За да не започнат вярващите да проявяват малодушие от заповедите за самопожертвование и за да знаят, че след търпението следва слава и тържество, Господ се е преобразил пред учениците. Това се е случило така. Той взел трима от тях – Петър, Яков и Йоан – и тръгнал с тях на планината Тавор. Там учениците пoлегнали на тревата и заспали, а Господ се молел. По време на молитвата дрехата на Иисус Христос станала бяла като сняг, лицето Му засияло като слънце. При Него се явили пророците Илия и Моисей и разговаряли с Него за Неговия край, т. е. за страданията и смъртта Му. В това време учениците се събудили и явяването на Божията слава им се сторило толкова радостно, че чрез устата на Петър изразили желание да останат на планината. Те казали: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един и един за Илия“ (Мат. 17:4).
При тези думи светъл облак изведнъж осенил апостолите и те чули думите: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Мат. 17:5). След чутото учениците от страх паднали ничком. Господ се приближил до тях и им казал: „станете и не бойте се!“. Те се изправили и не видели пред себе си никого освен Него.
По време на Своята молитва Спасителят се преобразил пред учениците и Божията слава Го осияла. Нали в това се изразява и същността на нашия живот – постепенно чрез нашата воля и с помощта на Божията благодат да се въздигаме от слава в слава, от сила в сила и по такъв начин да се преобразяваме вътрешно, духовно. Да насочваме ума си от земното към небесното, сърцето си – от чувственото към възвишеното и волята си – от греховете и страстите към изпълнение на волята Божия.
Не е лесно да се направи това, приятели. Всичко това е свързано с много трудности. Когато обаче се стараем да достигнем нещо по-добро в този живот, нали не трябва да щадим нито труд, нито усилия, нито дори жертви. Нали трябва повече да се грижим за вечното, за онова, което може по Божията воля да ни даде участие в божествената слава?
Господ ни е дал пример, за да Го последваме: „Защото ви дадох пример – казва Той на св. апостоли, а в тяхно лице и на нас – „да правите и вие същото, каквото Аз ви направих“ (Иоан 13:15).
Кое може да бъде по-висше и по-назидателно за нас от този свят образ на Богочовека? Да се преобразяваме и ние от мрака към светлината, от греха – към добродетелния живот, от непослушанието на Божията воля – към възможно най-пълното ѝ изпълнение, да се преобразяваме не чрез външния живот, а чрез вътрешния, чрез живота на нашия безсмъртен дух.
Сам Иисус, преобразил се на Тавор, ни е показал средството за това. Той се е молел на Бога Отца и в тези минути на Неговия Синовен молитвен разговор с Отца се е явил в променен светъл вид. Чудно явление, приятели, твърде забележително за нас. Тук се виждат ясно действието и силата на истинската молитва. Молитвата е проявила Господа в Човека. Нека да осияе и нас, грешните, небесната слава, Божията светлина, за която молим.
О, ако и нашите молитви биха били така чисти и преизпълнени с любов! Разбира се, тогава греховният мрак не би ни докоснал, светлината на благодатта би освещавала целия наш земен живот и тогава всеки, заедно с апостол Петър, би могъл да каже: „Господи, добре е да бъдем тука…“ (Мат. 17:4). Амин.
6 август, 1915 г.
Превод: Радостина Ангелова
* Източник: www.azbyka.ru
