Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

„Зная един човек в Христа…” 19

Понеделник, 13 Март 2017 Написана от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

elder sophrony saharovРазлични апофтегми

В папката, в която събирах беседите и словата на стареца Софроний, намерих и някои негови изказвания, които не бяха включени в беседите, отбелязани на конкретни дати. Това бяха отделни негови думи, адресирани към мен или други хора, а някои ми бяха съобщавани от монаси като о. Кирил, о. Рафаил, о. Захария, монахиня Магдалина. Те наистина носят духа на стареца. Повечето получих от о. Захария, с когото и сега ме свързва искрено приятелство. Случваше се двамата да разговаряме часове наред и той ми разказваше за съвети, молби, пожелания на стареца в различни ситуации. Именно тези изречения и записах в специален бележник. Самият о. Софроний веднъж ми каза: „Захария възприе цялото ми учение”. Убеден съм, че той предава думите му коректно и точно.

Тук публикувам тези изречения, за да допълнят втората част на тази книга.

- Целта на брака е съпрузите да си сътрудничат с Бога за раждането на синове и дъщери Божии. Трябва да се молиш, да направиш избор и да ти даде Бог подходящия човек.

- Днес липсата на деца в семейството се смята за привилегия. За родителите те са мъченичество. Когато пораснат, ги взема обществото. Родителите превръщат децата си в идоли – живеят целия си живот с тях и се отъждествяват с тях. Това не е правилно. Мъжът взема жената за съпруга, като помощница в тяхното общо усъвършенстване. А децата са дар от Бога. Често заради тях родителите се изнервят, умът им се отдалечава от Бога. Самата природа прави така, че съпрузите да нямат много деца или намалява физическата им способност за раждане, за да не се раждат деца. Когато се оженят и Бог им дарува деца, те трябва да Му благодарят. А ако Бог не даде деца, трябва да приемат този факт с мирен дух и да не униват.

- Смисълът не е да родиш нови същества в историческа перспектива – смисълът е да ги родиш за свръх-историческата реалност, за влизането им в рая. Мнозина раждат деца, с които се насища адът.

- Съпрузите трябва да се научат на кеносис, отстъпвайки си един на друг. Така ще се научат да приемат другото същество в самите себе си.

- Възпитаването на деца започва от момента на венчанието. Съпрузите трябва да живеят с молитва и в страх Божи. Когато бременна майката се моли, плодът в утробата ѝ усеща енергията на молитвата. Когато дете се зачене, родителите трябва да се пазят от гняв и раздразнителност. При раждането трябва да се молят, докато поемат детето в ръце. Всичко, което майката прави, трябва да е съпроводено с молитва: да прекръства детето, когато спи, да се моли, когато го храни с млякото си…

- Днес много деца проявяват жестокост, защото майките не ги кърмят (когато една жена ме попита с какво мляко да храни детето си, свое или адаптирано, отговорих: Вие ли сте го родила или кравата?).

- Целта не е само младенецът да се причастява с нетленните Христови Тайни, но и да живее в дома си молитвената атмосфера. Цялата домашна обстановка да е наситена с молитва. Родителите са длъжни да вдъхнат в детето си своята любов към Христос и Богородица.

- Докато децата са малки, в дома трябва да има правила, които с порастването им да се смекчават. По-късно нека им се даде свобода. Добре е да им се правят подаръци. Когато семейството живее църковен живот, на децата това може да им изглежда малко старомодно. Най-важно е обаче да не станат атеисти. Грехът на безбожието е по-голям от плътския грях.

- Целта на възпитанието на децата е те да развият лична любов към Христос и към Богородица. Не бива просто да бъдат съветвани как да са добри хора и да не грешат, а да се възпитават така, че да станат църковни хора. Велико дело е децата да останат в Православната църква – това ще бъде главното условие за тяхното спасение, даже и да извършат много грешки в живота. Децата трябва да получават вдъхновение от любовта към Христос и Богородица.

- Живеещите в света се нуждаят от развлечения. По-добре децата да се разхождат навън, отколкото да стоят вкъщи и да гледат телевизия.

- Ако очакваме от децата си, живеещи в модерните градове, да живеят като нас в миналото, това може да предизвика в тях ментална болест. Можем и да не забележим проблемите в малкото дете, но с възрастта тези отклонения ще стават все по-видими.

- По-добре е децата да не се причастяват изобщо с Тялото и Кръвта Христови, от това да го правят, принудени от родители – против волята си. Майка, която се моли по време на зачатието, бременността и раждането, дава на детето си заедно с раждането по плът и духовно раждане, т. е. ражда духовно същество. В Русия има много атеисти, но най-големите атеисти бяха децата на свещениците. Ние трябва да се грижим децата да растат така, че да не възприемат православието като нещо тежко и обременяващо.

