XXV Всеруски народен събор, който се проведе преди няколко дни в храма „Христос Спасител“ под председателството на Московския патриарх Кирил, прие важен документ, озаглавен „Настоящето и бъдещето на Руския свят“. Указът, който беше гласуван единодушно от присъстващите делегати и над петдесет митрополити, шокира с нескрита агресия и милитаризация на църквата.
В документа се казва, че в момента Русия води „свещена война“. Тя е „освободителна в земите на югозападна Русия“ – отрича се съществуването на държава Украйна. Няма украинска нация. Предвижда се след края на „свещената война“ територията на Украйна да остане „изцяло в зоната на влияние на Русия“. Руската държава е обявена за „катехона“ от Откровението, който спира идването на антихриста. Това оправдава всички нейни действия в защита на „руския свят“, който е единствено богоугоден. „Руският свят“ няма конкретни граници.
Документът е публикуван на официалния сайт на Московска патриаршия. На практика той има характер на официална доктрина, обвързваща Руската църква.
Руски свещеници, които са в емиграция или са поставени под запрещение заради антивоенната си позиция, коментираха новия документ като „тържество на едно идеологическо, маргинално течение в Църквата“, за което никой не е вярвал преди години, че ще стане официално църковно учение.
О. Валериан Дунин-Барковски, свещеник в енорията „Св. Николай“ в Дюселдорф, пише:
„Този документ, който шокира много вярващи хора, не предизвика шок в мен. В много отношения той съвпада с идеите, изразени от Кирил (Гундяев), тогава митрополит Смоленски и Калининградски, в речта му на срещата на Всеруския народен събор през 2007 г. На този събор беше обсъдена така наречената „Руска доктрина“. Речта, в която митр. Кирил изложи тази доктрина, беше публикувана на същия официален сайт на Московската патриаршия през август 2007 г., т. е. сега не става дума за някаква нова идея на патриарха, няма рязък завой в мирогледа на предстоятеля на Руската православна църква и не става дума за това, че някой го е принудил или че е бил убеден от някакви идеолози. Тогава, в средата на деветдесетте години на миналия век, тази „доктрина“ се струваше на мнозина пълна лудост. Още тогава тя предлагаше сътрудничество на Русия с маргинални ислямистки режими и окупация на Крим и Източна Украйна. Бъдещият патриарх Кирил още тогава излизаше с такива идеи, но по онова време те не се приемаха сериозно, още повече, че много хора го смятаха за „либерал“ и възлагаха на него някакви надежди за по-добро. Но виждаме, че по-късно в неговата лудост ще изпаднат още много хора. Тези идеи, под формата на църковна ерес, под формата на милитаристична идеология, ще обхванат Русия като болест, физическа и духовна. Митр. Кирил дойде в патриаршията с тази концепция и, както показва времето, изглежда, че именно той повлия на руските власти по такъв начин, че маргиналните идеи се превърнаха в основна тема в политиката на руската държава. Очевидно безпринципните и доста безразборни в желанието си за власт и богатство висши руски ръководители с удоволствие приеха тази концепция, защото тя им позволяваше да грабят и убиват спокойно и свободно.
Този указ („наказ“) формулира принципите, чрез които руската държава ще стигне до крайната си маргинализация. С приемането му като официална идеология може да се твърди, че официалната позиция на руската държава и руската църква вече не е съвместима с християнството. За всеки мислещ християнин не е трудно да види това. Този документ е оправдание на милитаризма и безумното прилагане на сложни апокалиптични понятия – като например „удържащият“ – към така наречената „Свята Рус“, която уж се е превърнала в защитник срещу настъплението на „глобализма“ и „изпадналия в сатанизъм“ Запад.
Използването на понятието „руски свят“ и ориентирането на външната политика към защита на неговите интереси, както и споменаването на някакви „глобални оси“, почти дословно повтаря нацистките концепции. В германската идеология се говореше за арийския свят, а в ролята на новите „неарийци“, новите евреи днес е условният Запад, с който трябва да се воюва. Ясно е, че тези идеологически щампи нямат нищо общо с християнството. Самото публикуване на подобен документ в официалните църковни ресурси е нонсенс.
Патетичните думи за демографията очевидно са включени в този указ, за да обозначат по някакъв начин проблема за нежеланието на жените да раждат бъдещи войници…
Пред нас е тържеството на едно идеологическо, маргинално течение, което се оформи с подкрепата на бъдещия патриарх Кирил в средата на деветдесетте години на миналия век и сега стигна до своя окончателен тъжен и трагичен триумф“.
* Източник: „Мир всем“
