Два дни горял пожарът в храма в Йерусалим. Високите температури причинили срутване на колоните в Ротондата, дървеният купол паднал, като преди това се бил превърнал на горящ въглен, а обковата му се стопила и се изляла във вътрешността на храма. Целият олтар на храма бил разрушен, а дърворезбованият иконостас от 17 век изгорял до основи. Огромни били разрушенията и в притвора, в кувуклия и в църквата на Голгота. Датата била 30 септември 1808 г., но тъжната новина стигнала в Константинопол една седмица по-късно, колкото траело пътуването по суша от Йерусалим до там. Въпросът за възстановяването на храма бил поставен веднага и за отговорник бил определен архитектът на Високата порта калфа Челепис Комнин. Причините за пожара останали неизяснени, като историците дават различни предположения и повечето смятат, че първопричина е бил религиозният спор между православните гърци и арменците.
На три пъти били изпратени майсторите и материалите за възстановяването на храма, а за това се трудили 426 майстори, които завършили делото си през 1810 г. Този път храмът бил изграден не от дърво, а от известен с издържливостта си камък, като голямо количество мрамор било донесено и от Константинопол. Самият Комнин бил сред най-опитните и прочути архитекти, а майсторите, които избрал лично в Константинопол, били членове на известните християнски еснафи на Османската империя. „Пеликаните” били способни да издълбаят и най-твърдия камък и правели шедьоври от мрамор, а „дуварджиите” и „каменоломците” били отлични зидари. Според Комнин разходите по строежа възлезли на 400 206 гроша, но рушветите към турските власти, за да не пречат на строежа, били три пъти повече. 1 135 871 гроша! Докато самият майстор Комнин не получил никакво заплащане, тъй като се наел да работи безвъзмездно за възстановяването на храма на Христовото възкресение.
Как се ражда Вавилон по Светите местаСвещеници, които спорят със запалени лампади в ръце в тесните и препълнени с хора пространства на храма и борбата за владеенето на всеки сантиметър „чужда” земя в него е другият образ на църквата на Възкресението в Йерусалим, която всяка година напомня за особения „режим на собственост” на Светите места.
През 7 век имало две богослужения в храма на Възкресението – гръцко и латинско. През 15 век в него служат гърци, латини, яковити, арменци, грузинци, индийци и сирийци. От началото на 16 век, когато османските турци се настаняват в района, Светите Земи станали търговска стока, която минавала от ръце в ръце поради ферманите, които издавала Високата порта срещу солидни цени. В края на 1852 г., когато свършила Кримската война с Турция, руското влияние нараснало за сметка на френското и затова било прието статуквото, което предложила Русия, въпреки протестите на Запада и това било в полза на православните. Султанският ферман е потвърден и от Парижкия договор от 1856 г. и от Берлинския договор от 1858 г. Разделенията и споровете продължават и до днес. Въпреки това обаче гърци, католици и арменци са успели да намерят начини да работят заедно по поддържането и обновяването на храма. (Вима)
