Кризата в Българската православна църква: съборност или авторитаризъм

Българската православна църква е в процедура на избори – в следващите четири месеца предстои да бъдат избрани митрополит на една от големите крайморски епархии, Сливенска, а след него и Български патриарх.

Изборът на епархийски архиерей не е необичайно събитие в живота на БПЦ, но този избор предизвика сериозна криза, която извади наяве важен църковен въпрос: участието на свещенството и миряните в живота на Църквата. Под знака на тази криза несъмнено ще премине и изборът на патриарх, насрочен за края на м. юни.

Как се стигна до кризата?

Изборната процедура за митрополит в БПЦ предвижда участие на представители както на висшия клир, така и на свещенството и народа. В първия кръг епархийските избиратели (клирици и миряни) получават от Св. Синод списък с одобрени кандидати (епископи) за този пост. Избирателите с таен вот посочват двама от тях. На втория кръг, който се провежда седмица по-късно, членовете на синода избират един от двамата епископи за нов митрополит.

Участието на свещенството и народа в изборите за митрополити има своите традиции от времето на възстановяването на Българската църква в края на 19 в. Тогава българите са част от Османската империя, но борбата им за национално освобождение е тясно свързана с тази за независима църква. Създаването и отстояването на Българската екзархия е съвместно дело на клириците и миряните. Оттогава в Устава на Българската църква е залегнала идеята за активното участие на клир и миряни в делата на Църквата.

Кризата, която възникна сега, при изборите за Сливенски митрополит, беше провокирана от опитите да бъде ограничено участието на свещенството и миряните във вота и той да остане само в ръцете на митрополитите.

След края на епархийския избор, проведен през м. февруари т. г., митрополитите не одобриха посочените от епархията двама кандидати и касираха проведените избори, без да посочат конкретно нарушение. Неофициално стана ясно, че митрополитите не харесват нито един от двамата излъчени кандидати – Агатополски епископ Йеротей (дотогава викарий на Сливенския митрополит) и Константийски епископ Михаил. Също неофициално се лансира идеята, че епархийските избиратели нямат капацитета да направят правилен избор, а това могат да извършат само митрополитите. Затова на същото заседание, на което бяха касирани изборите, беше приета и наредба за промяна в процедурата за избор на митрополит. С нея се премахва първият етап от изборите и митрополитът се избира само от членовете на Св. Синод. Наредбата беше приета с гласовете на деветима от дванадесет присъстващи на заседанието митрополити, и в отсъствието на Българския патриарх Неофит. Веднага беше посочена и дата, в която да изберат Сливенски митрополит по новите правила.

Това решение е безпрецедентно в новата история на БПЦ и неслучайно то беше определено като суспендиране на устава на БПЦ в основната му част – избора на митрополит. Такива сериозни промени в устава има право да извършва само Църковният събор – висшият законодателен орган в БПЦ, в който също участват епископи, свещенство и миряни. Той се свиква веднъж на четири години, но в България не е организиран вече шестнадесет години (от декември 2008 г.).

Реакцията

Опитът свещенството и миряните да бъдат изолирани от изборния процес в Църквата предизвика бурна реакция в църковното общество, която изненада членовете на синода.

Избирателите от Сливенска епархия веднага изразиха недоволство от това, че се отменя избор, проведен по всички правила под надзора на временно управляващия епархията Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. Протестът срещу действията на синода обедини свещенство и миряни, започна събирането на подписи срещу касирането на избора и новата наредба. Подписи се събираха не само в храмовете, но и в магазини, библиотеки, на улицата, в малки и големи населени места. Това привлече вниманието на местните светски власти, които подкрепиха гражданите си.

Вълната от недоволство бързо обхвана цялата страна и всички епархии. Опитът за промяна на един от основните принципи в устава на БПЦ – участието на Божия народ в управлението на Църквата – обедини „консерватори“ и „либерали“, „русофили“ и „русофоби“, хора от целия обществен спектър, които изповядват противоположни идеологически възгледи. Сезирани бяха всички държавни институции: Парламент, Министерски съвет, Президентство, като в жалбите се настояваше държавата да вземе отношение, защото нарушаването на Устава на БПЦ от страна на висшия ѝ ръководен орган е въпрос от национално значение. Министърът на правосъдието също излезе със становище, в което каза, че „предложените ad hoc промени в изборната система имат потенциала да генерират разделения и спорове и в крайна сметка да имат негативни последици както за БПЦ, така и за вярващите“. Това единодушие, което иначе липсва в рязко поляризираното българско общество, също показа, че е премината червена линия.

Междувременно трима митрополити публикуваха т. нар. особени мнения, в които изложиха аргументи против приемането на наредбата. Това бяха митрополитите Ловчански Гавриил,  Неврокопски Серафими Видински Даниил. Към тях малко по-късно с емоционално изявление се присъедини и митрополитът за САЩ, Канада и Австралия Йосиф.

