Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
htlr2.jpgВ тази статия, публикувана в последния брой на гръцкия вестник „Вима тис кириакис”, известният гръцки богослов Йеротей Влахос, митрополит на Навпакт, взема отношение към протичащия в момента диспут в гръцкото общество за методите на мисия на гръцката Църква. Проповядва ли „добрият имидж” Христос? Не изпада ли гръцката Църква в плен на PR религията, в опит да поправи разрушения си авторитет от последните години? Каква е същността на християнската мисия? На тези и други въпроси отговаря Йеротей Влахос, вземайки повод от скандала с „поклонническата круизиера”, който миналата седмица бе отменена от Св. Синод на Гръцката църква и директно критикувайки "църковния курс" на Атинския архиепископ Христодул. 
 
В наши дни църковните хора са подложени на изкушението да се превърнат в обществени фактори, да използват начините и методите на едно антропоцентрично общество, за да се сдобият със слава, пари, публичност, признание.

В своята същност това е третото изкушение, на което е бил подложен Христос в пустинята, когато дяволът Му предложил всички царства на земята и цялата човешка слава и поискал в замяна Христос да му се поклони. Христос отхвърлил това изкушение с думите: „Махни се от Мен, сатана! Казано е, само на Господ, Твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш!”, като така ни показа начина, по който и ние трябва да посрещаме това трето изкушение.

Науката за масовата комуникация

Третото изкушение на Христос и Църквата Му се проявява и в съвременната наука за масовата комуникация. Днес, когато сме във времето и обществото на комуникацията, е логично да се развие и такава наука – наука на масовата комуникация. Може да добавим, че обществото на анти-общението постави началото на масовата комуникация.

Направени са много проучвания и анализи за науката на комуникацията. Най-общо казано с този термин се обозначава механизма, по който се развиват човешките връзки, комуникацията като форма на „взаимодразнение”, „взаимодействие” с цел налагането на власт и използването на другия за изпълнението на някаква цел. За успеха на масовата комуникация се използват много начини като речта, жестовете, символите, картините и т.н. Освен това специалистите говорят и за т.нар. „двуфазен поток на комуникацията”, когато информацията достига първо до „формиращите мнение” (opinion leaders), а после до тези, които се влияят от първите. Специалистите говорят също и за „псевдосъбития”, които се „създават” и са „режисирани” и затова „не са нито истински, нито лъжливи в познатия смисъл на тези понятия”, и следователно са опасни.

Всъщност съществува разлика между общуване и комуникация. Общуването е тясна същностна и битийна връзка между хората, битийно съ-участие в болката на другия. И обратно, комуникацията е външна връзка, която остава далеч от същността на другата личност. Общуването гледа на човека-личност, комуникацията на човека-маса. Park говори, че комуникация може да има и между животните, кучатата например, когато те се срещат и разпознават взаимно. „Това обаче не е разговор, а комуникация”.

Основният принцип на масовата комуникация се състои в привличането на интереса на другия с цел запознанство с него, най-вече заради разпространението на някакъв продукт. Главното средство за успешно постигане на целта е лозунгът, мотото.

Църквата и масовата комуникация

С горните редове не си поставям за цел да описвам принципите на науката за комуникацията, което е работа на специалистите в тази област. Това, което мен ме интересува, е да видим връзката между Църквата и науката за масовата комуникация. Казвам това, защото много от нейните принципи навлязоха в църковния ни живот, под силното влияние на съвременния обществен и политически живот. Някои казват, че еди-какво си не бива да се прави по този начин, защото не е добро за масовата комуникация...А други, че нещо си трябвало да се прави, защото добрата комуникация (с масите?) го изисквала. Има и много клирици, които принизяват православното богословие до нивото на масовата комуникацията и вместо да богословстват лозунгуват.

Аз мисля, че Православната църква днес може да използва някои от методите на масовата комуникация за пастирски цели, но не бива да отъждествява дейността си с нея. Църковният живот и православното богословие не се стремят към привличане на интереса или вниманието на другия, не искат да имат привърженици, нито и търговска целева група, не се интересува как да ограничи свободата на избор на другия чрез разни хитроумни похвати, на подходящо място и време, не иска външното развитие на човешките връзки, но се стреми към преобразяването на човека. А това преображение с лозунги не става, нито с хубави картини, популярност, положителни послания, красиви мисли и поклоннически пътувания, но с лична многообразна борба на екзистенциалното „поле”...

Daniel Boorstin използва следния пример, за да покаже разликата между “реалното” и „изкуствено създаденото”, аз бих казал: между лицето и идола. „Казали на една майка: „Ах, колко хубаво е бебето ви!”. „Това е нищо”, отговорила майката. „Чакайте само да видите снимката му!””

Не мога да разбира духовниците, които се занимават повече с образа, със снимката, с новината, с масовата комуникация, с външната активност, а оставят без помощ болния и страдащ човек. Не мога да разбера духовниците, живеещи в „треската” на външната активност и възхода или спада на тяхната популярност, което често става в ущърб на църковната дякония, само и само да увеличат процентите на общественото одобрение към тях. Не мога да си представя Апостолите или Отците да се интересуват от поклоннически туризъм, за да увеличат популярността си. Ако вършеха това, нямаше да изповядат Христос и да завършат живота си като мъченици.

В заключение искам да кажа, че масовата комуникация е добра за партийни цели или за целите на пазара, разрастването на туризма, но не и за богословието и Православната църква. Използването на принципите и методите на масовата комуникация за църковни и богословски въпроси, с цел да се постигнат външни впечатления, не помага да съвременния изстрадал човек. Все едно някой да покани болния да отиде в най-модерна болница и да го остави там без лечение, на неговите болки и отчаяние. Или да го покани в болница, но вместо това да го заведе в хотел със съответния персонал... Това би породило безмерно отчаяние!

Превод от гръцки: Златина Иванова

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/axk6w 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.