Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (150 Votes)

46- Отче Ангеле, моля да коментирате очакванията на голяма част от нашето общество за по-решителни мерки на Св. Синод в навечерието на двата светли празника – Цветница и Великден. Хората непрестанно изразяват безпокойството си да не би събирането на десетки богомолци в църквите да разнесе повече ужасната зараза с COVID-19?

- Не дай Боже църквата да се окаже източник на зараза! Мисля, че съвсем ясно беше казано (аз мога да говоря от името на Софийска епархия) от Софийския митрополит и Български патриарх Неофит хората да си останат вкъщи! Няма нищо страшно, че в този наистина най-светъл празник за православния християнин той ще може да се помоли в тази интимност, която може да получи в дома си! Аз разбирам и другите вярващи хора, защото за християните животът започва и свършва с Пасха, т. е. ние изживяваме една постоянна Пасха и това е стремежът на всеки един от нас! В превод Пасха означава точно това Преминаване: ние се стремим да преминаваме в по-високо духовно постижение! Но… ето сега, при всички тези трагедии, които се разиграха по света, тази Пасха ще бъде по-различна. Бих казал, че в известна степен това ще ни усмири. Защото аз си спомням Великден през различните години. Имаше постоянни, нескончаеми опашки пред големите супермаркети. Стана така, че най-важното за този празник е не духовното преминаване, а материалната радост, която изпитваме. Боядисването на яйцата, покупките, пищната трапеза, на която трябва да ѝ се насладим… Особено за онези, които са преминали през поста на Четиридесетницата. Сега това няма да го има! Сега може би празникът ще се състои точно в своята духовност. Лошото е, че именно трагедията ни застави да откриваме духовността си!

4.9252336448598 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (107 Votes)

IMG 7161 840x415Днес, когато събитията се променят мълнеоносно, свещениците се обръщат към вярващите със слово на утеха. В тези дни, когато училищата са затворени, хората работят дистанционно, ние сме принудени да стоим у дома и се страхуваме за здравето на близките си, за нашето бъдеще, и ни се иска да попитаме: „Господи, Ти всичко виждаш, какво става?“.

Здравейте, скъпи мои! Помолиха ме да се обърна с пастирско слово в тези печални дни на Великия пост, които за нас, всички християни в света, днес станаха истинско изпитание. Имам предвид не само христините в Русия, а и по целия свят.

Много наши братя се оказаха в ситуация, когато храмовете са затворени, не се извършват богослужения, енориашите не могат заедно със свещениците да участват в тайнствата. Това наистина е голямо изпитание за нашата вяра и за нашата църква.

И при все това, очевидно е, че в условията на опасност от заразяване с коронавирус ние, като разумни хора, сме длъжни да бъдем максимално внимателни и бдителни. И да спазваме всички необходими условия и всички необходими предписания, за да не се превърнем в източник на разпространяване на тази болест.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (107 Votes)

b5Вече сме в последната седмица на Великия пост.

Народното благочестие я е нарекло „мълчаливата“ или „нямата“, тъй като през нея не се чете Богородичният акатист и не се чува възгласът към Божията майка: „Радвай се!“.

Има обаче и една друга причина, която оправдава това наименование на седмицата. Прозвището ѝ изобщо не е случайно.

Тя е нашата подготовка да последваме Господа в Неговото страдание.

Страдание, което Господ ще претърпи в мълчание.

Три години е говорил. Поучавал е. Лекувал е. Сега мълчи!

4.7938461538462 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (325 Votes)

K JanakievНе бих искал да предизвиквам никого във време на изпитание, но се чувствам длъжен да споделя тук някои мисли, които тревожиха съвестта ми през последните дни.

Не ви ли се струва, свещеноначалници, братя и сестри, православни християни (искам да се обърна първо именно към вас), че поне първоначалната ни реакция спрямо връхлетялото ни изпитание не бе съвсем мъдра? Как започнаха, нека си припомним, определени наши архиереи? С изявления: „Ние няма да затваряме храмовете“, „Богослуженията ще продължат да се извършват“, „Онези, които се притесняват (заявиха дори някои от тях), не са нищо друго освен маловерци“. И тези изявления, да припомня и това, прозвучаха в момент, преди десетина дни, когато никой нито беше поисквал, нито дори беше поставял въпроса за „затваряне на храмове“. Питам се: с това ли тъкмо трябваше да започне реакцията на Църквата ни към онова, което ни сполиташе? Тоест, не с израз на съчувствие, с призив за (християнска) солидарност, за милосърдие, с идеи и инициативи за помощ, а именно със заявления от типа на „ние няма да…“. Вместо с отваряне навън, вместо с послание от нас, християните, към всички, Църквата ни реагира като… затворена корпорация, като общество за самото себе си. Побърза да заяви отграничаването си от обществото. Вие, тоест „външните“, може да си затваряте училищата, театрите, библиотеките, впоследствие и магазините, ние обаче, различните от вас, ще живеем по нашите правила, защото сме… други. С какво? С това, че не сме „маловерци“, „неверници“, „страхливци“ (като вас). Не беше казано направо (с едно-две архиерейски изключения), но, нека признаем, прозвуча така. И прозвуча така именно, защото се започна с „отграничаването“: „Вие ще (затваряте), ние няма (да ви последваме)“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

Archim John ManousakisСпазването на тазгодишния Велик пост намира света под безпрецедентна глобална карантина. Това естествено е съвпадение, но съвпадение, което навярно може да бъде изпълнено със смисъл, както често биват съвпаденията за онези, които ги наблюдават.

Ние мислим карантината като затваряне в пространството и като име за помещението или сградата, в която подобно затваряне се случва. И все пак карантина е име за продължителност, за брой дни. Думата произхожда от италианския израз „quaranta giorni“ – т. е. период от четиридесет дни, през които всеки кораб, пътуващ до Венеция, е трябвало да остане пришвартован далеч от градското пристанище като предпазна мярка срещу чумата. Карантината, следователно, е преди всичко и най-вече времева категория, знак за време, и едва след това за пространство. Всъщност „quaranta giorni“, прекарана във Венеция (и тук се сещам за една по-късна карантина във Венеция, разказана от Томас Ман), заимства името и значението си от четиридесетте дни на Великия пост (Quadragesima). На италиански и френски Великият пост се нарича именно така – по броя на четиридесетте дни („la Quaresima“ и „le Carême“ съответно).

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж