Милосърдието означава човек да се отвори за другите хора, да ги вложи вътре в своето сърце. Но ние как се отнасяме към хората всъщност?
Ние първо си изграждаме един образ за тях, който е следствие от тяхното поведение към нас или вследствие от нашето въображение за тях. Не е вярно, че ние имаме точното познание за всеки човек. Например, ние си въобразяваме, че този човек е такъв и такъв, защото ни е казано, че е от еди-кое си село и че жителите на това село са скъперници или щедри хора. Не можем да затворим човека в кръга на слуховете за неговото село. Освен това ние казваме, че дядото на еди-кой си човек се е отнесъл с нас така, затова и той трябва да е като дядо си. Божественото Писание ни учи, че човек не носи греха на баща си и че всеки човек е самостоятелна личност.
Освен това ние смятаме, че някой се държи по определен начин, защото принадлежи към дадена религиозна общност. Това не е вярно, защото дадената религиозна общност не цялата е такава. Разбира се, човек намира разлика между себе си и хората и не понася разликите между другите и него самия. Той иска на всяка цена хората да говорят така, както на него му се иска.
Милосърдието означава да приемем всеки човек такъв, какъвто е, да преценяваме поведението му такова, каквото е, а не да се водим от предразсъдъци – че той е такъв понеже е от това село или от тази религиозна общност. Съществуват много добри хора навсякъде и във всяко общество, които могат да принадлежат към различни страни или различни религиозни учения, но не е вярно, че те са лоши или фанатици просто поради тази си принадлежност.Тогава милосърдието днес означава на първо място да гледаме на човека такъв, какъвто е, независимо от неговата религиозна или етническа принадлежност.
Човекът, който стои пред нас, може да е слаб и нашето отношение към него да е на тази основа – на милостта. Човекът пред нас може да е крадец, лъжец или мошеник, а ние да имаме държане към него, което е основано върху християнската мисъл за прошката и милосърдието, съдържаща се в Евангелието. Не трябва да мълчим за злините, а да им се възпротивим с благост, с милосърдие, с любвеобилност, с добро. Да се възпротивим на злините с добро поведение, както казва св. апостол Петър в първото си послание: "Не връщайте зло за зло или хула за хула, а, наопаки, благославяйте..." (3:9).
Ние ще поправим другия човек чрез добро поведение към него, като го упрекваме с благост, без да го осъждаме. Човекът, който стои пред нас и ние го възпитаваме чрез тази духовна красота, таяща се в нас, се притеснява, понеже лъжецът, крадецът и мошеникът се смущават от присъствието на благочестиви хора. Тяхното присъствие служи за негов укор. Оттук започва враждата срещу всеки човек с право сърце, както е казано: "всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени" (2 Тим.3:12).
Отговорът на Господ Иисус Христос на всичко това е: "Бъдете милостиви". Това е тайната.
Защо трябва да бъдем милостиви към тези, които враждуват с нас? Защото ни е възложено задължението да се грижим за тях. Всеки човек е пастир за другия човек. По подобие на милосърдния самарянин всеки от нас се грижи за другия и го спасява.
Бог ни е направил пастири едни на други или с други думи е направил всеки човек лечител на другия човек. Защо трябва да се смиля над моя враг? Отговорът гласи: Защото ти познаваш неговия недостатък. Неговата вражда срещу тебе го е приближила към тебе. Ти познаваш неговите несъвършенства и ги лекуваш. Трябва всеки един от нас да изчисти сърцето си от всяка вражда и да проумее, че и другият човек до него също е едно от Божиите чеда. Ние нямаме врагове. Всички заобикалящи ни хора са Божии чеда, а сред Божиите чеда има и благочестивци и нечестивци. Християнството е религия на реалността, религия на отношения, основани на любов и милосърдие.
Източник: Сп. "Моето паство", бр. 40, 2017г. نشرة رعيَّتي، عدد40، 2017م.
Превод от арабски: Виктор Дора
