Св. Синод на БПЦ в пълен състав на заседанието си от 16 ноември изготви списъка с достоизбираемите епископи за престола на Доростолска епрахия. По тяхна молба в листата не са включени Стобийски епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, Драговитийски епископ Данииил, викарий на Неврокопска епархия, и Траянополски епископ Киприян, викарий на Врачанска епрахия. Предполага се, че техните духовни старци-митрополити са им препоръчали да продължават да изпълняват послушанията си както досега. Това е право на всеки духовен наставник, както и право на духовния син, вече епископ, да се съобрази или не.
Верен на традциите си, сайтът “Двери БГ” представя накратко архиереите, от които ще бъде избран Доростолският митрополит.
Редът на представяне на кандидатите е по старшинство, т. е. според датата на епископската им хиротония.
Левкийски епископ Павел (със светско име Павлин Иванов Петров) Роден е на 12.7.1957 г. в гр. Левски. Учи в Софийската духовна семинария до втори клас, когато е изключен за слаб успех и лошо поведение. По-късно завършва Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София. Приема монашество на 22.2.1986 г. Ръкоположен е за йеродякон на 11.3.1986 г., а за йеромонах - на 21.5.1986 г. В архимандритско достойнство е възведен на 11.3.1989 г.
Заемал е длъжностите протосингел на Врачанска митрополия, ефимерий на Софийската духовна семинария, игумен на Черепишкия манастир и за кратко – протосингел на Старозагорска митрополия, но никъде не се е задържал задълго.
След началото на разкола последва своя духовен старец епископ Галактион (сега Старозагорски митрополит) и излиза от лоното на каноничната Църква. На 20.12.1992 г. е хиротонисан за епископ от разколническите владици. По решение на Всеправославния събор, проведен в София на 30.9. и 1.10.1998 г. за преодоляване на разкола в БПЦ, “по крайно снизхождение” хиротонията му е призната и епископ Павел е приет в единството на Българската православна църква с титлата Левкийски епископ. За кратко е предстоятел на Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.
Пращан на различни служения, но никъде не се е застоял. Не изпълнява никаква конкретна дейност в БПЦ, но получава заплата. Има близки отношения с една от масонските ложи в България (за официална информация относно еп. Павел от сайта на масоните - вижте тук). Има обвинения срещу него за нравствени и канонически простъпки (включително брак след приемане на свещен сан; а епископите по канон задължително трябва да са от безбрачните духовници), но няма решение за наказание от Св. Синод. Последното вероятно е било причината все пак да го включат в списъка на “достоизбираемите”.
Пращан на различни служения, но никъде не се е застоял. Не изпълнява никаква конкретна дейност в БПЦ, но получава заплата. Има близки отношения с една от масонските ложи в България (за официална информация относно еп. Павел от сайта на масоните - вижте тук). Има обвинения срещу него за нравствени и канонически простъпки (включително брак след приемане на свещен сан; а епископите по канон задължително трябва да са от безбрачните духовници), но няма решение за наказание от Св. Синод. Последното вероятно е било причината все пак да го включат в списъка на “достоизбираемите”.
Браницки епископ Амвросий (Александър Александров Парашкевов)
Роден е на 9.6.1942 г. в гр. Свищов. Завършил е инженерно образование. Приема монашество на 13.8.1983 г. във Видинска епархия по време на покойния митрополит Филарет. Ръкоположен е за йеродякон на 19.10.1983 г., а за йеромонах – на 15.8.1984 г. Междувременно завършва Духовната академия. Бил е игумен на Лопушанския манастир. Възведен е в архимандритско достойнство на 29.6.1989 г.
По време на разкола е хиротонисан за епископ на 3.4.1994 г. и е назначен за “алтернативен” Видински митрополит, но седалището му е в Берковица поради отпора на видинското свещенство да го допусне в града.
На Всеправославния събор в София през 1998 г. хиротонията му е призната “по крайно снизхождение” и е приет в единството на Българската православна църква с титлата Браницки епископ. Бил е викарий на Видинския митрополит, като същевременно (от 1998 г. до 2004 г.) е изпълнявал и длъжността игумен на Клисурския манастир, успява да го ремонтира и стабилизира финансово. В последствие е бил и викарий на Врачанския митрополит, но според запознати не е стъпил въобще в онази епархия. През последните години имал сериозни здравословни проблеми. Включен е в списъка, понеже не си направил писмен отвод пред Св. Синод.
Маркианополски епископ Константин (Койчо Василев Петров)Роден е на 18.5.1941 г. в с. Златосел, Пловдивско. Завършил е Софийската духовна семинария и Духовната академия. Ръкоположен е за женен свещеник в Софийска епархия на 10.3. 1968 г.
