Много хора са объркани, а други са изпаднали в паника заради заплахата от коронавирус, която се разпространи в целия свят. Смятам обаче, че не бива да допускаме това, понеже каквото и да прави Бог с нас, той го прави от любов. Нашият Бог е Всеблаг, Той е Бог на милостта и любовта, Който обича всички човеци. Бог ни е сътворил от любов, за да сподели Своя живот и дори Своята слава с нас. Когато паднахме в греха, Той позволи на смъртта отново да влезе в живота ни от благост, за да не станем безсмъртни в своето нечестие, а да търсим начин за спасение. Въпреки че сме паднали, Бог никога не е спирал да ни осигурява не само материални блага, с които поддържа нашия род, но Той изпраща и пророци, и праведници, подготвяйки Своя път, така че да дойде и да разреши нашата трагедия и да донесе вечно спасение чрез Кръста и Възкресението на Неговата немислима любов. Той дойде и пое върху Си проклятието на греха, и показа Своята любов докрай: „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Иоан 13:1). Всичко, което Бог е сторил, когато ни е сътворил, когато ни е обсипал с блага, за да поддържа света, когато е подготвял пътя Си за идването на земята, когато се е появил лично и е извършил нашето спасение по толкова удивителен начин, всички това Той прави, понеже е благ. Благостта му е безгранична. Той ни спасява и дълго страда заради нас, докато чака да „достигнем до познанието на истината“ (1 Тим. 2:4), и ни носи истинско покаяние, за да можем да сме с Него във вечността. По този начин на всеки етап от Своята връзка с човека нашият Бог показва само Своята благост и милост, „която е по-добра от живота“ (Пс. 62:4); благостта е Неговата природа и Той прави всичко в полза и за спасение на човека.
Следователно, когато Той дойде отново, за да съди света, това различен Бог ли ще бъде? Няма ли да бъде същият всеблаг Бог, Богът на милостта и любовта, Който обича човечеството? Нека бъдем сигурни, че няма да се явим пред друг Бог освен Онзи, Който ни е създал и ни е спасил. И така, пак със същата милост и любов Той ще ни съди. Поради тази причина не бива нито да се паникьосваме, нито да сме разколебани, защото Той ще бъде същият Бог, който ще ни приеме в другия живот и ще ни съди със същата милост и състрадание. Някои се страхуват, че е настъпил часът на техния край. Заразата от коронавирус има и положителна страна, защото ще имаме няколко седмици от момента, в който ни нападне болестта, до нашия край. Следователно, ще можем да посветим това време, за да се подготвим за срещата си с Бога, така че нашето заминаване да не се случи неочаквано и без подготовка, но след като постоянно бързаме по време на целия си живот, нека застанем сега в молитва пред Бога и да благодарим за всички неща, които Той е направил за нас и в покаяние да търсим прошка за нашите провинения. Нищо не може да ни навреди, щом нашият Бог допуска всичко случващо се по силата на Своята благост. Трябва просто да запазим благодарността до края и да имаме смирена молитва за покаяние и прошка на нашите грехове.
Що се отнася до мене, тази зараза ми помага. Копнеех отново да намеря молитвата, която имах преди и чрез която мога да превъртя лентата на целия си живот – от моето раждане до настоящия момент. Благодарeн съм на Бога за всички Негови дарове, знайни и незнайни. Докато превъртам лентата на живота си, се разкайвам за всичките сторени грехове и прегрешения. Прекрасно е да можеш да превъртиш живота си, докато се молиш, като предадеш всичко на Бога с постоянство в молитвата. Тогава чувстваш, че животът ти е изкупен. Ето защо тази ситуация наистина ми помага. Не изпадам в паника, но „се съкрушавам заради греха си“ (Пс. 37:19).
Трябва да видим Божията благост във всички неща, които се случват сега. Светите отци успяха да видят Неговата милост. Подобна епидемия се случила през 4 в. в египетската пустиня, където се били събрали повече от една трета от монасите, и отците казвали с голямо вдъхновение, че „Бог събира душите на светците за царството Си“, и твърдо вярвали в това. Самият Господ говори в Евангелието за последните дни, за изпитанията и страданията, през които светът ще премине преди Второто пришествие. Ние обаче не откриваме нито болезнена тъга, нито отчаяние в думите Му. Господ, Който се моли в Гетсиманската градина с капки кървава пот за спасението на целия свят, казва, че когато видим ужасните неща, предшестващи Второто Му пришествие, трябва да вдигнем глава с вдъхновение, защото нашето избавление се приближава (срв. Лука 21:28). Някои ми казват: „Нека Бог протегне ръката Си за помощ“. Но това е точно Божията ръка. Той желае и върши нашето спасение „много пъти и по много начини“ (Евр. 1:1): „Моят Отец досега работи и Аз работя“ (Иоан 5:17). Този вирус може да бъде средството, което Бог използва, за да доведе мнозина при Себе си за покаяние и да събере много готови души за Своето вечно царство. Следователно, за онези, които се оставят и доверят на Божия промисъл, всичко ще допринесе за тяхното добро: „На ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро “ (Рим. 8:28).
По този начин няма място за болезнен ужас. Нито пък трябва да се съпротивляваме на мерките, които правителството предприема, за да намали разпространението на страданията, които виждаме в живота на толкова много хора. Неправилно е да се върви срещу властите. Трябва да правим това, което правителството каже, тъй като те не искат от нас да се отречем от вярата си, а ни молят само да предприемем мерки за общото благосъстояние на всички хора, за да може този процес да премине. Някои го приемат твърде „изповеднически“, развяват знамената и си играят на мъченици и изповедници. За нас няма съмнение: ще покажем чисто подчинение на заповедите на правителството. Не е честно да не се подчиняваме на правителството, тъй като, когато се разболяваме, не ние управляваме болниците и те са тези, които поемат всички разходи и грижи по нас. Защо да не ги слушам?
