В Суджуна, община Абаши, в Западна Грузия, има църква на името на св. Георги, построена през 19 в. В долната част на западната стена на храма близо до вратата е изобразен адът. Тази сцена е илюстрация на Апокалипсиса, описан от св. апостол Йоан Богослов. Ако се вгледате по-внимателно в стенописите в църквата в Суджуна, вероятно ще се изненадате. Сред различните грешници, погълнати от пламъците на ада, ясно се вижда изображението и на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин.
За разлика от образа на Ленин, лицата на други грешници не са свързани с конкретни личности. Те или представляват някакъв грях в този стенопис, или ни показват, че всеки може да отиде в ада, независимо от социалния статус, било то цар и царица, епископ или други.
Това е един от църковните стенописи, изобразяващи съветски лидери, който стана известен, след като през януари изображението на Йосиф Сталин в катедралата в Тбилиси предизвика общественото недоволство. То беше залято с боя от активист, а впоследствие беше премахнато.
Давид Хидашели е един от иконописците, които изрисуват църквата в Суджуна през 90-те години на миналия век. Това е малко след като Грузия възвръща независимостта си след седемдесет години атеистично съветско управление. Пред грузинската служба на RFE/RL той казва, че изображението на Ленин олицетворява безбожието на политическата система: „На този стенопис Ленин олицетворява безбожието – създателите на съветския режим убиваха духовници, ограбваха църкви, бяха безбожници и атеисти, които се бореха срещу Бога. Именно комунистическата доктрина пожертва милиони хора за толкова дълго време, попречи на естественото развитие на обществото и го хвърли в друго русло. Ленин е източникът и видимият представител на това зло“.
Църквата в Суджуна не е изключение. Сцените на библейския Страшен съд са изобразени в много други грузински църкви – в църквите на обл. Тимот, Витания, Никорцминда и „Успение Богородично“ в Итрия, въпреки че лицата на съветските лидери ясно се виждат само в две от тях. Друг такъв стенопис е нарисуван на западната стена в горния ляв ъгъл на централния вход на катедралата в Рустави.
В църква в източно предградие на Тбилиси, носеща името на монах Гавриил (Ургебадзе), стенопис изобразява известен исторически протест, при който Ургебадзе подпалва огромен плакат на Владимир Ленин по време на парад в Тбилиси през 1965 г. Монахът умира през 1995 г., а през 2012 г. е провъзгласен за светец.
Някои от православните християни в Грузия обаче не са толкова склонни да приемат образите на съветските лидери в религиозни изображения. През 2022 г. художничката Теа Инцкирвели е помолена да пресъздаде емблематичната сцена с изгарянето на плаката от Ургебадзе, но по-късно клиентите ѝ я молят да закрие лицето на Ленин (на снимката се виждат двата варианта на иконата).
Друг политико-религиозен стенопис се намира в катедралата на гр. Рустави, близо до Тбилиси. Той е почти идентичен с фреската в Суджуна, на която е изобразен Ленин, но включва и етническия грузинец Сталин.
Иконописецът Давид Хидашели казва, че рисуването на комунистическите управници е било идея на самите иконописци, а ръководителят на катедралата не е обърнал внимание на това кой е изобразен. Той обаче разказва, че един енориаш в Рустави е забелязал, че Сталин е нарисуван и е помолил младите художници да не продължават: „Една благочестива дама дойде и падна на колене, плачейки, молейки ни да не рисуваме Сталин. Молбата ѝ беше разбираема. Тя имаше сантимент към Сталин и тогава такова отношение не беше нещо рядко. Частично се съобразихме с молбата ѝ и променихме лицето му. Той е разпознаваем с мустаци“.
Грузия не е единствената бивша комунистическа страна, чиито художници са включили бившите си лидери в църковните стенописи. В Черна гора анонимен художник на фрески е изобразил в църквата „Възкресение Христово“ в Подгорица югославския лидер Йосип Броз Тито в ада, заедно с идеолозите на социализма Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
Когато фреската е открита през 2014 г., църквата е подложена на известни критики за смесването на политиката с вярата, но църковен водач тогава казва пред журналисти, че триото „олицетворява комунистическото зло на Балканите“ и добавя, че на художника трябва да бъде „позволена свободата да вижда нещата както иска“.
