Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (150 Votes)

FILE0016- Ваше Високопреосвещенство, заменихте Америка с ново послушание на най-високия митрополитски пост във Видинската епархия. Успяхте ли да свикнете с промяната?

- Преди идването ми във Видин последните седем години бях викариен епископ на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. На територията на САЩ успяхме с Божията помощ и много дарители, българи и американци, да създадем първия български манастир в Щатите, да изградя братство в него. В Америка преди 10-20 години повечето православна литература не е била преведена, макар че първите православни монаси идват още през 1790 г. и започват организиран църковен живот там. Все пак в САЩ има манастири с по 50 монаси и добре уредени женски свети обители. Факт е, че дори в една Америка, където православието е сравнително ново, има повече манастири и повече монаси, отколкото в една България, в която повече от хиляда години Православната църква съществува и работи.

Винаги ме питат: „Как успяхте да съградите български манастир в САЩ?“. Семейство американци ни дариха свой имот – близо 4 дка и къща към него, и там организирахме православен манастир. Имотът е насред гората, в отдалечено място, в района на селце близо до Ню Йорк. Създадохме и братство – двама монаси, които са американци, станаха православни християни, работихме рамо до рамо здраво, за да устроим манастира. В момента в САЩ има 24 български църкви, в Канада са 7 и три в Австралия.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

4c 5gzrqqТой беше от хората, в които светостта просиява, съчетана с простотата и естествеността на живота. А това е особен дар.

Не знам защо сме свикнали да възприемаме святото единствено като изключение от нашия свят или категоричен разрив с него. Вярно, има и такива светци: преподобните Паисий Хилендарски или Софроний Врачански са духовни феномени, ярко открояващи се сред всепоробващата тъма; такива са и някои от новомъчениците на комунизма, чиито имена тепърва узнаваме.

Ала винаги е имало и ще има и други праведници, чийто брой и жизнен подвиг е известен само на Бога. Тяхното съществуване е също „скандал за разума“, подчинен на логиката на кесаря, но по друг начин. Те спазват установените закони, изглеждат толкова кротки и безобидни, че властта на кесаря сякаш не ги забелязва. Независимо, че всъщност са стълб и утвърждение на правдата, доколкото това е възможно тук на земята.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

ms- Доц. Стоядинов, БПЦ излезе с много категорична позиция по отношение на предстоящата ратификация на Истанбулската конвенция. Как ще коментирате становището ѝ?

- Първо, дебатът се състоя постфактум, защото две стъпки в приемането на този документ – подписването на конвенцията и гласуването в Министерски съвет – са направени от държавната администрация буквално „зад гърба“ на обществото. Църквата реагира преди последната стъпка – ратификацията. Защото ако тази ратификация изобщо мине, ще дойде ред на законодателни инициативи, на национални програми и много други неща, които ще бъдат имплантирани в образователната система и всички други сфери, включително и в медиите. Тогава ще е късно за дебат. Затова е толкова категорична позицията на Българската православна църква. Тя дойде буквално в последния момент, защото в последния момент цялото общество разбра за какво става дума. Ако, може би, патриотите не бяха повдигнали въпроса на гласуването в Министерски съвет, едва ли и ние днес щяхме да водим този разговор. Затова по-добре сега, отколкото никога.

Освен това – протестантските изповедания реагираха, епископската конференция на Католическата църква – също. Нима някой е очаквал православните в България да останат без становище?

4.5428571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (70 Votes)

news 2720a1507dab5f9650fdde811b5e3759В своя неотдавнашна публикация моят уважаван колега Огнян Минчев писа, че в разгорелия се дебат върху Истанбулската конвенция нейните защитници (които обобщено определи като „леви либерали“) били подложили на „оплюване“, обявили за „хибридчици“ и „путинисти“ онези нейни критици, които (всъщност) отстоявали консервативни, но проевропейски позиции по отношение на нея. Надявам се, че моят уважаван колега не нарежда сред „левите либерали“ и мен (който писах в защита на Конвенцията), още повече, че никога не съм „оплюл“ или „охулил“ персонално когото и да било. Заради неговата публикация и заради публикациите и медийните изяви на други мои уважавани колеги, предимно богослови, се чувствам задължен да изясня определени неща. Да поставя – поне за себе си – „точките над и“, и да приключа с този въпрос.

И тъй, както пише в свой текст уважаваният от мен богослов доц. Свилен Тутеков, дебатът за и против Истанбулската конвенция „отворил наистина сериозна тема – тази за нашата идентичност“. Според Огнян Минчев пък вътре в тази „отворена тема“ се появили много сериозни мнения и материали, оспорващи документа.

4.4545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (154 Votes)

652773929Шумотевицата, която предизвика както в правителствените, така и във фейсбук-средите решението да се внесе за ратифициране от Парламента ни т. нар. „Истанбулска конвенция“ от 11.05.2011 г. (подписана от България), ме предизвика да се запозная сериозно с нейното съдържание. Още повече, че в дискусията по него се намеси и човек, към когото храня най-добри приятелски чувства (бившият здравен министър д-р Петър Москов).

Какво установих?

Първо – бях удивен как един толкова ясен документ може да породи многобройни „конспиративни“ подозрения в посока, нямаща буквално нищо общо с него. С Конвенцията се бил правел опит да се „узакони“ понятието „трети пол“ (или най-малкото да се релативизира пола като „природно детерминирана характеристика на индивида“, като се превърне в „наименование за различни медицински или социални отклонения“ и в „модерна ролева игра“ за „извратено забавление“)[1].

Въобще – това пък бе внушението на фейсбук-писачите – „Истанбулската конвенция“ нямала друга цел освен (скритата, непризната, „дяволска“ цел) под претекст от защита от домашно насилие, да „принуди“ „нормалните“ ни общества да признаят законодателно правата на хомосексуални, транссексуални и други „отклонения“ от „традиционното“ и така – постепенно, с още една подмолна крачка – да ускори приближаването на човека към неговото „раз-човечаване“, към превръщането му в „пост-човек“.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.