Г-н Петров: Въпросът ми възникна от следния пасаж:
"А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме". Моля ви, разяснете духовните и физиологичните последици от такава стъпка. Ще бъде ли по-лесна борбата срещу греха след това?! Може ли блудството да се избегне, без човек да бъде скопец и без да има своя жена?
Отговаря дякон Иван Иванов:
Здравейте,
Да си в брак или да не си, това е израз на свободната воля и няма никакво отношение към спасението, тъй като спасението зависи от личните дела на човека. В брак или не, ние имаме свой религиозен живот и собствен път към Бога.
И в едната, и в другата форма
на живот се изисква голямо духовно напрежение и следване на законите на
любовта. Любовта се проявява както в семейството или в отношенията
между мъжа и жената, така и в отношението ни към другите. Любовта дава
възможност за духовно усъвършенстване и помага на човека по пътя на
богоуподобяването, защото Бог е любов. Да си скопен или не това не може
да определи твоето духовно израстване и спасение.
Обрязване на плътта, както казва св. ап. Павел при християните не е нужно, защото има нужда да се обрежем по дух, т.е. да подчиним човешката си воля на Божията.
Големият богослов Ориген се скопява по подобни причини, т.е. да преодолее изкушенията и да наследи Небесното царство. Църквата обаче счита това за повреждане на даденото ни от Бога тяло и го забранява като форма на аскетически подвиг. Преодоляването на изкушенията не става с едно действие, а е резултат от подвизите на целия ни живот - чиято цел е да привлекат Божията благодат към нас. Само тя може да излекува нашите страсти от греховността им. Всеки се спасява и подвизава в тялото, дадено му от Бога и няма право да го осакатява.
Заповедта за отрязването на членовете, които ни изкушават, е в духовен смисъл, а не в буквален. Скопяването може да намали силата на една страст, но ако не сме очистили душата си от страстите, те ще се проявят чрез други части от нашето тяло. В такъв случай докога ще режем от тялото си...?
Обрязване на плътта, както казва св. ап. Павел при християните не е нужно, защото има нужда да се обрежем по дух, т.е. да подчиним човешката си воля на Божията.
Големият богослов Ориген се скопява по подобни причини, т.е. да преодолее изкушенията и да наследи Небесното царство. Църквата обаче счита това за повреждане на даденото ни от Бога тяло и го забранява като форма на аскетически подвиг. Преодоляването на изкушенията не става с едно действие, а е резултат от подвизите на целия ни живот - чиято цел е да привлекат Божията благодат към нас. Само тя може да излекува нашите страсти от греховността им. Всеки се спасява и подвизава в тялото, дадено му от Бога и няма право да го осакатява.
Заповедта за отрязването на членовете, които ни изкушават, е в духовен смисъл, а не в буквален. Скопяването може да намали силата на една страст, но ако не сме очистили душата си от страстите, те ще се проявят чрез други части от нашето тяло. В такъв случай докога ще режем от тялото си...?
