Смята се, че празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от св. апостоли. Разказите за възнасянето в плът на Божията майка на небето се отнасят към 4 в. За него споменават бл. Августин и бл. Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) потвърждава пред имп. Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на Успението е установен от имп. Маврикий (592-602). Блажената кончина на св. Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и преп. Йоан Дамаскин.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през 12 в., по времето на патр. Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от 1 до 15 август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.
Най-старото място, свързано с култа към св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през 4 в. върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от 11 в. – тогава кръстоносците обновяват стария храм. Саркофаг от мрамор и абанос изобразява чудното успение на св. Богородица – тя напуска земния свят тихо и блажено, сякаш заспива. Под саркофага обаче няма тяло.
Три дни след успението на св. Богородица св. апостол Тома, който е закъснял за погребението, с плач моли апостолите да отместят камъка от входа на пещерата, където е положено тялото на Христовата майка. Но то не е там – само плащаницата и погребалните повивки свидетелстват, че тялото на Пречистата е било върху скалистата земя. През нощта в общо видение апостолите разбират смисъла на станалото. Те съзират небесната слава на св. Богородица, виждат как възкръсналото ѝ тяло, съединено с душата, се въвежда в Царството Христово. В небесното видение Дева Мария благославя св. апостоли, а чрез тях и човешките родове – отсега и завинаги тя ще бъде не само Божията майка, но майка и закрилница на всички хора: „Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни и винаги ще се моля за вас пред Бога!“.
В църквата „Успение Богородично“ в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят – чудотворната икона „Св. Богородица Йерусалимска“. Тя привлича както християни, така и мюсюлмани – вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцерение. Гостуването на тази икона в България през 2000 г. се превърна в истинско духовно събитие за вярващите. Преданието разказва, че това е достоверен портрет на Божията майка, рисуван по натура от първия иконописец в християнския свят – св. евангелист Лука.
В малоазийския гр. Ефес (днес в покрайнините на турския гр. Селджук), през 431 г. в храма, посветен на нейно име, се провежда Третият вселенски събор. Той осъжда ереста на Несторий, който учел, че Мария не бива да бъде наричана Богородица, защото е била човек, а от човек не е възможно да се роди Бог. Съборът одобрява посланията на св. Кирил Александрийски срещу несторианската ерес: „Щом Иисус Христос е Бог, то и родилата Го Дева Мария е майка на Бога – Богородица. Ние признаваме, че от св. Дева Богородица Мария се е родил единен, неразлъчен, съвършен Бог и съвършен човек. Затова наричаме св. Дева Мария Богородица“.
„Наименованието Богородица – пише Антиохийският патриарх Йоан – е съставено от много отци и е употребявано от тях и писмено и устно. Никой от църковните отци не е отхвърлял това название; напротив – мнозина са се ползвали от него и при това – знаменити“. „Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата божественост“ – възкликва св. Ефрем Сирийски.
Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, а след тях и много други употребяват в произведенията си термина Богородица. Св. Прокъл – Константинополски архиепископ – в едно свое слово за Рождество, на поставения му въпрос: „Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано – нима жена може да роди Бог?“ дава великолепен отговор: „Аз не казвам, че жена може да роди Бог, аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото за Него всичко е възможно“.
Непобедим защитник на православното учение за Божията майка през 5 в. става Александрийският патриарх Кирил, чиято проповедническа и полемична дейност е насочена срещу ереста на Несторий. Този ересиарх мислел, че майката Божия по плът – Пресветата Дева – не е родила в собствен смисъл и наистина Въплътилия се Бог-Слово и че тя не трябва да бъде наричана Богородица. В отговор на това лъжеучение св. Кирил Александрийски на много места в своите съчинения изповядва, че Пресветата Дева е истинска Богородица.
„Удивявам се – пише той в окръжно послание до своето паство – как може да се пита дали трябва св. Дева да бъде наричана майка Божия! Защото, ако Иисус Христос е Бог, то как Пресветата Дева, Неговата майка, не е Божия майка“. На друго място в разсъжденията на св. Отец за въплъщението на Божия Син срещаме: „Братя, ние признаваме, че от св. Дева и Богородица се е родил в едно съвършен Бог и съвършен човек, надарен с разумна душа, поради което и св. Дева наричаме Богородица. Бог Слово е обитавал в нея същински; не въображаемо, а истинно“. И на трето място: „Господ е възприел собственото наше тяло и е станал човек, [роден] от жена, без да престава да бъде Бог, роден от Отца, но и при приемането на плътта е останал това, което е бил. Така учи навсякъде словото на правата вяра. Намираме, че така са мислили и св. отци, затова и дръзваме да наричаме св. Дева Богородица“.
„Който не изповядва Емануил за истинен Бог и св. Дева, родила по плът божественото Слово, станало плът, за Богородица, да бъде анатема!“ – така Третият вселенски събор в Ефес осъжда ереста на Несторий и потвърждава църковната почит към св. Богородица. В работата на събора са посочвани много указания от древните отци както за личността на Христос, така и за Неговата майка. И всеки път тези указания са изслушвани с внимание от присъстващите. Отците от събора постановяват:
„Съгласно с преданието, да се почита и проповядва нашият Господ Иисус Христос в едно лице, а пречистата и приснодевствена Негова майка да се нарича в собствен и истинен смисъл Богородица“.
Когато на Четвъртия вселенски събор в Халкидон се прочита известното послание на св. Кирил, отците възкликват: „И ние като Кирил вярваме! Така сме вярвали, така вярваме; анатема на онези, които не вярват така!“.
Петият вселенски събор определя:
„Ако някой нарича св. преславна Приснодева Мария „Богородица“ коварно и не в собствен смисъл или пък я нарича „Човекородица“ и „Христородица“, като че ли Христос не е бил Бог, а не я изповядва в собствен и истинен смисъл като Богородица, на такъв да бъде анатема!“.
В определенията на Шестия вселенски събор, между другото, се казва:
„Изложеното… учение запечатваме със съгласието си, като проповядваме единия Христос, въплътилия се Син Божи. И безсеменно родилата Го Приснодева изповядваме действително и истинно като Богородица“.
Отците от Седмия вселенски (втори в Никея) събор с одобрение изслушват и скрепяват със съгласието си онези места от посланието на Константинополския патриарх св. Тарасий и Йерусалимския патриарх Теодор, където се изповядва, че св. Дева е Богородица. В посланието Теодор определя и църковното почитане на иконите:
„Почитаме и се покланяме на иконите на пречистата майка на Господа, неизказано родилата Го св. Богородица и Владичица наша“.
Св. Теодот проповядва, че „… ако някой смята себе си за християнин, а между другото не приема в божествената Дева достойнството и названието Богородица, този човек, противоречейки на догматите, напразно се кичи с това свято име“. Или, както казва св. Григорий Богослов, „Който не признава, че Мария е Богородица, той е отчужден от Бога“.
Тропар, гл. 1
„В рождеството си съхранила девството и в успението не си оставила света, Богородице, представила си се пред Живота, майка станала на Живота и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души“.
Кондак, гл. 2
„В молитвите непочиващата Богородица и в застъпничеството неизменно упование, гробът и умирането не я задържаха, защото като майка на Живота се представи на Живота, Всесилия се в приснодевствената ѝ утроба“.
* По материали от Pravoslavieto.com.
