Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

ms- Доц. Стоядинов, БПЦ излезе с много категорична позиция по отношение на предстоящата ратификация на Истанбулската конвенция. Как ще коментирате становището ѝ?

- Първо, дебатът се състоя постфактум, защото две стъпки в приемането на този документ – подписването на конвенцията и гласуването в Министерски съвет – са направени от държавната администрация буквално „зад гърба“ на обществото. Църквата реагира преди последната стъпка – ратификацията. Защото ако тази ратификация изобщо мине, ще дойде ред на законодателни инициативи, на национални програми и много други неща, които ще бъдат имплантирани в образователната система и всички други сфери, включително и в медиите. Тогава ще е късно за дебат. Затова е толкова категорична позицията на Българската православна църква. Тя дойде буквално в последния момент, защото в последния момент цялото общество разбра за какво става дума. Ако, може би, патриотите не бяха повдигнали въпроса на гласуването в Министерски съвет, едва ли и ние днес щяхме да водим този разговор. Затова по-добре сега, отколкото никога.

Освен това – протестантските изповедания реагираха, епископската конференция на Католическата църква – също. Нима някой е очаквал православните в България да останат без становище?

4.5428571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (70 Votes)

news 2720a1507dab5f9650fdde811b5e3759В своя неотдавнашна публикация моят уважаван колега Огнян Минчев писа, че в разгорелия се дебат върху Истанбулската конвенция нейните защитници (които обобщено определи като „леви либерали“) били подложили на „оплюване“, обявили за „хибридчици“ и „путинисти“ онези нейни критици, които (всъщност) отстоявали консервативни, но проевропейски позиции по отношение на нея. Надявам се, че моят уважаван колега не нарежда сред „левите либерали“ и мен (който писах в защита на Конвенцията), още повече, че никога не съм „оплюл“ или „охулил“ персонално когото и да било. Заради неговата публикация и заради публикациите и медийните изяви на други мои уважавани колеги, предимно богослови, се чувствам задължен да изясня определени неща. Да поставя – поне за себе си – „точките над и“, и да приключа с този въпрос.

И тъй, както пише в свой текст уважаваният от мен богослов доц. Свилен Тутеков, дебатът за и против Истанбулската конвенция „отворил наистина сериозна тема – тази за нашата идентичност“. Според Огнян Минчев пък вътре в тази „отворена тема“ се появили много сериозни мнения и материали, оспорващи документа.

4.4545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (154 Votes)

652773929Шумотевицата, която предизвика както в правителствените, така и във фейсбук-средите решението да се внесе за ратифициране от Парламента ни т. нар. „Истанбулска конвенция“ от 11.05.2011 г. (подписана от България), ме предизвика да се запозная сериозно с нейното съдържание. Още повече, че в дискусията по него се намеси и човек, към когото храня най-добри приятелски чувства (бившият здравен министър д-р Петър Москов).

Какво установих?

Първо – бях удивен как един толкова ясен документ може да породи многобройни „конспиративни“ подозрения в посока, нямаща буквално нищо общо с него. С Конвенцията се бил правел опит да се „узакони“ понятието „трети пол“ (или най-малкото да се релативизира пола като „природно детерминирана характеристика на индивида“, като се превърне в „наименование за различни медицински или социални отклонения“ и в „модерна ролева игра“ за „извратено забавление“)[1].

Въобще – това пък бе внушението на фейсбук-писачите – „Истанбулската конвенция“ нямала друга цел освен (скритата, непризната, „дяволска“ цел) под претекст от защита от домашно насилие, да „принуди“ „нормалните“ ни общества да признаят законодателно правата на хомосексуални, транссексуални и други „отклонения“ от „традиционното“ и така – постепенно, с още една подмолна крачка – да ускори приближаването на човека към неговото „раз-човечаване“, към превръщането му в „пост-човек“.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

6612121 2P20160203 VSN 1158 1200Завършилият наскоро Архиерейски събор на Руската православна църква се оказа по-интересен, отколкото предишните. Три теми привлякоха вниманието: възобновените разговори за „ритуалното убийство“ на царското семейство, писмото на Филарет (Денисенко) от Украйна и речта на президента Путин. Съборът може и да изглежда като успех за патриарх Кирил, но на практика ситуацията е по-сложна: в отношенията и с архиереите, и с държавата, и с другите поместни църкви проблемите са повече от постиженията.

Проведеният миналата седмица Архиерейски събор е най-големият по брой на участници в историята на Руската православна църква. Днес в състава му влизат 386 епископи и макар че 30 от тях (основно от Украйна) не дойдоха на събора, това не променя общата статистика.

В официалните документи се посочва, че съборът се провежда през есента на 2017 г. във връзка с честването на 100-годишнината на Поместния събор от 1917-1918 г., най-значимия събор в историята на Руската църква. Но налице е смесване на акцентите и това красноречиво свидетелства за промените, които са станали в църковното съзнание за изминалите 100 години. Ако съборът от 1917-1918 г. е бил поместен, т. е. в него са взели участие не само епископи, но и свещеници и миряни, то сегашният събор не е поместен, а архиерейски и в него участват само епископи. Въпросът за провеждането на поместен събор дори не беше обсъждан.

Днес ръководството на Църквата е съсредоточено в ръцете на епископите – това е принципната позиция на патриарх Кирил. По негово време беше създадена стриктна йерархична вертикална структура, на чийто връх се намират патриархът и постоянните членове на Св. Синод.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

agia mВ колонката си от миналата седмица Деян Енев разказва една интригуваща и загадъчна среща между монах отшелник и един светски човек, прочул се с дара си на лечителство и прозорливост. Монахът също бил получил този дар след усилена аскеза. Затова той малко се усъмнил в обущаря, малко го укорил, може би дори малко му завидял – възможно ли е да получи такъв дар без да води аскетичен живот, дали няма нещо съмнително, дали не е самозванец? Човекът бил обикновен обущар, бил смирен и честен, но животът му не се отличавал с нищо необикновено. Отшелникът направо го попитал как е получил този дар.

– Едно-единствено нещо има, което може би ми е признато за заслуга на небето…

Отшелникът се приближил и обущарят му прошепнал нещо на ухото. Така завършва разказът. Не се казва какво му е прошепнал, каква е тайната му. Точно това е интригуващото и тайнственото. Каква ли ще да е тайната на обущаря? С какво ли е заслужил да получи дара на прозорливостта и лечителството от Бога? Умът ни гадае, търси отговор. Недоумяваме, предполагаме, тълкуваме.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.