„Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва…“ (Мат. 16:24).
„Вземи кръста си“ – казва Иисус Христос. Той не казва: създай, направи си кръст. Божият Син също не е избирал и не е правил Кръст за Себе Си, не е увеличавал тежестта му, а доброволно е приел онзи, който Му е бил предопределен от небесния Отец.
Но какви са тези кръстове, които се изпращат или се дават на християните? Приличат ли те на Христовия Кръст? Не, по заслугите на Христос те са видоизменени, облекчени, смалени. Сега те са вътрешни… Затова мнозина християни ги забравят, отхвърлят ги от себе си, дори не ги виждат и не ги забелязват. Или те така са се сраснали с телата ни, че някои от нас не ги и усещат?
Погледнете колко хора има, които са външно щастливи, безгрижни, увлечени от земните радости, младостта, красотата, богатството или от страстите и самодоволството си! Къде са техните кръстове? Разбираемо е, че мнозина се съмняват след това в необходимостта да носят своя кръст, когато е възможно и изобщо да не го вземат. Не е ли обаче това самоизмама?
Вътрешния кръст, сраснал се с тялото, не можеш да не го вземеш, да не го носиш, а може само да го скриеш от своите и от човешките очи.
Всеки грях е вече вътрешен кръст, той за кратко услажда, а твърде скоро причинява скърби, страдания, изпитания, които по необходимост понасят и млади, и стари, и красиви, и богати.
Равнодушните се измъчват от своето равнодушие, гордите се терзаят от самомнение, богатите страдат от сребролюбие, славолюбците – от унижение. Греховете разоряват, лишават от здраве, унищожават дарбите, изпълват сърцето с униние, тъга, отчаяние… Всичко това са кръстове, но и лечебни действия, без които е немислимо да се излекуват боледуващите душевно, сърдечно и духовно.
Съществуват само по-видими за човешките очи кръстове като многодетност, бедност, самота, вдовство, загуба на любим човек и по-малко видими като сърдечни изпитания, умствени болести, нервни страдания.
Духовните болести, естествено, могат да бъдат излекувани само с духовни средства.
Така, трябва да понесеш кръста на унижението, за да станеш смирен;
кръста на безпомощността и човешкото равнодушие – за да усетиш Божието милосърдие и всеопрощение и да възлюбиш Христос до желанието да Го следваш;
кръста на своеволието – за да се отдадеш охотно на благата Господня воля;
кръста на разочарованието от светския живот – за да оживееш за Господ;
кръста на собствената греховност и нечистота – за да се покаеш истински и да решиш да победиш греховността в себе си чрез молитва със сълзи към Христос и Неговата майка;
кръста на пленяването от зъл дух – за да възжелаеш божествената благодат и, изпитвайки върху себе си неотменимостта на всяко евангелско слово, да проумееш Христовото учение.
кръста на борбата, страданието, търпението и изкушенията – за да станеш съзнателен християнин, праведен човек, способен на подвизи и полезен наставник за другите.
Иначе не може да разбереш истината, да придобиеш духовно зрение, да се озовеш на Христовия път, да познаеш Божията правда, да повярваш в бъдещия живот и главното – да усетиш безпределната, несравнима, животворна, животворяща Божия любов и да се въодушевиш за познание на истината до решимост да отговориш на Христос: „Вървя след Тебе, милосърдни Господи, искам да се спася!“.
* Из сборника „Твърдост на духа“ – източник: www.azbyka.ru
Превод: Радостина Ангелова
Бел. ред.: Авторът е бил православен свещеник, а след овдовяването си става епископ на РПЦ; разстрелян е от болшевиките през 1937 г.
