До избора на Пловдивски митрополит остават още няколко дни. "Двери" представя накратко за своите читатели "достоизбираемите епископи", кандидати за митрополитския престол.
Редът на представяне е по старшинство, т. е. според датата на епископската хиротония.
Левкийски епископ Павел (със светско име Павлин Иванов Петров)Роден е на 12.7.1957 г. в гр. Левски. Учи в Софийската духовна семинария до втори клас, когато е изключен. По-късно завършва Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. Приема монашество на 22.2.1986 г. Ръкоположен е за йеродякон на 11.3.1986 г., а за йеромонах на 21.5.1986 г. В архимандритско достойнство е възведен на 11.3.1989 г.
Заемал е длъжностите протосингел на Врачанска митрополия, ефимерий на Софийската духовна семинария, игумен на Черепишкия манастир и за кратко – протосингел на Старозагорска митрополия, но никъде не се е задържал задълго.След началото на разкола последва своя духовен старец епископ Галактион (сега Старозагорски митрополит) и излиза от лоното на каноничната Църква. На 20.12.1992 г. е хиротонисан за епископ от разколническите владици. По решение на Всеправославния събор, проведен в София през есента на 1998 г. за преодоляване на разкола в БПЦ, "по крайно снизхождение" хиротонията му е призната и епископ Павел е приет в единството на Българската православна църква с титлата Левкийски епископ.
Оттогава е пращан на различни служения, но никъде не се е застоял. Има обвинения срещу него за нравствени и канонически простъпки (включително брак след приемане на свещен сан; а епископите по канон задължително трябва да са от безбрачните духовници), но няма решение за наказание от Св. Синод. Последното вероятно е било причината все пак да го включат в списъка на "достоизбираемите".
Оттогава е пращан на различни служения, но никъде не се е застоял. Има обвинения срещу него за нравствени и канонически простъпки (включително брак след приемане на свещен сан; а епископите по канон задължително трябва да са от безбрачните духовници), но няма решение за наказание от Св. Синод. Последното вероятно е било причината все пак да го включат в списъка на "достоизбираемите".
Браницки епископ Амвросий (Александър Александров Парашкевов)
Роден на 9.6.1942 г. в Свищов. Завършил е инженерно образование. Приема монашество на 13.8.1983 г. във Видинска епархия по време на покойния митрополит Филарет. Ръкоположен е за йеродякон на 19.10.1983 г., а за йеромонах – на 15.8.1984 г. Междувременно завършва Духовната академия. Бил е игумен на Лопушанския манастир. Възведен е в архимандритско достойнство на 29.6.1989 г.
По време на разкола е хиротонисан за епископ на 3.4.1994 г. и е назначен за „алтернативен” Видински митрополит, но седалището му е в Берковица поради отпора на видинското свещенство да го допусне в града.
На Всеправославния събор в София през 1998 г. хиротонията му е призната "по крайно снизхождение" и е приет в единството на Българската православна църква с титлата Браницки епископ. Бил е викарий на Видинския митрополит, като същевременно (от 1998 г. до 2004 г.) е изпълнявал и длъжнстта игумен на Клисурския манастир, успява да го ремонтира и стабилизира финансово. В последствие е бил и викарий на Врачанския митрополит. Според запознати имал сериозни здравословни проблеми. Включен е, понеже не си направил писмен отвод пред Св. Синод.
Деволски епископ Теодосий (Тодор Минчев Купичков)
Роден на 9.11.1934 г. в с. Драгижево, Великотърновско. Приема монашество на 3.12.1955 г. в Троянския манастир. Завършил е Духовна семинария. Ръкоположен е за йеродякон на 8.1.1956 г., а за йеромонах - на 21.9.1962 г. Възведен е в архимандритско достойнство на 27.7.1967 г. Бил е игумен на Лопушанския манастир.
Роден на 9.11.1934 г. в с. Драгижево, Великотърновско. Приема монашество на 3.12.1955 г. в Троянския манастир. Завършил е Духовна семинария. Ръкоположен е за йеродякон на 8.1.1956 г., а за йеромонах - на 21.9.1962 г. Възведен е в архимандритско достойнство на 27.7.1967 г. Бил е игумен на Лопушанския манастир.
По време на разкола е хиротонисан за епископ на 19.2.1997 г. от разколниците, които търсеха хора за своята "алтернативна" йерархия. След Всеправославния събор в София (1998 г.) "по крайно снизхождение" хиротонията му е призната и е приет в единството на БПЦ с титлата Деволски епископ. Бил е назначен за викарий на Врачанския митрополит, но не е встъпил в длъжност. Пребивава фактически "на покой" в родното си село или в София, където с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим служи често в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
Еп. Теодосий няма висше богословско образование и поради това не отговаря на изискваните от устава на БПЦ качества за епископ, съответно и за митрополит. Въпреки това беше включен от Св. Синод в списъка на достоизбираемите, понеже "имал сан епископ".
Еп. Теодосий няма висше богословско образование и поради това не отговаря на изискваните от устава на БПЦ качества за епископ, съответно и за митрополит. Въпреки това беше включен от Св. Синод в списъка на достоизбираемите, понеже "имал сан епископ".
