В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Скъпи мои братя, ние сме ученици на Кръста на нашия Господ Иисус Христос, но ние сме също ученици на благословението и на блаженството. В блаженствата, за които Господ днес говори, Той ни дава една стълбица, която ни извежда от земята към небето и първото стъпало на тази стълбица са думите: „Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството небесно“.
Основата на нашия духовен живот е да знаем, че сме бедни духом, че сме абсолютно нищо, че сме далеч от целта, която Господ поставя пред нас. И когато носим съзнанието за нашата нищожност, тогава ставаме подходящ материал за Господа, за да ни създаде отново. Защото присъщо за Него е да твори от нищо, да твори от нищото на нашето смирение. Когато имаме съзнанието за нашата бедност и за нашата нищожност, тогава у нас се появява желание за Господа, което е неутолимо.
След съзнанието за нашата нищожност Господ ни показва второто стъпало на небесната лествица, а именно плачът за нашата нищожност: „Блажени са плачещите, защото те ще се утешат“. Те ще се утешат с утешението на Утешителя. Учениците на блаженствата на Господа в този живот слизат надолу, дори до мъченичество. Но именно това е пътят на Господа. Господ възхожда високо и ни освобождава тогава, когато първо слиза до последните дълбини на земята. Именно това е пътят, който Той проправя за нас чрез Своето слизане и след това възлизане. Той ни примирява с Бога и ни дава всички дарове на Светия Дух.
По същия начин, когато приемем словото на Господа и започнем със съзнание за нашата нищожност да слизаме надолу като плачем и оплакваме това си състояние, ние ставаме участници на даровете на Господа. И краят на този път ще бъде пълната радост, защото всичко, което е Негово, ще стане наше. Това е пътят на Господа и затова не бива да се страхуваме да слизаме надолу в смирение, защото Господ дава благодат на смирените, а се противи на горделивите.
Трябва да следваме Господа, като вземем върху си кръста на Неговия промисъл за нас. Но кръстът на Неговия промисъл в ежедневния живот, когато го носим благославяйки и прославяйки Господа и благодарейки за всичко, което Той прави за нас – за всеки един дъх, който Той ни дава, този кръст става ключ за наследството на великия Христов кръст и ни позволява да приемем Неговия живот в изобилие. И така, ние носим един малък кръст в ежедневието си, като пазим Неговите заповеди, а този малък кръст отваря безкрайните пространства на Неговия божествен живот. Това е нашият велик Господ, Който понизи Себе си заради нас, за да можем ние да станем богати с Неговата слава. Нему подова слава навеки. Амин!
* Проповед на Негово Високопреподобие архим. Захариас (Захару) от ставропигиалния манастир „Св. Йоан Кръстител“, Константинополска патриаршия, Есекс, Англия, произнесена на св. Литургия, отслужена от него в болничния храм „Св. Василий Велики“ в Русе на 1 ноември 2007 г.
