Мобилно меню

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (34 Votes)

1_20.jpgИма легенда, според която преди смъртта на Божията майка, преди нейното Успение, пред нея се явил архангел Гавриил, както в деня на Благовещение, и ѝ донесъл бели благоуханни цветя, напомнящи за блясъка на небесата, за вечния живот. Така гласи Преданието.

В действителност може да не е било така, но това предание има своя дълбок смисъл: ние вярваме и сме убедени, че до последните дни на живота си Божията майка се е стремила да пребъдва вечно със своя Син. Предчувствието за края на земния ѝ път и за това, че отново ще се срещне с Него, за нея са били радостна вест – подобна на Благовещението.

Христос живее тук с нас! И тя, Божията майка, също е била с Него през земния си живот, но на нея ѝ е предстояла височайша и радостна среща, защото е Негова майка, небесна Царица. Ние дори не наричаме смъртта ѝ „смърт“, а сън, успение, защото тя първа измежду хората постигна обòжение, като бе въздигната от Господа.

Църквата вярва, че няма никъде нейни останки, че костите ѝ не са в земята. Ние знаем, че великите светци имат гробници, мощи, имат нетленни и тленни останки, но вярваме, че Божията майка няма, защото тя е била храм на Твореца, храм на Словото Божие, майка, която е откърмила и е държала на ръцете си нашия Господ. Нейното тяло е станало божествен храм и е било възнесено на небесата.

Ето защо, за нас днес е празник и като се разделяме с нея, се радваме и казваме, че при раждането тя остава Дева, а в смъртта си остава с нас подобно на нейния Син. „Во успение мира не оставила еси Богородице“ – това е особен дар, който ѝ е даден, за да може, като преминава в отвъдния свят, да продължава да се моли за живите.

Затова не говорим за смърт, а за успение, за възнасянето ѝ пред очите на Бога. Ето защо празнуваме днес.

Ние очакваме онзи призив на Бога, с който и нас, грешните и слабите, прегърбени от немощи и грехове, ще въздигне към Себе си и тленното, слабото, старото, греховното в нас ще умре, а ще се възроди вечната младост в Царството Божие.

Вечна младост, защото немощта, болестта и старостта са братя и сестри на смъртта, а там смърт няма да има. Още тук и сега ние носим в сърцата си залог за това, защото нейният Син се вслушва в нейните молитви, в молитвите на Застъпницата на християнския род.

* За първи път публикувано в: Църковен вестник, бр. 15, 2002 г. (бел. ред.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/hrp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.