Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_69.jpgДва дни горял пожарът в храма в Йерусалим. Високите температури причинили срутване на колоните в Ротондата, дървеният купол паднал, като преди това се бил превърнал на горящ въглен, а обковата му се стопила и се изляла във вътрешността на храма. Целият олтар на храма бил разрушен, а дърворезбованият иконостас от 17 век изгорял до основи. Огромни били разрушенията и в притвора, в кувуклия и в църквата на Голгота. Датата била 30 септември 1808 г., но тъжната новина стигнала в Константинопол една седмица по-късно, колкото траело пътуването по суша от Йерусалим до там. Въпросът за възстановяването на храма бил поставен веднага и за отговорник бил определен архитектът на Високата порта калфа Челепис Комнин. Причините за пожара останали неизяснени, като историците дават различни предположения и повечето смятат, че първопричина е бил религиозният спор между православните гърци и арменците.

На три пъти били изпратени майсторите и материалите за възстановяването на храма, а за това се трудили 426 майстори, които завършили делото си през 1810 г. Този път храмът бил изграден не от дърво, а от известен с издържливостта си камък, като голямо количество мрамор било донесено и от Константинопол. Самият Комнин бил сред най-опитните и прочути архитекти, а майсторите, които избрал лично в Константинопол, били членове на известните християнски еснафи на Османската империя. „Пеликаните” били способни да издълбаят и най-твърдия камък и правели шедьоври от мрамор, а „дуварджиите” и „каменоломците” били отлични зидари. Според Комнин разходите по строежа възлезли на 400 206 гроша, но рушветите към турските власти, за да не пречат на строежа, били три пъти повече. 1 135 871 гроша! Докато самият майстор Комнин не получил никакво заплащане, тъй като се наел да работи безвъзмездно за възстановяването на храма на Христовото възкресение.

2_3.jpgКак се ражда Вавилон по Светите места

Свещеници, които спорят със запалени лампади в ръце в тесните и препълнени с хора пространства на храма и борбата за владеенето на всеки сантиметър „чужда” земя в него е другият образ на църквата на Възкресението в Йерусалим, която всяка година напомня за особения „режим на собственост” на Светите места.

През 7 век имало две богослужения в храма на Възкресението – гръцко и латинско. През 15 век в него служат гърци, латини, яковити, арменци, грузинци, индийци и сирийци. От началото на 16 век, когато османските турци се настаняват в района, Светите Земи станали търговска стока, която минавала от ръце в ръце поради ферманите, които издавала Високата порта срещу солидни цени. В края на 1852 г., когато свършила Кримската война с Турция, руското влияние нараснало за сметка на френското и затова било прието статуквото, което предложила Русия, въпреки протестите на Запада и това било в полза на православните. Султанският ферман е потвърден и от Парижкия договор от 1856 г. и от Берлинския договор от 1858 г. Разделенията и споровете продължават и до днес. Въпреки това обаче гърци, католици и арменци са успели да намерят начини да работят заедно по поддържането и обновяването на храма. (Вима)




Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xpp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит