Поучение за петък на осмата седмица след Въздвижение“Ето, оставя се вам домът ви пуст” – предупреждава Господ израилския народ. Това предупреждение в по-широк контекст се отнася и до всички, които са отхвърлили Бога, не са Го приели в сърцата си или пък нехаят за Него. Какво е човекът без вярата в Бога? Какво е човекът без Духа Божий, обитаваш в него? – Пуст дом, обиталище на духове и сенки, в който отекват зловещите им крясъци. Пуст дом, потънал в прах и мръсотия, рушащ се, разпадащ се от ден на ден, жалък в тъжното си безцелно съществуване, без надежда за бъдеще.
“Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с
камъни убиваш пратените при тебе!...
Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви,
че няма да Ме видите, докле не дойде време
да кажете: благословен Идещият в име Господне!”
(Лука 13:34,35).
камъни убиваш пратените при тебе!...
Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви,
че няма да Ме видите, докле не дойде време
да кажете: благословен Идещият в име Господне!”
(Лука 13:34,35).
Братя и сестри!
Тези думи на Господ Иисус Христос са свързани с едно пророчество, което Той прави за разрушението на Иерусалим и за свършека на света. Разрушението на Иерусалим в случая играе ролята на предобраз на свършека на света и тежката участ, очакваща всички, отхвърлили Бога и поругали се с Неговите пратеници. Печална е славата, която си е извоювал Иерусалим и неговите жители - слава на град, който прокужда и избива пратените му от Бога пророци. Град на народ, загубил своето първородство, град, в който царства мерзостта на запустението.
“Ето, оставя се вам домът ви пуст” – предупреждава Господ израилския народ. Това предупреждение в по-широк контекст се отнася и до всички, които са отхвърлили Бога, не са Го приели в сърцата си или пък нехаят за Него. Какво е човекът без вярата в Бога? Какво е човекът без Духа Божий, обитаваш в него? – Пуст дом, обиталище на духове и сенки, в който отекват зловещите им крясъци. Пуст дом, потънал в прах и мръсотия, рушащ се, разпадащ се от ден на ден, жалък в тъжното си безцелно съществуване, без надежда за бъдеще.
Св. Иоан Златоуст особено изразително описва какво представлява човекът без вяра в Бога: “Дух високомерен, скорогинеща гордост, дърво, обречено на гниене. Такъв човек е добра храна за всяка немощ, достъпно жилище за всяка страст, гостоприемница, отворена за всяка печал. Лута се и не успял да се закрепи на нещо, се проваля. Лута се и заминава от този свят, без да вземе със себе си нищо от онова, за което толкова много е припкал”.
Без Христа нашият кратък живот губи своя истински смисъл и измерение. Всичките ни усилия и победи се обезсмислят от смъртта. Христос е Пътят, който води към вечността, и Истината, и Животът, и в Него всеки вярващ християнин намира пълнотата на битието.
Братя и сестри, да се запитаме дали Христос живее в нас? Дали в нас живеят мирът, радостта и любовта, свойствени за Неговото Царство, или в душите ни цари духът на запустението. Нека да не прогонваме, подобно на Иерусалимските жители Господа със своето нерадение, да не Го замеряме с камъните на греховете си, за да не се отвърне Той от нас, за да не остане животът ни пуст. Нека Го призовем и славословим така: благословен Идещият в име Господне! Амин.
Тези думи на Господ Иисус Христос са свързани с едно пророчество, което Той прави за разрушението на Иерусалим и за свършека на света. Разрушението на Иерусалим в случая играе ролята на предобраз на свършека на света и тежката участ, очакваща всички, отхвърлили Бога и поругали се с Неговите пратеници. Печална е славата, която си е извоювал Иерусалим и неговите жители - слава на град, който прокужда и избива пратените му от Бога пророци. Град на народ, загубил своето първородство, град, в който царства мерзостта на запустението.
“Ето, оставя се вам домът ви пуст” – предупреждава Господ израилския народ. Това предупреждение в по-широк контекст се отнася и до всички, които са отхвърлили Бога, не са Го приели в сърцата си или пък нехаят за Него. Какво е човекът без вярата в Бога? Какво е човекът без Духа Божий, обитаваш в него? – Пуст дом, обиталище на духове и сенки, в който отекват зловещите им крясъци. Пуст дом, потънал в прах и мръсотия, рушащ се, разпадащ се от ден на ден, жалък в тъжното си безцелно съществуване, без надежда за бъдеще.
Св. Иоан Златоуст особено изразително описва какво представлява човекът без вяра в Бога: “Дух високомерен, скорогинеща гордост, дърво, обречено на гниене. Такъв човек е добра храна за всяка немощ, достъпно жилище за всяка страст, гостоприемница, отворена за всяка печал. Лута се и не успял да се закрепи на нещо, се проваля. Лута се и заминава от този свят, без да вземе със себе си нищо от онова, за което толкова много е припкал”.
Без Христа нашият кратък живот губи своя истински смисъл и измерение. Всичките ни усилия и победи се обезсмислят от смъртта. Христос е Пътят, който води към вечността, и Истината, и Животът, и в Него всеки вярващ християнин намира пълнотата на битието.
Братя и сестри, да се запитаме дали Христос живее в нас? Дали в нас живеят мирът, радостта и любовта, свойствени за Неговото Царство, или в душите ни цари духът на запустението. Нека да не прогонваме, подобно на Иерусалимските жители Господа със своето нерадение, да не Го замеряме с камъните на греховете си, за да не се отвърне Той от нас, за да не остане животът ни пуст. Нека Го призовем и славословим така: благословен Идещият в име Господне! Амин.
