Мобилно меню

4.0454545454545 1 1 1 1 1 Rating 4.05 (22 Votes)
Църквата Христова от времето на нейното основаване до днес винаги е имала една основна задача – да придобие достойни и верни наследници, в лицето на всички вярващи християни. Православната църква е осъществявала тази задача благодарение на своята мисионерска дейност в условията на различни социални и политически измерения. Тя е адаптирала своите обществени нужди, за да запази корена на вярата си, съобразявайки се с духовния потенциал на обществото или личността. В зависимост от религиозните и духовни нужди на нейните членове Православната църква е просвещавала и разпространявала светлината на Христовото учение дори и в моменти на пълна социална и политическа изолация и на властен тоталитаризъм.
Интерес представлява мястото на БПЦ в процеса на въвеждане и преподаване на предмета Религия в българското училище, и как православните духовници и обучените богослови-специалисти по религия намират изход от някои проблемни ситуации. През последните години след 1989 г. държавните институции, отговорни за възстановяването на религиозното образование в българското училище постепенно стигат до извода за неизбежното сътрудничество с Българската православна църква. Процесът на сближаване и установяване на диалог между Министерството на образованието и БПЦ минава през различни етапи. В свое слово по повод религиозното образование у нас Сливенският митрополит Йоаникий казва: „ ... отговорни сме самите ние, клириците на Българската църква, призвани да бъдем духовните учители и пастири на народа. От друга страна, отговорността носи държавата и нейните учреждения в областта на образованието, които са основните структури на образователна система” (Сливенски митрополит Йоаникий. “Децата да дохождат при Мене”.  – В: Църковен вестник, 17, 2003).
Диалогът между двете институции започва още в първите години след 10 ноември, но първоначално е много труден. Първото затруднение е забравената традиция за сътрудничество между държава и Църква, а не на последно място и разколът в БПЦ, който, създаден по изкуствен начин отвън, отне авторитетът на Църквата сред вярващите. В последствие се преосмислят основните принципи на диалог и сътрудничество между Църква и държава и представители на БПЦ и Богословските факултети взимат участие в Комисиите към Министерството на образованието, които изготвят концепцията и учебните програми за предмета “Религия”. През следващите години постепенно доверието между двете институции се възстановява и отношенията се нормализират. Народното събрание консултира със Светия Синод на БПЦ законопроектите и нормативните актове, отнасящи се до религиозното образование (срв. Църковен вестник, 16, 2002).
БПЦ и Министерството на образованието и науката (МОН) оценяват необходимостта от въвеждане на религиозно обучение в българското училище, но основните им различия са за формата на преподаване. Българската църква и Богословските факултети настояват Религията да стане редовен предмет в държавните училища. В писмото си до Народното събрание през 2002 г. Св. Синод настоява промените в Закона за степента на образование да “дадат възможност учебният предмет „религия” да се изучава не само в часовете за свободно-избираема подготовка, но и в часовете, предвидени за задължително-избираема подготовка, а на по-късен етап - в часовете за задължителна подготовка”. Св. Синод изразява загриженост за положението на учителите богослови: “Трудностите, които съпътстват въвеждането на обучението по Религия в българското училище, се отразяват особено тягостно и върху учителите-богослови, чието вдъхновение и усилия са подложени на изпитания и без подкрепа на тяхното мисионерско дело в нашето съвремие, изпълнено с множество световни съблазни и предизвикателства. В тази изключително важна област на българската образователна система очакваме активното съдействие и подкрепа на Българския парламент и всеки български родолюбец.” (Църковен вестник, 16, 2002).
Православна църква през целия посткомунистически период оценява своята роля в процеса на възстановяване на религиозното образование в България като консултант по веровите въпроси и многократно заявява необходимостта от религиозно образование. Засега обаче провеждането на религиозна просвета в рамките на Църквата (по енории, епархии) е оставено на ентусиазма и апостолския плам на учителите-богослови или енориаши. 
Трябва да се каже, че е неоснователно да се търсят само проблемите, които спират процеса на преподаването на „Религия”  у нас, защото пречки ще има винаги, а децата израстват и остават ощетени от необходимото познание за Бога. Църквата има свободата и възможностите, а и задължението да провежда религиозна просвета сред децата, младежите и възрастните.  
Църковните авторитети са отговорни за религиозното образование, то не е само в компетенцията на държавата. Религиозното сътрудничество и диалог е отговорност на религиозните водачи в България и не може да се осъществява само със сътрудничеството на държавата, а трябва да е естествена необходимост от общуване на всички вярващи.  Ролята на духовника, като пример за подражание е особено важна.
Необходимо е взаимно сътрудничество, не само на думи и по страниците на учебните пособия, а на живо – на срещи и конференции, в училището, в медиите - там където хората ще видят как духовници от различни вероизповедания споделят заедно проблемите на обществото и търсят начини за тяхното преодоляване. Религиозното сътрудничество и диалог ще помогне за преодоляването на натрупаните религиозни предразсъдъци и ксенофобия. По този начин ще се покаже действителна, а не символична религиозна толерантност, която може да се превърне в основен принцип за мирно съвместно съществуване.
Затова въпросът с възстановяването на религиозното образование, като начин на преодоляване на съвременните проблеми на личността и обществото стои като морален ангажимент от първа необходимост пред държавата, училището, Църквата и всички вероизповедания в България.

 




Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wq8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)