Мобилно меню

4.8484848484848 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (33 Votes)
1_36.jpgПредлагаме ви откъс от издадената през лятото на 2009 г. книга "Стъпала". Книгата е сборник от документални разкази и истински случки, с реални типажи, които авторката предава по изключително  жив и интересен начин. Свързващата бримка е православната вяра и начина, по който ние я преживяваме. През месец ноември, на Архангелов ден, Марина Младенова е специално поканена в българската енория във Виена, за да представи книгата си "Стъпала". Книгата може да бъде намерена в църковните магазина на столичните храмове, както и в софийските книжарници.

Всяка операция е изпитание, уравнение с неизвестни. И все пак има операция и операция. Мой близък, Григор, отиваше на тежка, много тежка операция, най-малкото с три възможни решения. Туморът беше на деликатно място. Злокачествен.

Григор е известен като стабилен и уравновесен човек, като човек с премерени действия. Редеше мъдро всичко разполовено на две – преди и след операцията. Не се уплаши от жестоката диагноза. Каза ми, че е страшно за невярващите. За хората, които мислят, че животът свършва тук. На земята.

<!--[endif]--> Срещнахме се в тия напрегнати дни. Всичко беше вече скроено. Уговорено с ден и час. Оставаше духовната програма, отлагана все поради възникващи спешни ангажименти. Сега спешна беше само операцията. И като вярващ човек той се подчини на една максимална програма. Прие да запиша час, да го придружа. Прие Григор, човек с толкова титли и звания, да отидем при моя духовник.

Аз се притеснявах, защото не водех болния при най-начетения от моите свещеници, както можеше да се очаква. Отидохме при отец Цанко, който все изтъкваше, че е учил малко навремето, но пък сега все работеше върху себе си. Опитваше се да допълни някак пропуснатото. И може би поради този стремеж добрият пастир имаше изключително преклонение пред хората на науката. Казваше ми, че църквата се нуждае от вярващата интелигенция. Дълбоко убеден в тази крещяща необходимост той търсеше, очакваше и получаваше помощ.

Далече е селото на отеца, отиваме с кола. Рано е и още хлябът не е дошъл. Григор не знаеше, че се иска хляб или брашно за Маслосвета. Пътьом търсим хляб тук и там, та чак в селото купихме.

– Да помълчим, да се съсредоточим – казвам аз, а Григор ми възразява.
– Аз кормувам от 38 години. Можем да говорим! – Не ме разбра. Исках просто да пътуваме мълчаливо. С молитва.

Навреме сме. Дори сме подранили. Разговорът е рехав. Опитвам се да се моля.

Пристигаме в подредена църква с хубав двор и ограда. Всичко изненадва Григор. Подновеният храм с нова иконопис е отворен, но празен. Докато се оглеждаме, пристигна отецът с презвитерата. Най-напред ще е Маслосветът.

Постилам на масата покривката, слагам хляба и донесеното малко бурканче с олио. Палки за импровизираното кандило ми дава отецът. Григор купи свещи. Големи. И двамата с презвитерата забождат в хляба 7 свещи. Трептят пламъчетата. Кадилницата разнася аромата на тамян. Хора по това време няма. Тишина. Духовна атмосфера. Завладяващ мир.

Започва Маслосветът. Чете се Апостолът, после Евангелието – коленичим, послe молитва. Помазва отецът болния. Помазва себе си, презвитерата и мен. И отново в същия ред Апостолът, Евангелието – коленичим, молитвата. Отецът помазва първо болния. После нас. И така седем Евангелия, седем помазвания. Свещите слагаме да догорят на свещника. Изряза отецът от коричката в средата на хляба кръст, сложи капка от елея, капка от виното и го подаде на болния. За здраве.

Мълчим. Място за думи няма. Духът се извисява нагоре. Сърцето вика и моли за помощ. Моли за милост. За пощада.

Седнахме да починем. Григор е удивен – не е виждал такъв Маслосвет. Без съкращения, със 7 Евангелия! Със 7 помазания. Маслосвет продължил повече от час! Разговаряме, уточняваме време за изповед. В неделя преди светата Литургия. В 8 часа.

Григор е там още в 7,30. Изповед – може би първа – на възрастния вече мъж, изправен пред такова премеждие. Бог милостив, укрепява ни. Иска се сила, за да преклониш глава под епитрахила и да говориш пред отеца, като пред самия Господ Иисус Христос. Да откриеш и кажеш с разкаяние греховете си, извършени волно или неволно… И да чакаш словата на духовника, който има право да развърза, да прощава грехове по дадената му с тайнството свещенство благодат. Да чакаш да чуеш „и аз, грешният и недостоен свещеник, ти прощавам…“ Да чуеш и да се изправиш, като човек свалил товара от плещите си.

Започва светата Литургия. Старата селска църквица рядко има толкова учен богомолец и отецът дава на покаялия се Григор да чете Апостола…За светото Причастие пред наближаващите пости е само Григор. Причастява се с претворилите се хляб и вино в Тяло и Кръв Христови. Причастява се „за прошка на греховете и за вечен живот“. За здраве на тялото и за спасение на безсмъртната душа.

След службата, за изненада на всички и на самия Григор, отецът му дава думата да допълни един вид неговата проповед. Да каже слово за Освобождението на България.

Това вече е премного. Какъв прием! Каква молитва! Балсам за оранената душата. И радост за духа.

Вечерта Григор ми се обажда по телефона да благодари за подредената, за благословената свише програма. На бързи обороти! За трите тайнства в два последователни дни, за добрия отец, при когото „всичко има“…И на моите възражения срещу такива думи за благодарност отговаря със словата на ап. Павел: Непрестанно се молете. За всичко благодарете (Солун. І 5:17-18).

Вярващият Григор предаде безсмъртната си душа изцяло в Божиите ръце. Предаде и съдбата си, и живота си, и лечението си.

Да бъде волята Ти, Господи! Да бъде милостта Ти над Григор. Подари ни го, Иисусе Христе. Толкова много знания е натрупал. На толкова много хора може светлина да занесе. Със слово. И с перо.

Подари ни го, Господи…

 




Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awp9x 

Разпространяване на статията: