Мобилно меню

4.7058823529412 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (17 Votes)

B.Hristov.jpgЧестването на годишнината на великия български оперен певец Борис Христов ни дава повод да спрем вниманието си върху един изключително важен период от неговия живот. След дългогодишно отсъствие от родината той се завръща, за да разкрие чрез своето изкуство вярата и преклонението си пред православна България. Така във време на властващ атеизъм неговото творчество се превръща в прослава на православната музика по света.

Този белкантов маестро от световна величина при завръщането си от Италия не пее на сцената на Софийската опера, поради обективни обстоятелства, но неговият голям патриотизъм и вяра в Бога намират най-силен израз под купола на храма. По думите на критиците Борис Христов осъществява своето мечтано „голямо завръщане“ в България през 1976 г., за да пее в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и да остави своето изкуство – изблик на радост от онова просветление, което осмисля цялото ни битие (Божков, А. Борис Христов, С. 1985).

На 12 октомври 1976 г. в Патриаршеския храм Борис Христов започва записите на български и руски църковни песнопения. Само за около една седмица се подготвят песнопенията „Жертва вечерная“ (Чесноков), „Тебе поем“ (Зиновиев), „Блажен муж“ (Кочетов), „Хвалите имя Господне“ (Добри Христов), „Разбойника благоразумнаго“ (Петър Динев), „Велико славословие“ (музика Николаев-Струмски), „Блажен муж“ (Любимов), „Нине отпущаеши“ (Д. Христов) и „Многая лета“ (Бортнянски).

Според летописците на неговия живот щастливците, които са присъствали на този уникален запис в Патриаршеската катедрала, са били изпълнени с възторг, защото там, под купола на храма и благото изражение на Бог Саваот, посредством своя глас българският бас е разкривал скритите пластове на своята душевност и пламенно се е молил и е благодарил. И както прославеният в Средновековието композитор и майстор-певец св. Йоан Кукузел Ангелогласният получи небесното застъпничество на Божията майка чрез иконата „Одигитрия“ от Великата лавра в Атон, така и Борис Христов, под застъпничеството на българските светци, предостави за поколенията един нов облик на славянската музикално-песенна стилистика, като издигна пред очите на съвременния свят българското културно наследство и православна традиция. Мелодиите, интерпретирани от него, изразяват търпението и надеждата, свободата и вярата във вечния живот, закодирани в музикалните форми на всяко едно песнопение, и разкриват музикалното наследство в България, като нотните обозначения върху Преславската керамична плочка от 9 в., музикалните ръкописи от Битолския триод – 12 в., Болонския псалтир – 13 в., Драгановия миней, Полиелей на българката, Болгарский распев и др.

Записите не са вървели съвсем гладко, но още с първите си изпълнения Борис Христов е надхвърлил баналните представи за възможностите на един глас. Той е тълкувал музикалното църковно наследство с изключителна проникновеност, изразяваща оптимизма на жизнеутвърждаващото „Многая лета“. Като израз на душевните чувства, проникнати от вярата и добродетелите на българския народ, и преминали далеч в пределите на бъдещето, в записите отекват и камбаните на „Св. Александър Невски“. В храма, където е нямало официално поканена публика, слушатели са били онези, надживели вековете и историята духовни личности, които Църквата е канонизирала като светци. Точно там, пред техните ликове, големият бас пресъздава православното певческо изкуство вдъхновено и всеотдайно.

Според изследователите на неговия живот записите са били празник в културния живот на страната и мнозина са ги разглеждали като основа за един нов етап в съвременната културна история на България, свързващ най-ярките творчески достижения на нашия век с непресъхващите извори на старото българско наследство. Те не са изменяли представата за международния престиж на Борис Христов, но със скритите си патриотични и творчески измерения са се превърнали в първостепенен факт от биографията на певеца.

Според Божков, „... Христов се връща към нашите стари църковни напеви не за да се оттегли от класическата линия на своите гастроли по света, а за да ги изведе при общата съкровищница на световната култура“.

Така тези песнопения, като извори на църковното и народно творчество, спокойно се нареждат до музикалните творби, които биват интерпретирани на оперната сцена, свързани с образите на Борис Годунов, крал Филип и т. н. Нещо повече, Борис Христов е използвал своите познания и майсторство, за да издигне църковните песнопения над достиженията на човешкото творчество, разкриващи миналото и историята. Защото музиката и текстът в песнопенията носят духовните преживявания на вярващата душа и са насочени единствено и само към вечността, към Бога.

След завършването на звукозаписите Борис Христов продължава да следи за правилния път в осъществяването на целия този творчески процес по отношение на техническите изисквания за плочите, които е трябвало да се издадат, за книжното тяло, за надписите и т. н. Той е гледал на дребните неща с изключителна сериозност, но в случая със звукозаписите на църковна музика е искал да бъде абсолютно прецизен, така че, според музикалните критици, това не е поредната грамофонна плоча сред завидния артистичен актив на твореца, а един апогей в неговото творческо развитие.

Ето какво пише Борис Христов върху обложката на плочата: „Старанието, което винаги полагам при провеждането на всяка инициатива в моята артистична дейност, е плод на чистия порив, който ме тласка непрестанно към усъвършенстване на въжделеното от мен – да успея в моето изкуство, та чрез него да съдействам за издигането на духовния и културен уровен на родна България и да допринеса, дори с малко, за постигането на всенародния вечен стремеж: На земли мир, в человецех благоволение... Спътник на тази мечта е житейският ми дълг – да оправдая своето съществуване пред настоящето и идните поколения, пропит от тези чувства, се завърнах отново в Отечеството. Този път ми се отдаде възможност да продължа творческите си стремежи в пределите на страната, в която съм роден. Новото начало е сложено в храм-паметника „Св. Александър Невски“ – там, от където тръгнах като момче да се уча по чужбина. Сега на родна земя желая да свърша онова, което е минало, настояще и бъдеще в моя творчески живот и да оставя нещо плодотворно за младите таланти, както и един призив към идващите, който би могъл да поддържа желанието им за проникване в културния и духовен блясък на древна България, и заедно с това да ги подпомага в стремежа да водят Родина и свят към все по-благолепно бъдеще... и нине и присно и во веки веков“.
Това пожелание е можело да бъде прочетено след като са пуснали плочата в продажба, но според изследователите то се е сбъднало много преди това. Певците от хора на Патриаршеската катедрала са го почувствали още при първите репетиции и мнозина от тях признават, че съвместната работа с Борис Христов е истинска школа. Това е мнението на представители от различни поколения. Наистина той е съумял да подпомогне стремежите на много млади творци.

В подкрепа на това мнение се изказва и диригентът, осъществил записа, Ангел Константинов, когото Борис Христов е предпочел като свой стар сърдечен приятел още от младежките години и като един от най-важните му съидейници в пеенето: „Силно впечатление ми направи още в началото, че той най-щателно бе анализирал всички песнопения в техните подробности. Обърна внимание най-напред на правилното произношение на църковнославянския текст. Помоли всички хористи да пеят закрито (със закръглени вокали). По време на записите бе неуморим: пееше с пълен глас и повтаряше всичко по няколко пъти, давайки жив пример. Тези вечери ще останат паметни в съзнанието на всички ни. За мен лично работата с този неповторим интерпретатор, културен музикант и мой скъп приятел, от когото всеки трябва да се поучи, ще остави незаличими следи в душата ми. Щастлив съм, че той за първи път на българска земя осъществи с мен тези записи на църковнославянска музика“.

Успехът на първата плоча поражда нови идеи и през септември 1979 г. „Балкантон“ има на разположение нов запис на Борис Христов – „Литургия Доместика“ от А. Гречянинов (1864-1956). Подготовката започва през 1977 г. Освен Българската хорова капела за записа са ангажирани и струнен състав от Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Този път записите се осъществяват под диригентството на проф. Георги Робев, също в храм-паметника. Като краен резултат излизат записите на „Велика ектения“, „Антифони“, „Слава и Единородний“, „Трисвятое“, „Милост мира“, „Достойно есть“, „Молитва Господня“, „Хвалите Господа“, „Многая лета“.

„Литургия Доместика“ на Гречянинов не е сред най-популярните му творби и звукозаписите в България на тази творба я измъкват от забрава, тя съчетава два различни стила на музициране – хорово и оркестрово.

Тъй като „Литургия Доместика“ (1917 г.), по начина, по който е композирана, излиза извън традицията на православното богослужение, тя не е изпълнявана в храмовете, а частично, като концертно изпълнение. Така, както подсказва заглавието на тази Литургия – „домашна“, може да бъде разбрана и осмислена по-скоро като музикално произведение, а не като канонично църковно музикотворчество, но тя разкрива духовните възгледи на славянските православни народи. Точно поради това Борис Христов смята за необходимо да направи и този запис, за да може българският народ да има по-силна увереност в своята национална идентичност и да бъде съхранен духовно.

При записите в „Св. Александър Невски“ Борис Христов застава точно пред иконите на св. княз Борис и славянските първоучители св. братя Кирил и Методий, за да търси тяхната духовна подкрепа. Според някои от очевидците при изпьълнението на „Символ на вярата“, както и на някои други песнопения, Христов се е обръщал и е впивал поглед в изображението на Страшния съд, над хор-балкона в храма, сякаш търсейки отговор за достойнството на своя земен път и бъдещия си живот.

Църквата удостоява този велик българин да бъде опят под купола на „Св. Александър Невски“ – там, където той остави да звучи своя глас и направи своята обществена изповед пред България и света. В нея той се прекланя пред православната вяра и българския род, подкрепяйки това свое верую с авторското нотно съчинение „Многолетствие“, което лично изпява: „Богохранимую и первую в среди славян, православную страну болгарскую, святую православную веру и всех православних християн. Господи, сохрани их на многая лета“.

По материали за живота и творчеството на Борис Христов 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uwq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж