Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

3.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 3.85 (13 Votes)

zx460 3366891Много млади семейства, деца, спокойствие, усмивки, естествено и земно. Общност. Такава е неделната литургия и събралите се за нея в параклиса на Богословския факултет на Софийския университет. Хората изпълват пространството пред малкото параклисче, идват още и още, почти всички са празнично облечени, носят и дребни почерпки. А след литургията ще се съберат на обща трапеза, където на чай и кафе ще си поговорят, ще споделят радостни случки или ще потърсят съвет от свещеника на храма – о. Сава.

Няколко неща правят силно впечатление още при първото влизане към малкия параклис. Но основното са

децата

Поне десетина деца на различни възрасти – от хлапета на 2-3 години до вече тийнейджъри, обикалят свободно из хората, събрали се на неделна молитва. Гасят свещи, помагат в литургията както сами преценят. Влизат и зад олтара, ходят между хората. И никой от участващите в проповедта не ги спира. Не се чуват „шът“ или забележки.

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

otec stefanМного е важно как празнуваме, как изживяваме празниците си. Какво правим, какво се случва вътре в нас, за да бъде празникът различен от делника. Почивен ден, още съвсем не означава празник. И веднага искам да конкретизирам – ако на празника само трапезата ни е по-богата, това достатъчно ли е за да бъде той празник? Или ако отидем някъде на почивка, където пак ще седнем да хапнем и пийнем?

Празникът е нещо много по-дълбоко вътре в нас. Празникът е явление, събитие, състояние, което концентрира в нас света, историята, вярата, любовта, мирогледа. Празникът ни свързва в общност и в общество, защото със сигурност няма празник, който човекът да преживява сам.

Празникът и свързаните с него обичаи и ритуали са популярно богословие. Хората не са се забавлявали, а са вярвали в това, което се извършва в празничния ритуал. Народната култура е разнообразна, защото тя включва нуждите на цялото общество, на всичките му прослойки, възрасти, професии. Празничната система на народната култура изпълнява социално интегриращи функции, които са основната тъкан на обществото. Песните, хората, игрите са веселба, но заредена със сакрален смисъл и основната им функция е да събират хората около едно събитие, около един център. Празникът е събитие в неговия изконен смисъл – съ-битиè.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

otec dobromirДнес празнуваме Рождество Христово! Каква е същината на празника, защо Спасителят се роди на земята, какво е духовното търсене на съвременния човек и в какви заблуди живее, попитахме о. Добромир Димитров. Той е протойерей, свещеник на Българската църковна община в Кент, Великобритания, и преподавател по църковно право в Православния богословски факултет на Великотърновския университет.

- Отец Добромир, Честито Рождество Христово. Около бляскавите тържества, подаръци и трапези, забравяме ли всъщност за Рожденика, пренебрегва ли се същината, смисъла на празника? И какъв е той?

- Всяка година Църквата ликува и иска всички хора да се радват, тъй като се е родил Спасителят на света, Господ Иисус Христос. Това ликуване е същото, което витлеемските пастири слушаха от ангелите, когато се покланяха на Богомладенеца: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците блага воля“ (Лука 2:14). Защо ни е нужен Спасител? – мнозина ще попитат. Защо това събитие, което проповядва Църквата е толкова важно днес за човека от 21 век? Не е ли станало единствено за овчарите и древните народи?

Всеки от нас лесно би видял, че колкото и да се говори за еволюция на човека и обществото, човешки права и ценности, ние живеем в епоха, в която човешката личност продължава да бъде потъпквана, поробвана и остава обект на грандиозни манипулации.

4.89 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (100 Votes)

4847644Монасите от руския манастир на Атон се молят за единството на всички православни църкви. Това заяви в интервю за ТАСС вторият епитроп (заместник на игумена) о. Философ на руския Свето-Пантелеимонов манастир на Света гора. Според него „молитвата не бива да бъде прекъсвана, за да не се ожесточи разколът между православните църкви“.

- Полуостров Атон е територия от гръцката държава, но всички атонски манастири са под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, т. е. не се подчиняват на Гръцката православна църква. Манастирът „Св. Пантелеймон“ на Атон се нарича руски. Какво отношение има руският Свето-Пантелеимонов манастир към Русия?

- Да, вярно е, че нашият манастир е под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, както и целият Атон. Ние сме ставропигиални манастири на Вселенския патриарх. Това е негова каноническа територия и затова всички атонски манастири винаги го споменават при богослужението.

- Във всички ли светогорски манастири сега споменават патриарх Вартоломей при богослужение?

- Разбира се, че във всички. Изключение е старото братство на Есфигменския манастир (съществува и нова община на Есфигмен, чийто представител влиза в свещения кинотис на Света гора, бел. ред.), който се обособи от всички други атонски манастири, преставайки да споменава Константинополския патриарх Димитрий още през 70-те години. Малко след 2000 г. Константинополската патриаршия нарече есфигменците разколници, след което те бяха канонично изключени от светогорското братство.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (180 Votes)

monah Diodor Larionov 514x375

На 15 октомври Синодът на РПЦ прекрати евхаристийното общение с Константинопол. В решението се посочва, че причина за това са „антиканоничните действия на Константинополската патриаршия, встъпила в общение с разколниците в Украйна и извършила посегателство срещу каноничната територия на Руската православна църква. Специалистът по канонично право монах Диодор (Ларионов) коментира за руското издание „Meduza“ какво означават каноните, наистина ли през 2018 г. се ръководим от тези древни постановления и доколко са основателни претенциите на Москва към Константинопол.

- Какво представляват каноните? Това нещо като закони ли са?

Абсолютно вярно. „Канонът“ (на руски правило) е практическа норма на християнския живот.

- Кой и кога ги е измислил? 

Това название започва да се използва в епохата на формиране на църковното право (4-8 век), за да различават каноните от догматичните постановления на съборите („ороси“), от една страна, и държавните закони („номоси“) – от друга. През античността и Средновековието всичките три съставляващи – каноните, оросите и номосите – изпълняват своите функции при регулирането на църковната вяра и живот.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.