- Не бива да се карат насила децата да ходят на служба и да слушат проповеди. В Англия много родители гърци не разрешават на децата си да дружат с английските. Това е лошо. Детето трябва да се научи да живее в обществото с различни хора.

- Възпитанието на детето трябва да се гради на следните принципи: преди брака е нужна предпазливост. Изборът на подходящ съпруг трябва да е съпроводен с молитва. Сетне съпрузите трябва да започнат и съвместния си живот с усърдна молитва, като молят Бога да просвети децата, които ще им се родят, за да станат те и Негови деца. С израстването им трябва да им се предоставя разумна свобода и да им се позволява да вървят по своя път. Не бива да се използва глаголът забранявам, даже когато става дума за техните развлечения. Важни са не второстепенните подробности в поведението им, а колко обичат Христос. За да Го обикнат, трябва да говорим с тях не на абстрактния и психологически богословски език, а вътрешно, в сърцето си да се молим за тях. Децата чувстват, когато в родителите живее Божията благодат.

- Разговорите вкъщи трябва да са откровени. Там трябва да властва атмосфера на молитвата, а не на полемика. Трябва да образоваме децата. За Църквата пък да образоваш, означава да даваш образ – образа на Христос.

- Добре е за децата да се срещат често и да общуват със своите връстници – така те разбират, че отношенията с другия пол не са само плътски, както е в брака.

- Преди имаше обичай да се пращат сватовници. Днес хората се запознават лично. Важно е не какво се прави, а как: всичко трябва да става с молитва.

- Свободата не означава прави, каквото искаш, а прави, каквото искаш, но с мяра, т. е. когато говорим с децата да не изразяваме възмущение от лошите им постъпки: в някои второстепенни въпроси нека им позволим да постъпват както искат. Ако детето иска да излезе вечер, кажи му: „Помоли се и прави, както ти подскаже Бог”. И още: „Няма да те спирам, ако излезеш след молитва”. Така се развива чувство за отговорност, за лични отношения с Христос, учим ги да се молят на Бога във всяко свое дело и постъпка.

- Свободата има голяма роля във възпитанието на децата.

- Нека се молим Бог да ни даде вдъхновение. Бог просвещава хората, и особено майките, като им дава вдъхновение. Само така можем да възпитаваме децата си.

- Някои говорят за съпружеско свещенство, твърдейки, че в брака човекът живее тройното служение на Самия Господ – пророческо, царско и архиерейско. Това е измислено богословие. Тройното служение на Господа се извършва в покаяние. Иначе всички думи са само богословие на страсти.

- В Стария Завет Бог явил Своята воля чрез закон на забрани: заповедите започват с отрицателния императив не: не убивай… и пр. Народът страдал и изпадал в отчаяние, като не бил в състояние да изпълни закона. Народът викал: „Ела, Месия, и ни спаси!”.

- В Стария Завет липсата на деца е смятана за позор, защото всички жени искали да станат майки и прародители на Христос-Месията. С Новия Завет всичко се променя: сега ние всички живеем Месията, Христос.

- Бог е създал не господари и роби, а деца на Небесния Отец. Тези, които стават синове Божии по благодат, впоследствие стават и духовни отци на християните.

- Бог е прославил св. Богородица, но запазил това в тайна. Тайната на Богородица е тайна на мълчанието. Затова Бог е оставил скрит от хората земния ѝ живот. Църквата обаче я прослави.

- Словото на светец отваря ума на слушащия; дори една дума може да се превърне в проповед.

- Божието откровение не е видение, а постепенно идване на божествената благодат.

- Христос веднъж произнесъл слово и то пребъдва завинаги. Така е и със светците. Веднъж чули словото, го пазят цял живот. Така разбираме енергията на Божието слово.

- За да извършваме православна мисия, трябва да придобием в себе си Светия Дух и да приемем културата на страната, в която се намираме. Тогава мисионерското служение ще бъде полезно.

- Никой няма търпението да живее със светец, защото словото на светеца изгаря с огън. Светецът през целия си живот се качва на кръста, разпва се, а живеещият с него човек не може да понесе такъв кръстен живот.

- Няма писания на свети жени. Това не е защото те са по-малко от светите мъже. Напротив – повече са, но техният живот е скрит: те пазят живота си в тайна. Пресвета Богородица е получила голяма благодат от Бога. Ние нямаме откровение за нея, но знаем, че тя притежава огромна благодат – Църквата го чувства, както и тези, които ѝ се молят.

- Освен това на жените не лежи отговорността да ръководят паство и да споделят своя опит с другите, макар и да са запазени някои апофтегми от старици. Ако паството не се нуждаеше от наставници, от пастири на Църквата, то и светците биха мълчали, и ние нямаше да разполагаме с техните творения.

- Заветът на Бога с хората е призив на Бога, насочен към всеки човек. Приемането на този призив е изпълнение на завета.

- Римският папа властва отвисоко. Православният свещеник пък е съпричастен на кеносиса и мъченическото свещенство на Христос, Който бе разпнат и слезе заради нас в ада.

- Изкушенията на светците са по-силни от нашите, защото техните сърца са по-чувствителни. Всичко в своя живот те възприемат в по-големи измерения. Христовият кръст превъзхожда всяко човешко мъченичество, защото Христос е безгрешен. Ние сме наследили смъртта от Адам и в целия си живот чрез греховете си укрепваме властта ѝ над нас.

- Християните са винаги гонени от заобикалящите ги хора.

- Трябва да уважаваме свободата на невярващите и атеистите и да не ги съдим. И те тогава ще ни оставят на мира, и ще се занимаваме спокойно с нашите си неща.

- В Гърция хората са много склонни към сплетни и съблазни, ала същевременно гърците притежават интуиция и разбират благата цел и доброто разположение на другите. Това е така, защото Гърция е православна страна.

- Когато някой, имащ указание от духовния си отец да не се причастява, въпреки това се причасти, освен греха на непослушанието ще навреди и на душата си, защото след такова Причастие ще загуби жаждата за Причастие. А ако послуша своя духовник, както и преди ще жадува за божественото Причастие. Такава жажда е полезна. Като изпълни съвета на духовника си, човекът получава божествената благодат.

- Който е минал през будизма, трябва много да се кае и да плаче, иначе у него ще остане нещо от предишния му живот и гордост. Плътските грехове, развратът, лесно се забравят с покаяние и се лекуват. Но психическите и духовните грехове – гордост, ерес, заблудите на будизма – те се лекуват трудно. Същото е и с интелигентните хора. Ако монахът се вълнува от културата, то това показва, че все още не живее покаянието. Ако имаше покаяние, всичките му предишни занимания и културата му биха останали на заден план пред лицето на Божията благодат.

- Какво означават думите Дръж ума си в ада и не се отчайвай? За нас нищо, само че старецът Силуан ги разбрал като голямо утешение, понеже бил преживял периода на богооставеността. Затова и казва: „Получих оръжието на моето спасение”. Било е като велика победа. Адът означава загуба на Божията благодат. За стареца Силуан изходът е бил да не се отчайва.

- Бог оставил апостол Павел по времето на неговото изкушение, за да го подготви за получаването на още по-голяма благодат. И той получил от Бога такава благодат, че даже сянката му лекувала хората.

- Божията благодат, която се дава на светците, е така голяма, че душата не може да я понесе и тогава светецът излиза от света и от манастира. Така се е случило със св. Серафим Саровски.

- Когато семейният не почита и не пази девството на духа, чистотата на сърцето, тогава съпружеският му живот не се развива добре, тъй като животът в брака се храни от чистотата на сърцето.

- Отчаянието по Бога е различно от светското. То е свързано с дълбоко покаяние, с богооставеност.

- Разликата между психологическото и духовното явление е като разликата между човешкото и божественото. В духовния живот всичко е плод на божествената благодат и човешката синергия.

- Бог праща скърби на гордия и изкушения, та той да се спаси. Понякога праща и болест на телесно здрав, за да го спаси от невъздържание. Скръбта съкрушава сърцето и от това съкрушение се ражда молитвата.

- Ние всички сме в различна степен убийци. Когато с чувствата си сме на страната на една държава, воюваща с друга, ние сме духовни съучастници в убийствата, които се извършват във войната.

- Човекът е микрокосмос. Той се разкайва, освещава, обхваща в себе си целия свят и става малък образ на цялото творение.

- Пазенето на девството е свързано с послушанието. Ако монахът живее със своята майка и сестра, той не е защитен от изкушения. Ако има благословението на стареца си и му оказва послушание, изкушенията биват преодолени.

- Същността на послушанието е да откриеш сърцето си – своята ипостас – и да приемаш волята на друга ипостас. Така човек познава цялото тварно битие. При съвършеното послушание към стареца сърцето се открива и послушникът скоро ще наследи богатството му. Тук не става дума за психологическо явление: то става в Духа. По време на молитва, когато идва Божията благодат, умът на послушника се обръща към стареца, защото разбира, че това е по молитвите на неговия старец. Послушанието към стареца в Дух и любов умъртвява страстите. Това е единственият начин за умъртвяване и преобразяване на страстите.

- Дързостта често е изгарящ огън. Затова е нужна простота, а не дързост.

- В Посланието до римляни, като разсъждава за дара на любовта, ап. Павел отива по-дълбоко, отколкото в Посланието до коринтяни.

- Молитвата „Пред Тебе едничкия съгреших, но и на Тебе едничкия се покланям” има дълбоко богословско значение: почитаме Бога, но не сме в състояние да живеем с Него – по същия начин не можем да се гледаме и в огледало, показващо духовното ни уродство. Така човекът възраства духовно, познавайки дълбочината и височината.

- Молитвата трябва да бъде догматична, църковна и евангелска. В противен случай няма сила. И даже и да действа, по време на изкушение тя отстъпва, изчезва. Трябва да познаем цялата божествена икономѝя на нашето спасение.

- Смирението има много степени. Първата е да осъзнаем греховността си. Втората е да изпитаме себе си в светлината на съвършения закон, да видим себе си по-лоши от всички. Третата степен е да видим в придобиването на добродетелите изключително дар Божи. Четвъртата е да съзерцаваме смирението на Христос.

- От всички християни се изисква да пазят Христовите заповеди. Монашеският живот е само практичен метод, който помага те по-съвършено да се изпълняват. Затова проповядваме не монашество, а християнство.

- Не ми харесва да се говори за интуиция, а по-добре за чувство и известяване на сърцето, което е действие на божествената благодат.

- Не бива да отговаряме на лукавия с думи, защото съпротивата увеличава злото. Както казва авва Доротей, добрият плувец преодолява вълна, като се потапя на дъното.

- Не бива да се смиряваме пред такива, които сами себе си не смиряват, защото те приемат това за слабост и впоследствие задушават човека. А възродените в Духа, когато срещнат смирен, се смиряват още повече. Невъзродените – когато срещнат смирен – се стремят „да му се качат на главата”.

- Пет минути молитва с болка в цялото тяло е много по-ценна, отколкото молитва през цялата нощ в телесен комфорт.

- По-добре предпочети малкия духовен труд, но с мир в сърцето, отколкото да се стремиш към многото и да загубиш сърдечния мир.

- За предпочитане е да получиш по малко от всички добродетели, отколкото да притежаваш една в съвършенство, защото по този начин човек очиства ума си, волята, желанията. Душата въздейства върху цялото тяло, затова човек има нужда да се очисти изцяло.

- Ние трябва не просто да говорим за молитва, а да знаем как да се предпазим от отчаянието. Обикновено хората падат в грях поради гордост или отчаяние. И едното, и другото са най-големият враг на човека.

- Всеки християнин води свой, особен начин на живот, който не прилича на никой друг. Всички обаче се движат и отиват към Бога, както спиците на колелото се събират в центъра.

- Въпреки че сме толкова сухи духовно, Бог ни праща утеха, защото знае немощта ни. По-полезно би било за нас да прекараме живота в духовна сухота и подвизи, за да постигнем Христос, в богооставеност, в пълно изтощение, както се е случило с Христос на кръста. Тогава славата на човека би била велика. Бихме получили слава съразмерна на изтощението и болката, която сме претърпели.

- Всички неща – и духовните, и материалните – не са наши, а са Божии. Те стават наши, когато ги дадем на Бога. Молитвата, която извършваме преди ядене, е нашето приношение на Бога, който ни е дал материалните блага. Така те стават наши, защото Бог отново и отново ни ги дава – като дар, за да живеем.

- Свободата не е в политическата независимост, а в избавянето от властта на лукавия над нас.

- Понякога четенето на съчиненията на светите отци затруднява духовния живот. Например, един християнин, който има духовен опит, прочита някоя светоотеческа книга и започва да анализира себе си, като се старае да определи своето ниво спрямо мярата на духовния живот, за който е прочел. По този начин лявата ръка губи плода на дясната, като разбира за делата ѝ. В духовния живот е необходима огромна простота. Неграмотните старици шепнат молитвите си към Бога с лица на дете, а образованите са заети с размисли и лицата им са угрижени и сурови.

- Понякога е полезно между братята да има търкания. От една страна, те избавят от униние, а от друга – смиряват.

- Когато някой получи Божията благодат той започва борба, битка. Защото когато човек получи голяма благодат, тялото му трябва да се преобрази. Плътското мислене тегли душата надолу, а Божията благодат го тегли към висините. Това е труден момент. Човек може да се отклони и наляво, и надясно. Болката на душата е много силна, което може да порази човека, да порази тялото му в неговото най-уязвимо място – в сърцето или в разсъдъка. Тогава е необходимо разсъдително послушание на стареца. Трябва да се отречеш от собствената воля.

- Думите на апостол Павел Да се всели обилно във вас Словото Христово може да се тълкуват така: като слушаме или четем Божието слово, в благодатта го усещаме като храна за сърцето. Това е духовната памет за Бога, а не интелектуалната.

- Образованието и преобразяването на човека е в това да приеме образ – образа на Христов раб.

- Скръбта по света е голямата страст, вълнуваща съвременния човек. За нещастие ние носим в себе си тази печал, храним я до такава степен, че тя ни убива. Човек трябва да се бори да се излекува от нея.

- Не бива да слушаме своите помисли (λογισμοί), защото чрез помислите действа дяволът и сатанинският дух. Ако някой ги слуша и в малкото, дяволът постепенно ще получи над него силна власт и ще го въведе в още по-голяма заблуда. Ако дяволът подбужда някого към някоя постъпка и онзи се подчини, то след това, с времето, той може дори да му заповяда да сложи край на живота си и човекът ще му се подчини.

- Един католик ме попита защо ние, православните, често повтаряме молитвата. Отговорих му: „Повтаряме я, защото я възприемаме твърде бавно и не я усвояваме. Но пък когато я усвоим, не я забравяме никога”.

- Ангелите съгрешиха във вечността, а хората грешат във времето.

- Западните християни се принуждават към молитва и от тази принуда възниква натиск върху мозъка. Православните се молят с лекота, защото молитвата се върши с благодатта, която изобилства в православието.

- Дългите служби обикновено затрудняват вътрешната молитва. Веднъж старецът Силуан след Великото повечерие каза: „Убихме тялото и нищо не постигнахме”. Не толкова постът помага в духовното израстване, а молитвата – и особено вътрешната молитва с плач. Често пъти дългият и безразсъден пост пречи на молитвата.

- По-лесно е да държиш горещ въглен в ръка, отколкото благодатта в сърцето. Божествената благодат се усеща като изгарящ огън. Тогава е необходимо смирение и самоосъждане – не бива да я приемаме напразно.

- Западните хора не познават тайната на богооставеността, на Божиите пътища и затова изпадат в униние. В живота на православните монаси тайната на богооставеността и кеносиса се повтаря постоянно, те я знаят и знаят как да се отнасят към нея. Кеносисът, ако човек може да го понесе, води до слава.

- Заповедите на Бога са образ на божествения живот. Затова човек не може да пази пълнотата на Божиите заповеди и има нужда от благодат и молитва. Понякога той изпълнява Божиите заповеди, живее образа на разпнатия Христос и усеща Неговата благодат без молитва, или се моли с любов. Непрестанната молитва не е самоцел, защото може да се превърне във формална и механична. Нашата цел е общуването с Бога, а молитвата е един от пътищата към постигането на тази цел.

- Светите отци не търсели многото думи. Като получели едно духовно слово, те се оттегляли в пустинята и заживявали там дълги години, хранейки се само с едно слово, като се стараели да го изпълняват. Ние говорим и слушаме много слова, но нищо не правим, за да ги изпълним. Многословието отслабва духа.

- Който има послушание и любов, може да се приспособи към всяка ситуация.

- Мнозина имат непреодолимо невежество.

- Като мирянин бях много чувствителен. Веднъж някой презрително се изказа за Св. Писание, удряйки с юмрук по масата. Две седмици страдах от това. После спрях да съм толкова чувствителен, защото енергията на чувствата също се преобрази.

- На Запад хората живеят с разума, животът им се гради около логиката. Ако учените внезапно измислят машина, която да чете мислите на хората, те ще могат да ги контролират. Но никога няма да могат да контролират духовно тези, които живеят със сърцето, в което действа Божията благодат, които се молят сърдечно и носят печата на Кръста в своето сърце. Такива са свободни духовно.

- В пещерата на Светата Троица (близо до манастира на ап. Павел) имах свободата да се отдам на силна молитва със сълзи, защото никой не ме чуваше. В Карулия това бе трудно заради съседите.

- В Гл. 12 от Послание до евреите е описан духовният факт на Божията педагогика. Господ води човека понякога чрез молитва, понякога чрез плач, понякога чрез богооставеност. Бог възпитава по различен начин и дава съвършено знание, за да не повтори човекът падението на Адам. Така издигането до Бога става по-уверено.

- При новоначалните се случва да преживеят голямо сътресение заради една само произнесена дума или дело. Трябва обаче да затваряме донякъде очи за всекидневните малки грешки, за да получим по-важното. По-добре да си на по-ниско духовно ниво и с мир в душата, отколкото на по-високо, но с тревоги и смущения.

- Сърце, което гори в желание за молитва, но не може да се моли поради една или друга причина, прилича на угаснал вулкан.

- Когато човек не може да победи своите помисли, то трябва поне да каже това на стареца си, а той ще му помогне.

- Като получи божествената благодат, човек може да достигне такова духовно състояние, че да се учи от Бога, от всичко. Бог пратил Антоний Велики при обущаря да се научи на самоосъждане, макар че Антоний бил по-високо от оня и имал благодатта. Затова и празнуваме паметта на Антоний Велики, а не на обущаря. Духовният човек се учи от всичко.

- Когато човек има тайни и неизповядани грехове, като чуе духовно слово, изпитва телесна болка. Така божествената благодат му открива неговото състояние, за да може той, ако пожелае, да се освободи от това духовно бреме.

- Когато човек се моли по свой начин и среща различни трудности, така че в даден момент вече да не може да се моли като преди, той по вдъхновение може да получи откровение за друг път и за друг начин на молитва – така ще получи още по-голямо познание на Бога.

- Когато говорим за подвиг в Православната църква, имаме предвид не само телесната аскеза, макар и да е необходима, а възкресението на душата от страстите, любовта към Бога и оживяването на душата от действието на Светия Дух.

- Когато старецът Силуан почина, цяла седмица се чувствах сирак, но после това чувство изчезна.

- Когато човек се моли сърдечно, в някакъв момент му се дава слово. То поражда и други слова. Умът се открива и той постига смисъла на цялото Писание. Всяко слово на откровението носи в себе си целия смисъл на Писанието.

- Щом човек започне да живее по Христовите заповеди, обществото го отхвърля. Той обаче ще намери съвсем друго общество – обществото на християните. Така че ние нищо не губим в този свят.

- Като станах монах най-голямото изкушение в живота ми бе да оставя изкуството, защото мислех чрез него да постигна вечността. Но вечното се постига чрез молитвата и отричането от интелектуалното богатство, и най-вече чрез съзерцанието на Бога.

- Животът и подвигът в манастира позволяват на монаха да получи опит, който сетне ще му позволи да живее в пустинята. Без това животът в пустинята е невъзможен. Ако монах отиде в пустинята все още измъчван от помисъл срещу брата си, то този помисъл няма да го остави никога.

- Девствеността на духа лекува и загубената девственост на тялото. Авва Зосима, който имал духовна и телесна чистота, се поклонил на преп. Мария Египетска, която в младите си години била проститутка. Духовната обаче чистота, която била придобила, я излекувала напълно.

- Духовното девство има най-голяма ценност: то е изпълнение на заповедите на Христос, когато човешкият ум се прилепва към Бога с молитва. Всички – и женени, и неженени могат да го постигнат. Жалко явление е да видиш монаси, които не са придобили духовно девство: те и рода си не продължават физически, и съществуването си не продължават в рая.

- Ако светските хора се грижат за спасението си и го постигат, то как може да не се спасят монаси, ако спасението е главната им цел?

- За да успееш в манастира, трябва да имаш опитен старец или поклонници. Тяхното присъствие помага на монасите да се борят със страстите си чрез служението, като проявяват любов и саможертва. Велико постижение е ако в манастира поклонник се възражда всяка седмица.

- Св. отци различават плач и ридание. Плачът е умилено съкрушение. Понякога в човека плачът преминава в силно ридание, но то има не психологически, а духовен, харизматичен характер. Такова е риданието. В този случай монахът не може да остане повече в манастира и трябва да отиде в пустинята, за да не слуша никой риданията му. Риданието умножава сълзите.

- Родителите на монасите разбират ползата от това да посветят децата си на Бога в часа на своята смърт.

- Не бива да се стремиш към свещенство, но може и трябва да търсиш монашеска схима, защото монашеството е стремеж към покаяние.

- Като монах в „Св. Пантелеймон” не исках дори да допусна в себе си мисълта за ръкоположение в дякон или свещеник. Игуменът ни ми предложи да стана дякон. По време на ръкоположението, когато не можеха да ми сложат орара, направих малко движение с ръка, за да помогна. После ме мъчеше мисълта дали в мен не се бе крило случайно желание, което така се прояви? Свещенството има много изкушения. Когато идва от собствено желание и човек действа сам, то за него е невъзможно да преодолее изкушенията.

- Свидетелство за преуспяване в монашеския живот и изобщо в християнството е постигането на пълната Христова възраст.

- В своята автобиография Брянчанинов се оплаква колко сурово се отнасял с него първият му старец, който увредил способността му за молитва. Затова старецът трябва да бъде внимателен към духовните си чеда по всички въпроси.

- Един монах казал: „Дълбоко уверен съм във всичко, което казвам според словото на стареца си”.

- Живеем така, сякаш умът ни нищо не знае, но когато ни питат, винаги има какво да кажем.

- Понякога след беседа човек отслабва духовно. Това става, когато разговаря много пъти на ден с напрежение и енергия.

- Обикновено св. отци не се спирали подробно на въпросите за брака и семейния живот. Който живее в покаяние, намира решение на всички проблеми. Който има страх Божи, получава вразумление и при решението на частните проблеми.

- Ще отговаряме пред Бога за всяка дума, казана на хората, която превъзхожда тяхното разбиране.

- Трябва да уважаваме свободата на другия. Така и ние искаме слово от свободния Бог, Който свободно ни дава исканото слово.

- Трябва да уважаваме свободата на другия. Което е по принуда, не пребъдва нито във времето, нито във вечността.

- Когато намери отклик в някое сърце, духовникът започва да обича този човек и двамата получават духовна полза. Затова няма нищо лошо, ако между духовния отец и послушника, изпълнен с благодарност съществува особена любов в Духа.

- Когато приемаме духовния отец като дар Божи и в молитвата възниква чувство за благодарност и признателност към Бога за него, значи го обичаме в Духа.

- Когато някой иска да смени духовния си отец, първо трябва да получи неговото благословение и така да си отиде с мир. Никога и никому не бива да разказва за своето общение с бившия си изповедник и не бива да споменава конкретни факти или обиди, случили се в миналото. Ако човек се оплаква и разказва някакви факти, тогава дяволът придобива власт над него. Ако замълчи, нападенията на дявола са безсилни.

- По време на Френската революция един казал: „Дайте ми каквото и да е писмо и ще отрежа главата на автора му”. С други думи, винаги ще намери предлог да го убие. Затова най-доброто, което можем да направим в такива случаи, е да пазим мълчание.

- Твърде трудно е за духовния отец постоянно да предпазва чедата си от грешки. Това предизвиква в тях съпротива и озлобление.

- Беседвайки за нещата, които не са ни познати лично и превъзхождат разума ни, ние издигаме пред себе си непреодолима преграда, която не ни позволява след това да преживеем тези неща опитно.

- Смъртта на един невинен човек незабележимо изменя целия свят към по-добро, защото енергията на невинния човек принася полза на целия свят, като го лекува от несправедливостта.

- Не бива да се дават обети на Бога, а ако вече сме дали трябва да ги спазваме.

- Веднъж повикали св. Йоан Кронщадски да излекува някой, който се преструвал на парализиран. Всъщност било капан: искали да убият светеца. Той разбрал коварния замисъл и се помолил: „Да бъде, Господи, по Твоята дума”. И мнимият болен наистина се парализирал. Тогава св. Йоан отново се помолил и онзи се излекувал. Ако някой за свое оправдание се позовава на мнима болест, тогава Бог наистина ще му я прати.

- Разликата между гениите и лудите е малка.

- Интелектуалец може след две седмици молитва и седмица изучаване на св. отци да напише цяла книга за молитвата и да мисли, че я е придобил.

- Човекът, познал земните наслаждения в изкуството, чувства разочарование и скръб. Защото се надява чрез него да достигне вечността, а не може, защото разполага само с човешки средства. Душата знае, че там няма вечност и затова изпитва болка.

- Човекът, получил духовен дар, обикновено среща завистта на другите. Тогава той чувства, че трябва да скрие дара си. Така, без да съзнава, става юродив заради Христос.

- Юродството заради Христос е много деликатна тема. Някои прибягват към него, за да скрият богатството на духовните дарове и да не предизвикват завистта на другите.

- Психологическото състояние трябва да се преобрази в духовно. Има начин за това, който християнинът трябва да знае. Може например да паднем в изкушение, когато други ни презират или обиждат несправедливо: сърцето се огорчава и в него се раждат разни помисли, които тровят целия ни живот. Тогава молитвата веднага секва.

- За да се изцелим, трябва да използваме следния начин: оставяме брата, който ни върши зло, и влизаме в диалог с Бога, казвайки: „Боже мой, виновният съм аз. Аз съм недостоен за любовта на хората…”. Тогава идват покаянието и сълзите, които лекуват негативните психологически преживявания и ги превръщат в духовни. Това виждаме в живота на Христос. Апотол Петър започнал да спори с Него, когато Той пожелал да се качи на кръста, но в оня момент Христос бил обърнат с лице към Йерусалим и Голгота. Разпъващите Го изкушавали, но с ума си Той се обръщал към Божията воля и се молел на Своя Отец. Във всичко Той водел диалог не с хората, а с Бога Отца. Така и ние се изцеляваме. Това е специален начин на борба – да се прибягва във всичко до Бога.

- Добротолюбието малко говори за техниката на молитвата и много за атмосферата на молитвата, за изпълнението на Христовите заповеди. Някои западни богослови превеждат само тези места от Добротолюбието, където се говори за техническата страна на молитвата и я представят като християнска йога. Това е погрешно.

- Паметта за смъртта, както говорят за нея и я преживяват св. отци, не е външно знание, че ни предстои да умрем в даден момент: това го чувстват и възрастните, които често говорят за нея. Помненето на смъртта е духовно състояние, усещане за вътрешна смърт. Човек усеща вътрешна празнота без Божията благодат и чувства как го владеят страсти. Знае, че Бог е Бог на живите, но вижда себе си духовно мъртъв, загубил Бога. Това преживяват западните християни, когато казват, че Бог умря. Не Бог обаче умря, а човекът умря за Бога.

- Човек по благодат съзерцава вътрешната си смърт, вижда смъртността на цялото творение. Усеща всичко мъртво, навсякъде вижда смърт. Това причинява голяма болка, той започва да плаче и да търси живота, живия Бог, своето възкресение.

- Това състояние е духовен дар и явление, раждащо се в молитвата. Ако липсва, за да почувстваме смъртта, ползваме външни символи: изображения на гробове, кости…

- Християнството е така велико, че човекът отказва да вярва в него. Така станало и след възкресението на Христос: като Го видяха, Му се поклониха, а някои се усъмниха. Усъмнили се не от липса на любов или вяра, а усещайки величието на събитието. При Второто пришествие на Христос всички ще се изумят: и праведниците, и грешниците. Първите, защото не са се надявали да се спасят, а вторите – понеже не са очаквали да бъдат осъдени.

- Ако дори помненето на смъртта очиства човека, колко повече го очиства самата смърт или, по-точно казано – нейното приближаване, съпроводено с покаяние.

- Митарствата, описвани при св. отци, са символи на реалността. Св. отци имат предвид следното: след грехопадението душата се храни от тялото, а материалните наслади я веселят. Но след смъртта вече няма телесни страсти, които да хранят душата, защото тя е отделена от тялото. И тя страда непоносимо. Това са митарствата или адът. Авва Доротей пише за ада така: „Ако те затворят в стая и те оставят три дни без храна, сън и молитва, тогава ще разбереш какво е ад”.

- Когато човек придобие памет за смъртта, той осъзнава безсмислието на всички материални придобивки.

- При Второто пришествие праведниците ще кажат: „Господи, кога извършихме това или друго добро дело?”. Те няма да осъзнават какво добро са извършили, защото са минали през цялата пустиня на земния живот с търпение и вяра, доверявайки се на словата на Писанието.

- Раят е благодат – Царството Божие. Бог постоянно праща Своята благодат и ни призовава през целия ни живот. Тези, които Го пренебрегват и гонят, при Второто Му пришествие ще видят какъв Бог са гонили и ще бъдат обхванати от огън. А които сега живеят в Бога, ще се възхитят.

- Имаме толкова богат на милост и щедрости Бог, благодатта Му е толкова голяма, а живеем жалък живот, огорчаваме се от глупости и в това е трагедията ни. Трябва да сме винаги радостни. Животът ни всеки ден трябва да е изпълнен с възторг. Не минава и ден без Бог да ни даде отново и отново да усетим вечния живот.

Превод: Венцислав Каравълчев

Ιερόθεος (Βλάχος), μητρ. Οίδα άνθρωπον εν Χριστω. Βίος καί πολιτεία του Γέροντος Σωφρονίου του ησυχαστου καί Θεολόγου, Ιερά Μονή Γενεθλίου της Θεοτόκου (Πελαγίας) 2007, σ. 436-461. Предишните части от книгата виж – тук (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wy6dw 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме