Мобилно меню

4.5833333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (12 Votes)
 Необходимостта на християните да имат винаги пред себе си живия образ на въплътилото се Слово, на Божията Майка и на апостолите е в основата на тяхното изобразяване по пряк или косвен начин още от създаването на християнската Църква.
    Необходимостта на християните да имат винаги пред себе си живия образ на въплътилото се Слово, на Божията Майка и на апостолите е в основата на тяхното изобразяване по пряк или косвен начин още от създаването на християнската Църква.
В първите векове по време на гоненията християните не са могли да изобразяват по пряк начин Бога и да изразяват открито своята вероизповед, налагало се да прикриват свещените образи, за да ги опазят от поругаване и оскверняване от страна на езичниците, затова използвали символически изображения.
Оттогава се използват принципите на т. н. disciplina arcana - тайна дисциплина - система от символи и изображения, чието съдържание било разбираемо само за посветените в истината на християнската религия, която „давала възможност да се изрази чрез определени символични и художествени форми безкрайната духовна природа на Бога и да се изразят отделните прояви на общото християнско настроение, надеждата и вярата на християните” (Ив. Рашков).
Като използват принципите на античното изкуство и някои символични изображения от гръцката и римската митология (Орфей, паун, птицата феникс), но влагайки ново съдържание, отговарящо на християнските принципи за образ, стил и живот, християнските художници от I и II век започнали да изобразяват своя Бог и сцени от библейската история, чиито първи свидетелства намираме в катакомбената живопис (от Стария Завет - сцени от живота на пророк Йона, Ной и Ноевия ковчег, Пророк Даниил в ямата с лъва, Тримата отроци в пещта, Агнето, а от Новия Завет - Добрия пастир, Благовещение, Рождество Христово, Кръщение Господне, Поклонението на влъхвите, Възкресението на Лазар, Изцелението на хромия и т.н.).
Според Л. Успенски символическият език може да бъде обяснен с необходимостта от „изразяване посредством изкуството на истини, които не могат да бъдат представени пряко”, поради това „езикът на символите се разпространява доста широко и играе голяма роля в първите векове на Църквата”.
Според св. Кирил Йерусалимски: „Което за посветените е блясък на славата, за онези, които не вярват, е ослепително...Никой не обяснява тайнственото учение на Отца, Сина и Светия Дух на езичника и дори на оглашения не говорим открито за тайните, но изразяваме много неща по скрит начин” (Слово VI).
Интересен е фактът, че за разлика от символическите изображения на Св. Троица и в частност на Сина Божий (монограма на Христа, ICQUS = Иисус Христос Син Божий Спасител, който се намира в катакомбената епиграфика и в надгробни писмени паметници) изображението на Божията Майка още в първите векове в катакомбената живопис е пряко, ясно и реално, без да има нужда да се облича в символически образи.
Антропоморфното изобразяване на Божията Майка и Иисус Христос като Младенец в раннохристиянската живопис разкрива тайната на Боговъплъщението и предшества догматическото определение за Майката Божия като Богородица, което бива узаконено едва от III Вселенски събор през 431 г. в Ефес.
Първите християнски художници не се страхували да изобразяват Божията Майка в нейния реален образ като икона още от зараждането на християнското изкуство.
Както казва св. Йоан Дамаскин: „Когато видиш Безтелесния, въчеловечил се заради тебе, тогава ще изобразяваш Неговия човешки вид. Когато Невидимият, облякъл се в плът, стане видим, тогава изобрази подобието на Явилия се. ...Когато Той, бидейки Единосъщен образ на Отца, приеме образ на раб (Фил. 2:6-7), и така, ограничен в количество и качество, се облече в плътски образ, тогава, прочие, рисувай на дъски и излагай за съзерцаване...” (Слово I за светите икони).
По същия принцип са се водили художниците седем века преди това определение на св. Йоан Дамаскин, вдъхновени от Божието Откровение, пазейки още жив образа на Иисус Христос, на Богородица, апостолите и всички първомъченици на християнската църква.
Божията Майка била изобразявана или като молеща се женска фигура с вдигнати ръце, или с Младенеца в ръка. Както казва Кондаков: „Главният иконографски тип на Богородица във II-III век се отнася до основното и главно изобразяване с Младенеца в ръка” („Иконография Богоматери”).
Вилперт смята, че изображенията на Божията Майка в римските катакомби я представят най-вече с нейния Божествен Син и темата за Благовещението.
Изображението на Божията Майка с Младенеца в катакомбата на Присцила произхожда от втората половина на II век и представлява един от най-важните иконографски паметници на Богородица, има елинистичен характер. Над нея е изобразена Витлеемската звезда, а до нея старозаветен пророк. Според Л. Успенски това е пророчеството на Исаия: „Няма вече слънцето да ти служи за дневна светлина, и сиянието на месечината да ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина, и Бог твой - твоя слава” (Ис. 60:19). Изображението на звездата е символ на небесната светлина и на Божието Откровение. Успенски не изключва възможността това да е пророк Валаам, който говори: „Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля” (Числ. 24:17). Пророкът държи в лявата си ръка свитък, а с другата сочи звездата. Общественото положение на Богородица, съгласно господстващите по това време обичаи се познава по покривалото, което носи на главата си. То е „изключително важна характеристика за историческата достоверност, белег, който е част от православната иконография на Божията Майка”. Според Кондаков Мария е изобразена с хитон с къс ръкав, а върху него е поставена мантия (палиум), но не далматика - „проявление, което отнася изображението на Мария в III век”. Според Вилперт това изображение има христологически характер.
От тази фреска ясно личи, че художественият език е в период на формиране, по-скоро античен, ранно-християнски, а догматическият изказ все още не е точно и прецизно представен. За жалост това изображение на Божията Майка в катакомбата на Присцила е разрушено в долната си част и поради разположението си в горния десен ъгъл на аркосолия (гробница в арковидна ниша) над един от локулните гробове в централната галерия на катакомбата, не се забелязва от пръв поглед.
Младенецът е изобразен как суче от гръдта на Майка Си, може би поради това младият пророк е даден с обърната леко встрани глава. Моментът на кърменето се повтаря и в други фрески от катакомбата на Присцила от втората половина на III век, където Божията Майка е изобразена с широко наметало в пурпурен патрициански цвят. Косите й са разпуснати по рамената, както подобава на Майката Приснодева. Според Кондаков първата фреска може да се счита за римско произведение по нейния външен вид, но втората има александрийски характер.
В тези катакомбени изображения има не само символическо, но и историческо съчетание на старозаветни и новозаветни образи и събития.
Така например изображението от катакомбата на Домицила в един от аркосолиите представя следната композиция: Пророк Исаия с апостолски одежди в единия ъгъл на аркосолия, а в другия ъгъл е изобразена Божията Майка на трон, държаща в ръцете си Младенеца, благославящ с дясната ръка. Тази фреска е от втората половина на III век.
Благовещение е следващото изображение от катакомбата на Присцила, открита през ХVII век при разкопките на археолога Антонио Босио. Това събитие е изобразено и в катакомбата на Калист, открито от Джовани Батиста де Роси близо до криптата на Диоген. Изобразени са четири фигури с нимбове, сред които една женска, седнала в кресло, а до нея една мъжка фигура, обърната не към женската, както би трябвало да бъде, а с лице към зрителя. Кондаков дава подробна информация за това изображение. Друго изображение на Благовещение заедно с изображение Срещата на Мария с Елисавета имаме върху Равенския саркофаг. Този саркофаг се отнася към началото на V век. „Представените теми - както казва Кондаков, - носят лекия романтичен характер на елинистическия стил в древнохристиянската иконография.”
Поклонението на влъхвите е следващият епизод, изобразен в катакомбите. Несъмнено то е свързано с „Рождество Христово”.
Според Кондаков в живописните римски катакомби „Поклонението на влъхвите” се вижда в около дванайсет фрески. Според Вилперт те са в по-голямата си част от II век, другите от III и IV век. Обикновено се изобразяват три облечени в източни дрехи мъжки фигури, които поднасят своите дарове, а Майката Божия е облечена в далматика с широки ръкави.
Ще направим кратко изброяване на тези фрески според сведенията, дадени от Кондаков: в арката на „Гръцката капела” в катакомбата на Присцила от началото на II век - Майката Божия, държаща в себе си Младенеца, косите на Майката Божия са сходни с прическите, правени по времето на император Траян, което ни дава сведения за автентичността на това изображение.
В катакомбата на св. Петър и Марцелин - аркосолния люнет в „Криптата на Мадоната” и стената при входа на XIV крипта, където много ясно се виждат Майката Божия с Младенеца, седнала върху трон и двама влъхви, принасящи своите дарове.
В катакомбата на Домицила - изображението на Божията Майка с влъхвите, отнася се към първата половина на III век според Де Роси, а според Вилперт към първата половина на IV век. Майката Божия е облечена с далматика, покрита с неголямо покривало, а Младенецът е с туника. Друго изображение има в един от аркосолиите, също от IV век.
В катакомбата на св. Калист в аркосолната арка също срещаме изображение на Божията Майка, заедно с изображение на Добрия пастир, които са пострадали много от времето.
Друго изображение се намира във фреската над гробницата в галерията до базиликата „Св. Петър и Марцелин”, както и в една полуразрушена фреска от катакомбата „Виня Масимо” от IV век.
В катакомбата на Трасон и Сатурнин Божията Майка е изобразена с Младенеца и трима влъхви.
В катакомбата на св. Агнеса имаме изображение, което представя Богородица в молитвена поза - оранта.
Много други изображения на Божията Майка откриваме и във фрески и мозайки, както и в изображенията на монументалната, статуарна и миниатюрна пластика от християнското изкуство на първите векове, както свидетелства В. Пандурски. Такива са ампулите от Монца - VI в., Равуловото евангелие от 586 г., апсидна мозайка от църквата „Св. София” в Константинопол, бронзовите врати на църквата „Св. Павел” в Рим, релеф върху слонова кост от Барберинската библиотека, миниатюра върху Библията от църквата „Св. Павел” в Рим, които дават сведения за раннохристиянски изображения на Петдесетница, в които Богородица е поставена в центъра на композициите.
Според Успенски: „Св. Богородица е първата от цялото човечество, придобила чрез пълно преобразяване на човешкото й същество онова, към което е призвана всяка твар. Тя единствена е превъзмогнала границата между временното и вечното и сега се намира в Царството... Тя, която вмества Невместимия, истинна Божия Майка, заедно с Христос поправя съдбините на света.”
След IV век и по-точно след епохата на император Константин Велики в църковното изкуство, в построяването на храмове, в богослужението, в химнографското и музикално творчество все повече се утвърждава мястото на Божията Майка и свързаните с нея събития, като основа за вдъхновението на древните християнски автори на Изток и на Запад.
Църковното Предание свидетелства за творби, посветени на св. Богородица. Така например първата икона на Божията Майка се приписва на св. ап. ев. Лука, който веднага след Петдесетница рисува три икони. Първата наречена „Умиление” (Eleou/sa), втората „Пътеводителка” ( `Odhgh,tria), третата - може би е изобразявала Божията Майка сама без Младенеца или Божията Майка, позната ни от изображението „Деисис”, с обърнато молитвено лице към Христа.

Източник: "Църковен вестник", бр 15/2003 год.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3cca 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата