Мобилно меню

4.0769230769231 1 1 1 1 1 Rating 4.08 (13 Votes)
nevsky2.JPGХристияните трябва да носят мир, да се стремят към мир в отношенията си с ближните във всички случаи, освен когато трябва да отстояват вярата си. Тук компромиси и съглашателство не бива да се допускат. Не бива да се примиряваме с това, което спъва нашето спасение, не бива да се примиряваме със страстите, които ни владеят. Тук трябва да употребим меч, с който да разсечем връзките, приковаващи ни към тлението. Трябва да водим борба, вътрешна борба с всичко, което ни отдалечава от Христа.

 “С вяра победиха царства,  вършиха правда, …от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, oбърнаха в бяг чужди пълчища” (Евр.11:33,34).



Братя и сестри!
Всеки християнин е призван да бъде воин Христов: да воюва с поднебесните духове на злобата, да отблъсква с щита на вярата нажежените стрели на лукавия, да проправя с духовния меч пътя към спасението (Еф.6:12,16,17). Но на мнозина воини Христови се налагало да защитават вярата не само с духовен меч. Един от тях е днес чествания защитник не само на отечеството си, но и на Православието – светият благоверен княз Александър Невски. Той  от оная категория светци, за която пише св. ап. Павел: ”С вяра победиха царства, вършиха правда,… бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища” (Евр.11:33,34). От тази именно вяра св. Александър Невски черпел сили, мъдрост и мъжество.

Той живял през ХІІІ век. По онова смутно време руският народ е трябвало да води отбранителни войни срещу нашественици от Запад и от Изток и срещу враговете на православната вяра. Шведският крал бил достигнал до устието на река Нева и поставил ултиматум на княз Александър да се предаде. Тогава младият княз, който бил едва двадесетгодишен, като възлагал всичката си надежда на Бога, потърсил Божията всесилна помощ. След молебен в Новгородския Софийски събор той се опълчил срещу далеч превъзхождащия го по численост и въоръженост неприятел. На дръзката и надменна закана на шведите св. Александър отговорил:”Не в силата е Бог, а в правдата”. При река Нева с Божия помощ св. Александър нанесъл решително поражение на шведите и ги прогонил от пределите на руската земя. Тази славна победа му спечелила прозвището Невски. Все така успешно, с небесна закрила, той не веднъж прогонвал немци и литовци, чиято цел била не само завоевателна, но и прозелитична – да наложат на православния руски народ католицизма. Като не успели със силата на оръжието да постигнат това, западните съседи прибягнали до друг начин: от Рим бил изпратен специален пратеник да убеди св. Александър да признае Римската църква. На този натиск светият княз достойно отговорил:”Ние знаем истинското учение на Църквата, а вашето не приемаме!”

Към края на живота си благочестивият княз приел монашеска схима с името Алексий, причастил се със светите Христови тайни и на 23 ноември 1263 г. блажено се представил в Господа на 44 годишна възраст. Бил погребан в манастира “Рождество Богородично” край град Владимир. При гроба му започнали да стават чудеса. Мнозина болни получили изцеление. При император Петър Велики мощите на св.княз Александър Невски били пренесени в Санкт Петербург и положени в построената в негова чест Александро-Невска лавра.

Но защо българската патриаршеска катедрала и най-величествен наш храм носи неговото име? – Св. Александър Невски е бил небесен покровител на Царя-Освободител Александър Николаевич, негов вдъхновител и помощник, особено по време на Руско-турската освободителна война.

В светата литургия по време на Великия вход ние, духовниците отправяме възглас към Бога да помене в Своето царство блаженопочиналия Цар-Освободител и “всички войни, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество”. Заедно с това Църквата не престава всеки ден да се моли за “мира в целия свят”.

Бог е сътворил хората да живеят в мир помежду си. Но вследствие на греха бил нарушен първо мирът с Бога, довел до нарушаване на мира със себе си и хората. Който не живее в мир с Бога, своя Творец, много лесно може да наруши мира със себе си и с хората.

Християните трябва да носят мир, да се стремят към мир в отношенията си с ближните във всички случаи, освен когато трябва да отстояват вярата си. Тук компромиси и съглашателство не бива да се допускат. Не бива да се примиряваме с това, което спъва нашето спасение, не бива да се примиряваме със страстите, които ни владеят. Тук трябва да употребим меч, с който да разсечем връзките, приковаващи ни към тлението. Трябва да водим борба, вътрешна борба с всичко, което ни отдалечава от Христа. Нека в тази си борба просим молитвеното застъпничество и на чествания днес св. благоверен княз Александър Невски и да се стремим да живеем в мир с Бога, със себе си и с ближните. Амин.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dprx 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник