Богослужебното честване на св. апостоли Петър и Павел в един и същи ден има по-късен произход и е учредено с определена цел: да няма „аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Петров“ и т. н., а само „Христов“ (1 Кор. 1:12).
Макар и различни по обществено положение, образование, култура и характер, те – единият като апостол на юдеите, другият като апостол на езичниците – са двата централни стълба, на които се крепи изграденото върху крайъгълния камък Иисус Христос здание на Христовата църква (Еф. 2:20).
Единият, ревностен привърженик на Спасителя, по време на Неговата земна спасителна мисия разпознал в Него „Христос, Сина на живия Бог“ (Мат. 16:16), отрекъл се от Него по време на съдебния процес, но разкаял се след възкресението Му, станал отново ревностен Негов апостол, привличайки още с първата си проповед, в деня на Петдесетница, три хиляди души към току-що основаната Христова църква (Деян. 2:41).
Другият, макар и роден и израсал в езическа среда, но в еврейско семейство и затова не по-малко ревностен евреин, жесток гонител на християнството, присъствал при мъченическата смърт на архид. Стефан, упълномощен от Синедриона да арестува и предава на съд прогонените от Йерусалим в Антиохия и Дамаск апостоли, обърнат по чудесен начин от Самия Иисус Христос и избран за ценен Негов съсъд на благодатта Му, става най-ревностният проповедник на Евангелието, предприемайки три мисионерски пътешествия из обширната Римска империя и основавайки десетки християнски общини в Мала Азия, Гърция, Балканския полуостров и други места.
Неслучайно и двамата апостоли завършват живота си по едно и също време, на едно и също място, по един и същи начин: единият разпнат с главата надолу по негово собствено желание, а другият навел покорно глава под меча на убиеца с твърдата надежда, че след като е извървял пътя и е опазил вярата, го очаква венецът на правдата (2 Тим. 4:8).
Именно затова в книгата „Деяния на светите апостоли“ св. ап. и ев. Лука отделя най-голямо внимание на св. ап. Павел, описвайки най-подробно мисионерската му дейност. То е, защото, по собственото му признание, макар той да е най-малък от апостолите, се е потрудил повече от всички тях (1 Кор. 15:9-10). На него, евреина Савел, прекръстил се в Павел, се дължи и превръщането на Христовото благовестие от едно религиозно течение, заплашено да остане вътрешна затворена юдейска секта, в универсална религия на Иисус Христос, Сина Божи, Спасителя (на гръцки Ιησούς Χριστός Θεού Υιός Σωτήρ = ΙΧΘΥΣ = риба, която така става един от символите на И. Христос – бел. ред.).
На този именно гений на християнството е посветено следващото стихотворение:
ЗВЕЗДА СИЯЙНА
(Савел – Павел)
Титан си в слово и на дело,
велик апостол на Христа,
последвал призива Му смело,
извършил дивни чудеса.
От майчина утроба още
избран съсъд и осветен,
труди се денем ти и нощем,
за подвиг свят определен.
Езическата, светска мъдрост
напълно усвои ти в Тарс,
но прецени с природна зрялост:
такъв живот за теб е фарс.
Затуй замина, за да пиеш
вода от извора свещен
и къпа се дълбоко в него,
оттам излезе обновен.
В Йерусалим, в дома на Бога
усърдно търси Мъдростта.
Гаммалиил, прочут учител
разпали в тебе ревността.
И с тая изобилна ревност
и обич ти Я усвои.
С отеческите си закони
сърце си жадно напои.
И стана върл Христов гонител,
със ярост правеше това.
С нечувано жестока дързост
ти ходеше от град на град,
Христови братя да задържаш
и предадеш на съд и смърт.
На Църквата Си пръв строител
след туй Христос те призова.
По пътя за Дамаск те срещна
Самият Той и натъжен
ти каза там, че трудно нещо
да риташ е против ръжен.
Неземна беше светлината,
която силно те огря.
Тя промислително подейства
и ти веднага ослепя.
Анания прие те братски,
кръсти те в име на Христа,
а Той с отеческа Си ласка
премахна твойта слепота.
Ти – вълк, той – агне, вий се сбрахте
в една кошара заедно.
Едва тогава вий разбрахте
призвал те е Иисус защо.
И дълго, няколко години
като отшелник ти живя,
далеч в пустинята избяга,
далеч от мирска суета.
Писанията там изследва,
изучи даже наизуст.
Христос, Когото ти преследва,
откри в лицето на Иисус.
Гонител бе, стана апостол,
прекръсти се от Савел в Павел,
отхвърли злото, що си правел,
веднага тръгна след Христа.
Пося ти Божието семе
по целия тогава свят
и нямаше народ, ни племе,
не чули твоя мощен глас.
Разнесе се до край земята,
проникна и във Агора,
отекна гръмко в небесата,
плени човешки същества.
Във Пергия, Иконя, Листра,
във Солун, във Атина и в Коринт
– навсякъде вестеше за Христа
и църкви там Христови основа.
Ти възвести за всички свобода,
еднакви за човеците права,
за елини, за роби, за жени,
в посланията твои обяви.
- Няма повече богоизбрани,
всички са еднакво прозовани.
Няма роби, няма господари
нито царе, ни говедари.
Мъжът – глава и клетата жена
еднаква носят в себе си душа.
Те всички са еднакви във Христа,
с еднакъв дълг и с равни са права.
Така взриви ти бомба водородна,
тя цялата империя запали.
Тръгна огромна маса разнородна
Христа Спасителя си да прослави.
Тълпяха се отвсякъде овци,
лекуваха им пастири души.
Разгулният езически човек
отправи взор към бъдещия век.
Десет императори гониха
вярващия във Христа народ.
Много християни те избиха,
земята се осея с гроб до гроб.
Със хиляди на кръстове и клади
избити бяха старци и деца.
Кръвта невинна, що беше пролята
попи и стана семе във земята.
Покълна то и даде плод стократен
със резултат за тях съвсем обратен.
Обсебени от демонична мъст,
разпъваха базжалостно на кръст
или посичаха глави им с меч,
на безогледна радвайки се сеч.
А други като факли засмолени
в алеите на парка подредени,
запалваха в нощта да осветляват,
разходки им вечерни, що си правят,
от страсти и любов опиянени,
прищевките си да задоволяват.
А те от вярата в Христос крепени,
с лица така одухотворени,
изгаряха смирени и щастливи
във императорските им градини.
Удавяните във води студени
на езерата зиме заледени
и хвърляните за храна във цирка
на лъвовете гладни и свирепи,
като герои, на лице с усмивка
умираха, но не и победени.
Защото твърдо се отрекли бяха
от суетния, земен, грешен свят.
Да се преселят бързо се стремяха
във бъдещия чуден Божий град,
във който Сам Христос им обеща
да ги всели в надрата на Отца,
за да пребъдват вечно в светлина
и им дари небесните блага.
Любовта, която ти показа
на извратения морално свят,
киснещ в мрак духовен и проказа,
бе дар божествен, напознат:
- любов света, любов, а не омраза;
любов, що не се проявява
единствено към роден само брат;
любов, напротив, що преобразява
и всеки зъл, непримирим наш враг;
любов, която Сам Христос Спасител
на кръста на Голгота прояви
– пожертва и живота си дори,
от първороден грях да ни спаси;
любов пребъдваща и вечно жива,
любов, която нивга не умира.
Последен по призвание ти беше,
по неуморни трудове си пръв.
Ти студ и глад, и много бой понесе,
и няма като тебе друг такъв.
Строител неуморен беше
на Църквата Христова ти.
Христовите овци пасеше,
добър пастир се изяви.
За теб животът бе Христос,
смъртта пък – ценна придобивка.
Достойно ти стоя на своя пост,
посрещна и смъртта с усмивка.
Ти пътя си докрая извървя
и вярата опази чиста.
Затуй венец получи от Христа
– венец на правдата, обсипан
със хиляди, базброй мъниста.
***************************
Звезда сияйна си на небосвода
за днешния духовно жалък свят.
Зовеш ме пак усърдно да те следвам
и неизменно да вървя след теб.
Затуй те моля, пастирю добри:
по моята пътека камениста,
осеяна със кървави мъниста,
води ме ти, апостоле светѝ!
А Ти, Христе, Учителю благѝ,
със сили, да го следвам, ме дари.
