Всяка сутрин, когато светлината отвори клепачите ни, ние се изпълваме с благодарност за новия ден, който Бог ни дарява. Всеки нов ден е като ново сътворение, което започва с думите – „да бъде светлина“. Вчера, в първите мигове след събуждането, първото, което прочетох, беше една кратка мисъл от митр. Антоний Сурожки: „Ти молиш Бога да благослови този ден, за да бъде всичко в този ден благословено и управлявано от Него. След това се отнеси сериозно към това, което си помолил… Ако си осъзнал и приел, че Бог е благословил този ден, тогава всеки човек, когото срещнеш, ти е дар от Бога, всяко обстоятелство, което ти се яви, ти е дар от Бога, независимо дали е горчиво, или сладко, независимо дали ти харесва, или не. Това е Божият дар за тебе и ако започнеш да го приемаш така, ще можеш да се справиш с всякакви обстоятелства. Но трябва да посрещаш всичко с готовност, че може да се случи каквото и да е – приятно или неприятно“.
Пак затворих очите си, за да я осмисля. Това всъщност е „рецепта“ за святост. Знаем, че святост не се постига с рецепти, но тя има своите закони, има пътища, които водят към нея, както има и гибелни пътища. Светостта е вътрешната светлина. Светостта е трансформирането на външната светлина във вътрешна. Вътрешната светлина е също така животворна. Тя също така предизвиква радост и благодарност. Също така е милваща и стопляща. Усещаме всичко това, когато се обръщаме с молитва към светците, които почитаме. Имаме им доверие. Търсим помощта им. Уповаваме се на закрилата им. Прекланяме се пред образите им. Вдъхновяват ни.