Много години по-късно се развежда. По време на разкола е поканен за епископ от разколниците и за целта приема монашество, възведен и в архимандритско достойнство на 25.3.1997 г. от пребиваващите в разкол архиереи начело с Неврокопския митрополит Пимен. Хиротонисан е за епископ на 27.8.1997 г.
По решение на Всеправославния събор в София от 1998 г. “по крайно снизхождение” хиротонията му е призната и е приет в единството на БПЦ с титлата Маркианополски епископ.
Сега има титлата “духовен надзорник на Софийска епархия”, но фактически е предстоятел на храм „Св. пророк Илия” в столичния квартал Княжево, понеже тази длъжност се изпълнява от опитен възрастен свещеник.
Месемврийски епископ Яков (Илия Великов Тасев)Роден е на 25.8.1956 г. в с. Копривлен, Неврокопско. Ръкоположен е за женен свещеник в София на 1.4.1984 г. Скоро обаче се развежда и е преместен в гр. Самоков.
По време на разкола приема монашество и е възведен в архимандритско достойнство на 14.8.1997 г., а после хиротонисан за епископ на 19.10.1997 г. от пребиваващите в разкол архиереи и служи в завзетата от разколниците т. нар. “митрополитска църква” в Самоков - “Св. Богородица”.
По решение на Всеправославния събор в София през 1998 г. е приет “по крайно снизхождение” в единството на БПЦ с титлата Месемврийски епископ.
След няколкомесечен престой на послушание в Троянския манастир е назначен на длъжността викарий на Русенския митрополит.
Адрианополски епископ Евлогий (Божидар Стоянов Стамболджиев)Роден е на 16.6.1954 г. в София. Завършил е Духовната академия в София. Приема монашество в Рилския манастир на 14.4.1979 г. През 1982 г. е ръкоположен за йеромонах. На 27.3.1983 г. е възведен в архимандритско достойнство. Завършва аспирантура в Московската духовна академия.
Заема различни длъжности в БПЦ като протосингел на Сливенска митрополия, заместник-ректор, ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, игумен на Черепишкия манастир, протосингел на Доростоло-Червенска митрополия, протосингел на Софийска митрополия. От 1991 г. в продължение на 15 години е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария “Св. Кирил и Методий”, която прави образцово учебно заведение. На 18.10.1998 г., след Всеправославния събор, е хиротонисан за епископ с титлата “Адрианополски” - ден преди сегашния Ловчански митрополит Гавриил. От ноември 2006 г. е игумен на Рилския манастир. Не бил любимец на митрополитите, понеже като ректор непрекъснато ги атакувал да изплащат издръжката на семинарията редовно и в гласуваните бюджетни рамки, както и да не се месят в работата на учителския съвет.
Тивериополски епископ Тихон (Христо Георгиев Иванов)Роден на 26.5.1945 г. в Щутгарт, Германия. Завършил е Софийската духовна семинария и Духовната академия. Работил е в Св. Синод. Поради това, че майка му е от Западна Германия, бил подложен на натиск от властта, стигнало се да бъде интерниран в провинцията. След 1979 г. (когато е в сила Хелзинкският продес на разведряване) се изселва в Германия, жени се и има две деца. По-късно се развежда и на 11.11.2000 г. в Берлин е постриган за монах от Западо- и Средноевропейския митрополит Симеон. На 19.11.2000 г. е ръкоположен за йеромонах и в края на същата година е назначен за протосингел на българската Западно- и Средноевропейска епархия. На 8.7.2001 г. е възведен в архимандритско достойнство от Русенски митрополит Неофит. На 6.7.2003 г. в нарушение на устава на БПЦ, който изисква 10-годишно монашество преди епископска хиротония, набързо е хиротонисан в епископски сан с титлата “Тивериополски”. Оттогава служи като викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон.
Преди две години името му се свърза с първите неканонични и противоуставни “архонтства”, правени от него в Рим, за които той сега в медиите обвинява йеромонах Дионисий.
От юли т. г. е управляващ Западно- и Средноевропейска епрахия поради зравословни проблеми на епархийския митрополит Симеон.
Знеполски епископ Йоан (Иво Михов Иванов)
Роден на 13 февруари 1969 г. в Ямбол.
Завършва средното си образование в родния си град. От 1991 до 1993 г. учи в паралелния курс на Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски”. След това завършва Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По-късно специализира в Московската духовна академия “Св. Сергий Радонежки” и защитава кандидатска дисертация в на тема “Учение о покаянии по творениям св. Тихона Задонского”. Получената от него научна степен “кандидат на богословието” се равнява у нас на "доктор на богословието”.
На 1 юли 1998 г. постъпва като послушник в Кокалянския манастир “Св. Архангел Михаил” с духовен старец игумена на манастира архимандрит Назарий. Там е постриган за монах на 6 ноември 1998 г. от Макариополски епископ Гавриил (викарий на Софийския митрополит, а сега Ловчански митрополит), под мантия го води духовният му старец.
На 24.4.1999 г. е възведен в йеродяконски чин от Макариополски еп. Гавриил в манастира “Св. Петка” в с. Клисура, община Банкя, София, а на 26.4.1999 г. е ръкоположен в йеромонашески чин в столичния катедрален храм “Св. Неделя” отново от еп. Гавриил.
От 1 април 2002 г. приема назначение за протосингел на Софийска митрополия.
На 28 април 2002 г. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим го въздига в архимандритско достойнство в столичния храм “Св. Седмочисленици”.
През последните няколко години той беше най-близкият сътрудник на патриарха в митрополитските дела.
Получи епископска хиротония на 18 март 2007 г. с титлата Знеполски епископ в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. От тогава е викарий на Софийския митрополит.
Велички епископ Сионий
(Стефан Стефанов Радев)
Роден на 18.11.1969 г. в София.
Завършва немска гимназия (19 ЕСПУ “Елин Пелин”) в столицата и след военна служба учи в паралелния курс на Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” при гара Черепиш, която завършва през 1990 г. През 1994 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
В периода 1995-1996 г. специализира в Ерланген, Германия.
Постриган е за монах на 5 юни 1991 г. в Клисурския манастир “Св. Кирил и Методий” от Видинския митрополит Дометиан.
На 22 юни същата година е ръкоположен за йеродякон, а на 23 юни - за йеромонах от Видинския митрополит Дометиан в Клисурския манастир.
От 1992 до 1995 г. е игумен на същия манастир.
От началото на 1996 г. е ефимерий и учител по Литургика в Софийската духовна семинария. На 15 юли 1996 г. е назначен за ректор на същата семинария.
На 29 юни 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство от Негово Светейшество патриарх Максим в долнолознския манастир “Св. Петър и Павел”.
Получи епископска хиротония на 24 март 2007 г. с титлата Велички епископ в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.
От юли т. г. е викарий на Видинския митрополит.
Агатоникийски епископ Борис (с мирското име Васил Иванов Добрев) е роден на 10 март 1953 г. в град Русе. Завършва Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” на гара Черепиш, Врачанско, и Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София. От 1 февруари 1983 г. до есента на 1988 г. е учител в Софийската духовна семинария.
Преди две години името му се свърза с първите неканонични и противоуставни “архонтства”, правени от него в Рим, за които той сега в медиите обвинява йеромонах Дионисий.
От юли т. г. е управляващ Западно- и Средноевропейска епрахия поради зравословни проблеми на епархийския митрополит Симеон.
Знеполски епископ Йоан (Иво Михов Иванов)Роден на 13 февруари 1969 г. в Ямбол.
Завършва средното си образование в родния си град. От 1991 до 1993 г. учи в паралелния курс на Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски”. След това завършва Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По-късно специализира в Московската духовна академия “Св. Сергий Радонежки” и защитава кандидатска дисертация в на тема “Учение о покаянии по творениям св. Тихона Задонского”. Получената от него научна степен “кандидат на богословието” се равнява у нас на "доктор на богословието”.
На 1 юли 1998 г. постъпва като послушник в Кокалянския манастир “Св. Архангел Михаил” с духовен старец игумена на манастира архимандрит Назарий. Там е постриган за монах на 6 ноември 1998 г. от Макариополски епископ Гавриил (викарий на Софийския митрополит, а сега Ловчански митрополит), под мантия го води духовният му старец.
На 24.4.1999 г. е възведен в йеродяконски чин от Макариополски еп. Гавриил в манастира “Св. Петка” в с. Клисура, община Банкя, София, а на 26.4.1999 г. е ръкоположен в йеромонашески чин в столичния катедрален храм “Св. Неделя” отново от еп. Гавриил.
От 1 април 2002 г. приема назначение за протосингел на Софийска митрополия.
На 28 април 2002 г. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим го въздига в архимандритско достойнство в столичния храм “Св. Седмочисленици”.
През последните няколко години той беше най-близкият сътрудник на патриарха в митрополитските дела.
Получи епископска хиротония на 18 март 2007 г. с титлата Знеполски епископ в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. От тогава е викарий на Софийския митрополит.
Велички епископ Сионий(Стефан Стефанов Радев)
Роден на 18.11.1969 г. в София.
Завършва немска гимназия (19 ЕСПУ “Елин Пелин”) в столицата и след военна служба учи в паралелния курс на Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” при гара Черепиш, която завършва през 1990 г. През 1994 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
В периода 1995-1996 г. специализира в Ерланген, Германия.
Постриган е за монах на 5 юни 1991 г. в Клисурския манастир “Св. Кирил и Методий” от Видинския митрополит Дометиан.
На 22 юни същата година е ръкоположен за йеродякон, а на 23 юни - за йеромонах от Видинския митрополит Дометиан в Клисурския манастир.
От 1992 до 1995 г. е игумен на същия манастир.
От началото на 1996 г. е ефимерий и учител по Литургика в Софийската духовна семинария. На 15 юли 1996 г. е назначен за ректор на същата семинария.
На 29 юни 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство от Негово Светейшество патриарх Максим в долнолознския манастир “Св. Петър и Павел”.
Получи епископска хиротония на 24 март 2007 г. с титлата Велички епископ в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.
От юли т. г. е викарий на Видинския митрополит.
Агатоникийски епископ Борис (с мирското име Васил Иванов Добрев) е роден на 10 март 1953 г. в град Русе. Завършва Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” на гара Черепиш, Врачанско, и Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София. От 1 февруари 1983 г. до есента на 1988 г. е учител в Софийската духовна семинария.На 30 октомври 1989 г. приема монашеско пострижение в девическия манастир “Св. ап. Петър и Павел” в с. Златар, Шуменско. Пострижението извършва Браницкият епископ Герасим, бивш ректор на семинарията, а под мантия е взет от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, съученик на о. Борис.
На 9.11.1989 г. е възведен в йеродяконски чин в храм “Св. архангел Михаил” в гр. Преслав. На 24.12.1989 г. в църквата “Св. Николай” във Варна е възведен в йеромонашество. Офикията “архимандрит” получава на 18.8.1994 г. в църквата “Успение Богородично” на Троянския манастир. Служи като енорийски свещеник в селата Белиш и Калейца в Ловчанска епархия.
От 1 юли 1991 г. по решение на Св. Синод е назначен за настоятел на Българското църковно подворие в Москва, т. е. представител на БПЦ при Московската патриаршия.
От 1 ноември 2001 г. е главен секретар на Св. Синод и предстоятел на патриаршеския храм-паметник “Св. Александър Невски”.
На 15.1.2004 г. е назначен за игумен на Бачковския манастир .
На 22 март 2008 г. е хиротонисан за Агатоникийски епископ в Бачковския манастир.
Константийски епископ Антоний е роден на 17 януари (Антоновден) 1978 г. в Стара Загора.
Завършва Пловдивската духовна семинария “Св. Кирил и Методий” и Богословския факултет на Софийския университет. Постриган е за монах в Клисурския манастир преди 6 г. За йеродякон и йеромонах е ръкоположен от Видинския митрополит Дометиан. По решение на Св. Синод е назначен за ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария. На 21 ноември 2006 г. е въведен в архимандритско достойнство от Русенския митрополит Неофит. По искане на митр. Николай от 1 май 2007 г. Св. Синод го назначава за протосингел на Пловдивската митрополия.
На 23 март 2008 г. е хиротонисан за епископ в пловдивския храм “Св. Марина”. Сега е на служение в Смолян, където духовно обгрижва народа и укрепва православната вяра.
В списъка на достоизбираемите епископи, публикуван от Св. Синод, липсват имената на Смоленския епископ Нестор и Деволския епископ Теодосий. Епископ Нестор, поради напредналата си възраст и разклатено здраве, не пожела да участва в предишни избори. Сега той е на покой във Видинска епархия. Въпреки това в съобщението на Св. Синод не се казва нищо за него, както и за Деволския епископ Теодосий, игумен на Троянския манастир.
На 9.11.1989 г. е възведен в йеродяконски чин в храм “Св. архангел Михаил” в гр. Преслав. На 24.12.1989 г. в църквата “Св. Николай” във Варна е възведен в йеромонашество. Офикията “архимандрит” получава на 18.8.1994 г. в църквата “Успение Богородично” на Троянския манастир. Служи като енорийски свещеник в селата Белиш и Калейца в Ловчанска епархия.
От 1 юли 1991 г. по решение на Св. Синод е назначен за настоятел на Българското църковно подворие в Москва, т. е. представител на БПЦ при Московската патриаршия.
От 1 ноември 2001 г. е главен секретар на Св. Синод и предстоятел на патриаршеския храм-паметник “Св. Александър Невски”.
На 15.1.2004 г. е назначен за игумен на Бачковския манастир .
На 22 март 2008 г. е хиротонисан за Агатоникийски епископ в Бачковския манастир.
Константийски епископ Антоний е роден на 17 януари (Антоновден) 1978 г. в Стара Загора.Завършва Пловдивската духовна семинария “Св. Кирил и Методий” и Богословския факултет на Софийския университет. Постриган е за монах в Клисурския манастир преди 6 г. За йеродякон и йеромонах е ръкоположен от Видинския митрополит Дометиан. По решение на Св. Синод е назначен за ефимерий и преподавател в Пловдивската духовна семинария. На 21 ноември 2006 г. е въведен в архимандритско достойнство от Русенския митрополит Неофит. По искане на митр. Николай от 1 май 2007 г. Св. Синод го назначава за протосингел на Пловдивската митрополия.
На 23 март 2008 г. е хиротонисан за епископ в пловдивския храм “Св. Марина”. Сега е на служение в Смолян, където духовно обгрижва народа и укрепва православната вяра.
Проватски епископ Игнатий (Карагьозов) е роден на 11 юли 1972 г. в гр. Сливен. Завършил е Техникум по строителство и архитектура в Сливен през 1991 г. През 1998 г. завършва Богословския факултет на Великотърновския университет “Св. Кирил и Методий”. Постриган е за монах на 22 септември 1998 г. в девическия манастир “Св. Богородица” в с. Кабиле край гр. Ямбол от митрополит Геласий, тогава главен секретар на Св. Синод, но се води брат на Поморийския манастир “Св. Георги”. Духовен старец му е Сливенският митрополит Йоаникий.
Ръкоположен е за йеродякон на 21 ноември 1998 г. в храм “Св. Димитър” в Сливен от митрополит Йоаникий и от 1 декември е назначен за епархийски дякон. На 20 декември с. г. е ръкоположен за йеромонах от митрополит Йоаникий. От 1 март 1999 г. е назначен за протосингел на Сливенска митрополия. Отличен е с офикията “архимандрит” на 8 септември 2001 г. в манастира “Рождество Богородично” край с. Кабиле от Сливенския митрополит Йоаникий.
На 1 февруари 2004 г. е освободен от длъжността протосингел на Сливенската митрополия и по предложение на своя митрополит и решение на Св. Синод е назначен за представител на Българската православна църква при Московския и на цяла Русия патриарх Алексий ІІ и за настоятел на Българското църковно подворие в Москва.
Епископ Игнатий има и брат близнак - Тодор Карагьозов, който стана известен с участието си в телевизионното шоу “Биг брадър”.
На 6 април 2008 г. е хиротонисан за епископ в Сливен. След хиротонията отново е изпратен на служение в Москва, въпреки че мотивът за ръкополагането му за епископ е да бъде викарий на Сливенския митрополит.
Ръкоположен е за йеродякон на 21 ноември 1998 г. в храм “Св. Димитър” в Сливен от митрополит Йоаникий и от 1 декември е назначен за епархийски дякон. На 20 декември с. г. е ръкоположен за йеромонах от митрополит Йоаникий. От 1 март 1999 г. е назначен за протосингел на Сливенска митрополия. Отличен е с офикията “архимандрит” на 8 септември 2001 г. в манастира “Рождество Богородично” край с. Кабиле от Сливенския митрополит Йоаникий.
На 1 февруари 2004 г. е освободен от длъжността протосингел на Сливенската митрополия и по предложение на своя митрополит и решение на Св. Синод е назначен за представител на Българската православна църква при Московския и на цяла Русия патриарх Алексий ІІ и за настоятел на Българското църковно подворие в Москва.
Епископ Игнатий има и брат близнак - Тодор Карагьозов, който стана известен с участието си в телевизионното шоу “Биг брадър”.
На 6 април 2008 г. е хиротонисан за епископ в Сливен. След хиротонията отново е изпратен на служение в Москва, въпреки че мотивът за ръкополагането му за епископ е да бъде викарий на Сливенския митрополит.
В списъка на достоизбираемите епископи, публикуван от Св. Синод, липсват имената на Смоленския епископ Нестор и Деволския епископ Теодосий. Епископ Нестор, поради напредналата си възраст и разклатено здраве, не пожела да участва в предишни избори. Сега той е на покой във Видинска епархия. Въпреки това в съобщението на Св. Синод не се казва нищо за него, както и за Деволския епископ Теодосий, игумен на Троянския манастир.