Това е Христовият етос, който Бог показа в Своя живот на земята, и това е апостолската заповед, която получихме: „Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело, никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци“ (Тит 3:1-2). „И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт, било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци...“ (1 Петр. 2:13-17). Ако не се подчиним на нашите управители, които не изискват много, как ще се подчиним на Бога, Който ни дава божествен закон, далеч по-възвишен от всеки човешки закон? Ако спазваме Божия закон, ние сме над човешките закони, както казваха апологетите от 2 в. по време на Римската империя, която преследваше християните. Изненадващо е да видим в страната, в която живеем, в Обединеното кралство, футболистите да проявяват такова разбиране и прозорливост и да бъдат първите, които се оттеглят от своите дейности с решителност заради препоръчаните от правителството профилактични мерки. Би било тъжно за нас, хората на вярата, да не успеем да постигнем мярата на футболистите и да покажем същата благосклонност към властите, за които се моли нашата Църква.
Ако ни помолят да спрем нашите църковни служби, нека просто се подчиним на Божия промисъл. Това ни напомня, освен всичко друго, на старата традиция на отците от Палестина: по време на Великия пост, в Неделя сиропустна, след взаимното опрощаване те се оттегляли в пустинята за четиридесет дена без литургия; пребивавали само в пост и молитва, така че да се подготвят и да се върнат за Цветница, за да отпразнуват по богоугоден начин Страстите Христови и Възкресението Господне. И така, сегашните обстоятелства ни принуждават да живеем отново така, както е било някога в лоното на Църквата, т. е. принуждават ни да живеем един по-исихастки живот, с повече молитва, която обаче ще компенсира липсата на божествената Литургия и ще ни подготви да празнуваме с по-голямо желание и вдъхновение Страстите и Възкресението на Господ Иисус. По този начин ще превърнем тази зараза в триумф на исихазма.
Във всеки случай всичко, което Бог допуска в нашия живот, е за благополучието на човека, защото Той никога не желае да ни навреди по какъвто и да е начин.
Ако бъдем лишени от божествената Литургия за по-дълъг период от време, със сигурност можем да издържим изпитанието. Какво получаваме в Литургията? Ние участваме в Тялото и Кръвта на Христос, които са изпълнени с Неговата благодат. Това е голяма чест и е от полза за нас, но ние също така получаваме Божията благодат и по много други начини. Когато практикуваме исихастка молитва, ние пребиваваме в Божието Присъствие с ума в сърцето си, призоваващо святото име на Христос. Божественото Име ни носи Христовата благодат, защото е неделимо от Неговата Личност и ни води към Неговото Присъствие. Това присъствие на Христос, което е пречистващо, ни очиства от нашите престъпления и грехове, то обновява и просветлява сърцето ни, така че образът на Бога, нашия Спасител Христос, да се формира в него.
Ако няма да имаме Великден в църквата, нека си спомним, че всеки допир с Христос е Великден. Ние получаваме благодат в божествената Литургия, защото Господ Иисус присъства в нея, Той извършва тайнството и Той е Този, Когото верните приемат. Когато обаче призоваваме Неговото Име, ние влизаме в същото присъствие на Христос и получаваме същата благодат. Следователно, ако сме лишени от Литургията, винаги имаме Неговото Име и не сме лишени от Господа. Освен това имаме и Неговото слово, особено Неговото Евангелие. Ако Неговото слово обитава непрекъснато в сърцето ни, ако го изучаваме и се молим, ако то се превърне в езика, на който говорим с Бога, както Той ни говореше, тогава ще имаме отново благодатта на Господа. Защото Неговите думи са думи за вечен живот (Иоан 6:68). Същото тайнство се извършва, ние получаваме Неговата благодат и се освещаваме.
Освен това всеки път, когато проявяваме милост към нашите братя, Господ се радва, Той смята, че ние го правим от Негово име и ни възнаграждава. Ние проявяваме милост към нашите братя и Господ ни възнаграждава със Своята благодат. Това е друг начин, по който можем да живеем в присъствието на Господа. Можем да имаме Господнята благодат чрез пост, даване на милостиня и всяко добро дело. Така че, ако сме принудени да избягваме събирането в църква, ние също така можем да бъдем обединени по дух в тези святи добродетели, които са известни в Тялото на Христос, светата Църква, и които запазват единството на вярващите с Христос и с другите членове на Неговото Тяло. Всичко, което правим за Бога, е литургия, защото тези дела служат за нашето спасение. Литургията е голямото събитие в живота на Църквата, в което вярващите имат възможност да обменят своя малък живот за безграничния живот на Бога. Силата на това събитие обаче зависи от подготовката, която извършваме предварително, от всички неща, които споменахме: молитва, добри дела, пост, любов към ближния, покаяние.
Следователно, скъпи мои братя, не е необходимо да се правят героични изявления срещу правителството за профилактичните мерки, които то предприема за доброто на всички хора. Нито трябва да се отчайваме, а само разумно да изработваме начини, за да не загубим живото си общение с Личността на Христос. Нищо не може да ни навреди, просто трябва да бъдем търпеливи за определен период от време и Бог ще види нашето търпение, ще премахне всяко препятствие, всяко изкушение и отново ще видим зората на радостните дни и ще отпразнуваме общата ни надежда и любов, които имаме в Иисус Христос.
17.3.2020 г.
Превод: Димитър Спасов
