се показва нещо бяло. Поради умора или заради нежелание да върши безсмислена работа, работникът ядосано удря с по-голяма сила в дупката на извадения камък с желанието да покаже, че зидът свършва и там няма нищо. Чува се обаче шум от нещо, което явно пропада в празно пространство. О. Методий (и о. Йосиф)[7] от братството на манастира се спускат в гроба с една свещ и започват да разширяват дупката от извадения камък и да се оглеждат в нея. Като привикват със сумрака, виждат кости на човек и нещо като тояжка. О. Методий провира ръката си в дупката и успява да достигне до тояжката, която всъщност се оказва навит на руло оловен лист.
Игуменът събира братството и в тяхно присъствие разтваря оловния лист. Листът е силно корозирал от времето. Вътрешността му е лъскава, черно-сива и се забелязва, че има нещо написано. Буквите били отчетливи, но не можело да бъдат разчетени поради ръждата и патината, на места самият лист бил прояден от „ръжда“.[8] Игуменът решава да почисти оловния лист като го потопи в съд с оцет и спирт, а след това с помощта на вълнен парцал започнали да трият надписа, който започнал да става по-ясен и четлив.
Първоначално от надписа успяват да прочетат „Св. мощи“, а след това „на Евтимий“.[9] Манастирските братя естествено веднага си спомнят преданието за последните дни на св. Евтимий Търновски и с още по-голямо усърдие се заемат да чистят плочата с надеждата, че ще открият датата на блажената кончина на големия български патриарх. Вместо дата обаче те успяват да изчистят думите „патриарх на българите“, което вече не оставя никакво съмнение, за кого се отнася този надпис. Това напълно се потвърждава, след като са почистени всички букви.
Когато монасите се убеждават напълно, че става въпрос за светите мощи на последния български патриарх на Търново св. Евтимий, те единодушно решават да разкрият целия гроб. На дълбочина от около 1 м., т. е. на около 15 см. по-дълбоко от първия гроб се появява нова каменна плоча с размери 60 х 70 см., също замазана с хоросан. Преди да бъде разкрита самата плоча, над нея отляво се откриват сложени накуп едри човешки кости, останки от скелет. След разкриването и повдигането на новата плоча под нея се открива също гроб, от който се разнася благоухание подобно на това от св. миро.[10]
Това благоухание е вярно и сигурно свидетелство, че разкритият гроб е на светец. Оловният лист с надписа пък идва да покаже, че това е гробът на св. Евтимий Търновски. Монасите започнали да разглеждат костите. В гроба те откриват не целите мощи, а гръдния кош на скелета и долната челюст от черепа. От тях благоуханието се разнася още по-силно.[11]
От казаното дотук се вижда, че от мощите на светеца липсват части, включително и по-голямата част от черепа. След като оглеждат добре гроба, манастирските братя поставят отново плочата на първия и на втория гроб на местата им и ги затрупват с камъни. О. Паисий веднага изпраща телеграма, с която уведомява Св. Синод на БПЦ за откритието.[12]
Междувременно обаче любопитството надделява и о. Методий в съгласие с отец игумена разкопава още един гроб в нартекса, намиращ се в самите стъпала на западната стълба. За разлика от предишния гроб в този няма тухлени стени, скелетът бил положен по-плитко, на равна дълбочина с плочата на втория гроб. Според свидетелството от скелета в този гроб се разнесла много тежка миризма.[13]
Още същия ден, 9 декември, игуменът изготвя подробен документ – акт, в който се описва извършеното и всичко открито в гробовете. Този документ се подписва от всички участвали и присъствали на разкопките.[14]
Изпращането на телеграмата до Св. Синод обаче довежда до това, че новината още повече се разпространява в близките околности и още на следващия ден, 10 декември, в манастира идва околийският началник със секретаря си, който също настоява да му бъде открит и показан гробът. Идват и неколцина българи от Станимака със същата молба, така че гробът се отваря повторно.[15]
Изображения:
Икона на св. патриарх Евтимий Търновски от Антони Димитров, в църквата „Св. Николай“, кв. „Връбница“
Братството пред новооткрития гроб
Снимка на обувката, открита в гроба
Шествието-поклонение в Бачковския манастир