Маркианополски епископ Константин (Койчо Василев Петров)
Роден на 18.5.1941 г. в с. Златосел, Пловдивско. Завършил е Софийската духовна семинария и Духовната академия. Ръкоположен е за женен свещеник в Софийска епархия на 10.3. 1968 г.
Много години по-късно се развежда. По време на разкола е поканен за епископ от разколниците и за целта приема монашество, възведен е в архимандритско достойнство на 25.3.1997 г. от пребиваващите в разкол архиереи начело с Неврокопския митрополит Пимен. Хиротонисан е за епископ на 27.8.1997 г.
По решение на Всеправославния събор, проведен в София на 30.9. и 1.10.1998 г., "по крайно снизхождение" хиротонията му е призната и е приет в единството на БПЦ с титлата Маркианополски епископ.
Сега има титлата "духовен надзорник на Софийска епархия", но фактически е предстоятел на храм „Св. пророк Илия” в столичния квартал Княжево.
Месемврийски епископ Яков (Илия Великов Тасев)
Роден е на 25.8.1956 г. в с. Копривлен, Неврокопско.Ръкоположен е за женен свещеник в София на 1.4.1984 г. Скоро обаче се развежда и е преместен в гр. Самоков.
По време на разкола приема монашество и е възведен в архимандритско достойнство на 14.8.1997 г., а после хиротонисан за епископ на 19.10.1997 г. от пребиваващите в разкол архиереи и служи в завзетата от разколниците т. нар. "митрополитска църква" в Самоков - "Св. Богородица".
По решение на Всеправославния събор в София е приет "по крайно снизхождение" в единството на БПЦ с титлата Месемврийски епископ.
Сега заема длъжността викарий на Русенския митрополит.
Адрианополски епископ Евлогий (Божидар Стоянов Стамболджиев).
Роден е на 16.6.1954 г. в София. Завършил е Духовната академия в София. Приема монашество в Рилския манастир на 14.4.1979 г. Ръкоположен е за йеродякон на 19.4.1954 г. През 1982 г. е ръкоположен за йеромонах. На 27.3.1983 г. е възведен в архимандритско достойнство. Завършва аспирантура в Московската духовна академия.Заема различни длъжности в БПЦ като протосингел на Сливенска митрополия, заместник-ректор, ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, игумен на Черепишкия манастир, протосингел на Доростоло-Червенска митрополия, протосингел на Софийска митрополия. От 1991 г. в продължение на 15 години е ректор на Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий”. На 18.10.1998 г. е хиротонисан за епископ с титлата „Адрианополски”. От ноември 2006 г. е игумен на Рилския манастир. Не бил любимец на митрополитите, понеже като ректор непрекъснато ги атакувал да изплащат редовно и в гласуваните бюджетни рамки издръжката на семинарията, както и да не се месят в работата на учителския съвет.
Знеполски епископ Николай (Николай Методиев Севастиянов) Роден е 19.7.1969 г. в София. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия в София. Но е постриган в монашество във Враца, на 6.12.1990 г. от митрополит Калиник, когото в онези години предпочитаха мнозина млади духовници, за да им помага в кариерата. Старец му става тогавашният викарий на Врачанския митрополит - Знеполски еп. Игнатий (сега Плевенски митрополит). На 17.5.1993 г. е ръкоположен за йеромонах от Н. Св. Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.
Служи като ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария. На 29.6.1993 г. е възведен в архимандритско достойнство. След това служи като протосингел на Софийска митрополия. На 7.7.2001 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски епископ”, вземайки титлата на стареца си, по това време вече Плевенски митрополит. Оттогава еп. Николай е викарий на Софийския митрополит. Миналата година си подаде оставката, обиден на Св. Синод за това, че му поискаха отчет за дейността му, което всъщност беше нормално изискване на началството към всички епископи.
Тивериополски епископ Тихон (Христо Георгиев Иванов)Роден на 26.5.1945 г. в Щутгарт, Германия. Завършил е Софийската духовна семинария и Духовната академия. Работил е в Св. Синод. Поради това, че майка му е от Западна Германия, бил подложен на натиск от властта, стигнало се до интернирване в провинцията. След 1979 г. (когато е в сила Хелзинкският продес на разведряване) се изселва в Германия, жени се и има две деца. По-късно се развежда и на 11.11.2000 г. в Берлин е постриган за монах от Западо- и Средноевропейския митрополит Симеон. На 19.11.2000 г. е ръкоположен за йеромонах и в края на същата година е назначен за протосингел на българската Западно- и Средноевропейска епархия. На 8.7.2001 г. е възведен в архимандритско достойнство от Русенски митрополит Неофит. На 6.7.2003 г. в нарушение на устава на БПЦ, който изисква 10-годишно монашество преди епископска хиротония, набързо е хиротонисан в епископски сан с титлата „Тивериополски”. Оттогава служи като викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон.
Преди две години името му се свърза с първите неканонични и противоуставни "архонтства", правени от него в Рим, за които той сега в медиите обвинява йеромонах Дионисий.
