По повод 140 години от провеждането му
Както е известно, Първият църковно-народен събор заседавал в Цариград от 23 февруари до 24 юли 1871 г. Участвуващите в него 50 „комисари” и представители на българските епархии, по една или друга причина не успели никога да се съберат всички заедно. В първите заседания все още не били пристигнали всички представители, а през мартенските заседания отделни лица започнали да напускат едно по едно събора. Някои от напусналите били заместени от други лица, но не всички получили разрешение да бъдат пълноценни заместници. Едва на последното, 37-мо заседание, някой се сетил да покани фотограф, за да се увековечи това паметно събитие.
В „Протоколите” откриваме, че „това последно заседание на Народния събор стана на отворено място в градината на Екзархийския дом, дето се и фотографира цялото съборно тяло, с колкото представители присъствуваха...”. Представителят от Преславска епархия Величко Христов, който си водил нещо като дневник на Събора, за фотографирането е записал следното: „... и тъй като си бяхме целокупно, дойде фотографчий и като слязохме в градината, извади портрета ни”.
От тези сведения става известно, че на 24 юли 1871 г. поканен майстор-фотограф, фотографирал участниците в Събора на открито, в градината на Екзархийския дом. Не е известно дали веднага са били откопирани снимките и раздадени на фотографираните лица. Практически това обаче не било осъществено, защото от „Протоколите” узнаваме, че мнозина представители си „тръгнаха същия ден след фотографирането”.
Поканеният от Екзархията фотограф е бил Паскал Себах (1823-1886), един от пионерите на фотографията в Цариград. Той е роден в турската столица от баща сирийски католик и майка арменка. Още през 1857 г. отворил свое студио, като по-късно станал и придворен фотограф на Високата порта. През 1873 г. открил свое студио и в Кайро. През 1886 г. трагично загинал, като студиото му в Цариград било поето от брат му, а по-късно и от сина му Джийн. То работило доста активно чак до 1900 г.
Вероятно в началото на следващата 1872 г. Българското благодетелно братство „Просвещение” в Цариград поръчало на фотографа Паскал Себах да изработи цяла серия художествени снимки от Църковно-народния събор, с цел те да бъдат продавани с печалба за сметка на Братството. Неговият деловодител Петър Мусевич предприел през 1872 г. обширна обиколка из цяло Българско, като преминал и отвъд Дунава. Целта му била да събира парични помощи, разни женски ръкоделия за разиграване на лотария и да продава снимките от Църковно-народния събор. В едно изложение на Благодетелното братство от 1 октомври 1873 г. се вижда, че печалбата от продажбата на портретите от Събора възлизала на 3 556 гроша и 17 пари.
Липсват сведения както за броя на изработените снимки, така и за тяхната единична цена. От някои запазени екземпляри се вижда, че формата им е 35,5 х 26,5 см, като са подлепени на специално отпечатан картон. Неговият формат е 50 х 38 см и под самата снимка вляво стои следния текст на български: „Българский народен събор в Цариград – Ортакьой”. Същият надпис, но на френски е разположен вдясно, а по средата на двата надписа, в кръгъл монограм (наподобяващ отворен печат) е поставено обяснение на старотурски. В превод то гласи: „Българска общност в Истамбул”. Обикновено до този монограм върху картона е поставен сух печат: „Photograff P. Sebah, Constantinople”. На някои от снимките, върху картонената подложка е поставен и печата на разпространителя. Той е кръгъл, с диаметър 32 мм; бял фон, а черни букви и изображение. В средата е изобразена разтворена книга върху неясен фон, а над нея половинчато слънце, греещо с множество лъчи. В околовръст има следния надпис: „Българско благодетелно братство в Цариград”.
Както вече посочих, участниците в Църковно-народния събор били фотографирани на открито в градината на Екзархийския дом. Обаче на самата снимка това изобщо не личи, защото майсторът-фотограф се е постарал и в действителност е постигнал чудесен монтаж. Той е поставил заснетата група върху нарисуван фон – все едно, че тя се намирала в разкошен заседателен салон, строен и украсен в късен бароков стил. От интериора автентични са само килимът, върху който е стъпила групата, масата в средата и столовете на седналите от първия ред. Всичко останало – колони, орнаментния гипсов таван, двете странични врати с медальоните над тях и подът пред килима – било дело на въображението на фотограф-художника.
Участниците в Събора са подредени в три дълги хоризонтални редици. На първия ред са седнали 11 духовни и две мирски лица – общо 13 души. В средата на този първи ред е поставена малка маса, застлана с дълга покривка. Точно в средата й е застанал председателят на Събора Ловчанския епископ Иларион. От двете страни на масата са седнали двете цивилни лица: отляво Марко Д. Балабанов, главният писар, а отдясно Бехчет ефенди – преводач-писарят на турската кореспонденция на Екзархията. На втория ред са застанали 17 прави мъже, а на третия – 16, също прави, но вероятно стъпили върху столове или пейка, за да не ги закрива средната редица. Така фотографираните 46 души композиционно много добре са разположени, защото лицата на всички се виждат идеално.
След дълго проучване и уточняване, правено от различни изследователи, в това число и моя милост, фотографираните лица са следните (за по-голяма яснота те са номерирани):
І-ви ред (седнали): 1. Иконом поп Апостол Поликарев от Щип (Кюстендилска епархия); 2. Архимандрит Дионисий от Черепишкия манастир (Врачанска епархия); 3. Иконом поп Петър К. Арнаудов от Русе (Червенска епископия); 4. Епископ Иларион Макариополски (ЕПСС – Екзархийски привременен смесен съвет); 5. Марко Д. Балабанов – секретар-писар (Пловдивска епархия); 6. Митрополит Панарет Пловдивски (ЕПСС); 7. Епископ Иларион Ловчански – председател на Събора (ЕПСС); 8. Митрополит Паисий (бивш) Пловдивски (ЕПСС); 9. Бехчет ефенди – писар на турски (не е участник); 10. Архимандрит Виктор Чолаков (Нишка епархия); 11. Поп Тодор Илиев Тилков (Струмишка епархия); 12. Иконом поп Георги Паланецки от Крива паланка (Скопска епархия); 13. „Монах Рилски от Скопие” (не е участник);
ІІ-ри ред (прави): 14. Георги Груев (Пловдивска епархия); 15. Стефан Петров Стефанов от Бургас (Сливенска епархия); 16. Добри Чинтулов от Сливен (Сливенска епархия); 17. Георги Гогов (Воденска епархия); 18. Захари Хаджигюров от Самоков (Самоковска епархия); 19. Хаджи Мано Стоянов (Софийска епархия); 20. Димитър Ив. Гешов (Гешоглу) (ЕПСС); 21. Хаджи Иванчо х. Пенчович (ЕПСС); 22. Георгаки Ст. Чалъков (Чалоглу) (ЕПСС); 23. Гавриил Кръстевич (ЕПСС); 24. Д-р Христо Стамболски (ЕПСС); 25. Д-р Стоян Чомаков (ЕПСС); 26. Хаджи Николи Минчоглу (ЕПСС); 27. Димитраки Теодоров от Тулча (Доростолска епархия); 28. Сава Хаджиилиев Доброплодни от Силистра (Доростолска епархия); 29. Хаджи Господин Славов от Ст. Загора (Търновска епархия); 30. Стефан Шопов от с. Мирково, Пирдопско – секретар на епископ Иларион Ловчански (не е участник);
ІІІ-ти ред (прави): 31. Стефан (Стоян) Камбуров (ЕПСС); 32. Костадин П. Шулев (Велешка епархия); 33. Христо Димитров Тодоров от Дупница (Самоковска епархия); 34. Михаил Манчев (Охридска епархия); 35. Тодор Йовчев Кусев от Прилеп (Пелагонийска епархия); 36. Никола Ст. Михайловски (Търновска епархия); 37. Христо Тодоров Стоянов (Софийска епархия); 38. Величко (Велико) Христов от Шумен (Преславска епархия); 39. Никола Първанов (Видинска епархия); 40. Димитър Ангелов (Кюстендилска епархия); 41. Яков Геров (Одринска епархия); 42. Христо П. Тъпчилещов (ЕПСС); 43. Господин Хаджииванов (Варненска епархия); 44. Стоян Костов (Скопска епархия); 45. Дядо Кръстю – пом. капукехая на Екзархията (не е участник) и 46. Костадин (Коста) Сарафов от Неврокоп.
На 28 февруари 1895 г. във връзка с чествуването на 25-годишнината от издаването на фермана за учредяване на Българската екзархия в Цариград било създадено Българско благодетелно братство „Йосиф I”. Неговата цел била подпомагане на бедните и болни българи в турската столица и събирането на средства за направата на българска болница. Братството имало Управителен съвет от 25 души и Настоятелство от 9 души, като негов светец-покровител бил „Св. Климент Охридски” и провеждало годишните си събрания на 27 юли.
След тържественото освещаване на историческия български железен храм „Св. Стефан” в Цариград на 8 септември 1898 г. Българското благодетелно братство „Йосиф I” подготвило четири издания за разпространение – два фотоалбума и две снимки голям формат. Първият албум бил с портретите на българските владици, а вторият – „Спомен от Цариград” – 8 септември 1898 г. Едната снимка била от освещаването на Желязната църква, а другата – тази от Първия църковно-народен събор. Идеята на Братството да отпечата и разпространи последната снимка била открадната от някои цариградски българи, които още през декември 1898 г. префотографирали (тъй като оригиналната стъклена плака не била запазена) снимката от Събора, разпространявана в началото на 70-те години на 19 в. от „Българското благодетелно братство „Просвещение”. Настоятелството на новото Братство, след като узнало това, спряло тази незаконна акция и откупило вече готовите 100 екземпляра от снимката.
Втората снимка от Първия църковно-народен събор имала формат 37,5 х 28,5 см и била подлепена на специален картон с големина 57 х 47 см. Тогава тя се продавала за 20 гроша, но както се вижда от годишния отчет на Братството, разпространението й вървяло много трудно.
През месец ноември 1927 г. един екземпляр от тази снимка бил предаден от църковния историк Станимир Ст. Станимиров в Църковния историко-археологически музей в София. Тогавашният директор протоирей проф. Иван Гошев направил съобщение с подробно описание на снимката в църковната преса. На картона под самата снимка имало отпечатан следния надпис: „Първий Българский събор в Цариград, 23-й февруарий 1871 год.”, а над снимката имало поставен печата на Братството. Той е кръгъл, с диаметър 42 мм. В средата има изображение на седнал светец, държащ книга в лявата си ръка, а под него стои надпис „Св. Климент”. В околовръст на печата има следния надпис: „Благодетелно братство „Йосиф I”, Цариград, храм Св. Стефан”.
Подарената снимка била експонирана в една от залите на Църковния музей. Обаче когато я поставили в рамка, изрязали доста картонената подложка и по този начин унищожили печатния текст и печата на Братството.
Двете копия на снимката от Първия църковно-народен събор, това от 1872 г. и второто от 1898 г. имат съвсем малка разлика. Последното, както вече посочихме, било репродуцирано от първото и по тази причина е с по-лошо качество: резкостта на изображението е намалена и се е получило леко кадриране – от всички страни липсват малки ивици от фона.