Юристи и специалисти по каноническо право публикуваха в медиите и социалните мрежи анализи, становища и коментари на предложената от Св. Синод наредба за промяна на правилата за избор на митрополит. Изводите бяха, че тя противоречи на каноните на Православната църква, на принципите и духа на Устава на БПЦ, а с приемането ѝ се потъпкват заветите на възрожденските дейци за българска църковна независимост.

Масовата обществена съпротива накара синода да промени позицията си. Първо митр. Йоан, който е наместник на овдовялата Сливенска епархия и под чието ръководство беше проведен епархийският избор, оттегли подписа си от наредбата. Като водеща причина в изявлението си той посочи единодушното несъгласие на свещениците и миряните в неговата собствена епархия, с които се е наложило да проведе няколко срещи по тяхно искане: „Миряните и свещениците са дълбоко покрусени от факта, че са лишени от права да гласуват при избора на нов митрополит… Разочарованието и болката на всички е свързана с това, че нашият (на митрополита, б.р.) подпис стои върху писмото, с което се предложи тази наредба“.

След всички тези реакции, очаквано, на своето заседание от 12 март, на което беше предвидено да се избере Сливенски митрополит по новите правила, архиереите гласуваха отмяна на спорната наредба (всъщност беше спряно действието й до разглеждането й от бъдещ църковен събор, б.р.). Касирането на епархийския избор обаче беше потвърдено и така процедурата за избор на Сливенски митрополит започна отначало.

Протест и контрапротест

По време на въпросното заседание пред сградата на Св. Синод, в самия център на българската столица, се събраха свещеници – едните се заявиха като протест, а другите – като контрапротест, опозиция на първите. Тази безпрецедентна гледка – протестиращи пред синода свещеници, разделени на две от полицейски кордон, илюстрира ярко настоящата криза в БПЦ.

От едната страна бяха клирици и миряни от Сливенска епархия, но към тях се присъединиха също такива от Неврокопска и Видинска, както и от София и други части на страната. Участниците протестираха срещу касирането на изборите и срещу спорната наредба.

„От другата страна на барикадата“ бяха свещеници и миряни, монахини и служители на Пловдивска епархия, доведени в София с организиран безплатен транспорт и оборудвани с еднотипни плакати. Този контрапротест беше организиран в епархията на Пловдивски митрополит Николай, смятан за един от най-влиятелните и амбициозни български митрополити и инициатор на спорната наредба. Тези хора бяха доведени, за да подкрепят „безусловно“ Св. Синод, каквото и да реши той. Те демонстрираха идеята за безпрекословно подчинение на висшата църковна власт, независимо дали решенията ѝ са правилни или грешни. Затова на техните плакати беше изписано „Ние подкрепяме Св. Синод“.

Целта на „контрапротестиращите“ не беше да заявят позиция в спорната ситуация. Те бяха нагледна демонстрация за абсолютната власт, която един митрополит може да има над своята епархия и хората в нея, включително и над съвестта им. Идването на тези хора в столицата трябваше да покаже и на останалите митрополити как може да се управлява „паството“ с желязна ръка, вместо да се проявява "слабост", като се позволява на „простите“ свещеници и миряни да се бъркат в архиерейските дела.

На практика на площада се сблъскаха две тенденции в църковния живот в България. Едната – за отстояване на правото на свещенството и миряните да имат глас в избора на митрополити и патриарх, за реално сътрудничество между висшия клир, свещениците и народа, и другата – за авторитарно управление на църковния живот от страна на епископата.

Бурните събития в Сливенска епархия от последните седмици не са изключение в най-новата църковна история на страната. Изборът на нови митрополити е катаклизъм, особено в морските епархии, където има икономически интереси. Сегашните протести на свещеници и миряни обаче, диалогът и промяната на мнението на членовете на синода показаха още нещо: че в Българската църква няма такъв вертикал на властта, какъвто познаваме най-вече от Руската църква. Поради екзархийските традиции, но също и поради близостта и силното влияние на Гръцката църква, която се управлява по синоден модел, в БПЦ не е възможна еднолична власт на предстоятеля на църквата. На този етап изглежда трудно осъществима и идеята да се концентрира църковната власт – законодателнаиуправленска – изключително и само в ръцете на висшия клир. Стремежът към това обаче остава и несъмнено ще бъде предизвикателство пред християните в България през следващите години.

Очаква се под знака на този църковен сблъсък да премине и предстоящият патриаршески избор, като от личността на новия патриарх ще зависи твърде много коя от двете тенденции – на съборност или на авторитаризъм – ще вземе надмощие в църковния живот в БПЦ.

* Английска и руска версия на този текст са достъпни на страницата Public Orthodoxy – тук и тук (бел. ред.).