Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Размисли на митр. Антоний Сурожки за смъртта и след неяmitropolit antoniy surozhskiy b

… Помненето на смъртта има огромно значение, но не само за хората, които са болни, които са на легло или са поразени от нелечима болест. Ако ми позволите да се изразя по-рязко – ние всички сме болни от неизлечима болест – смъртта. Всеки от нас ще умре. Възможно е в това да няма нищо трагично, а може и да има, но това е факт. И аз мисля, че е важно да съзнаваме, че нищо не е в наша власт, освен сегашният момент, че може да няма нищо след това – как тогава бихме се отнасяли един към друг? Ако знаехме, че човекът, с когото говорим, или ние самите, след миг ще умре, без да завършим разговора, няма ли да се промени гласът ни, нашите движения, нашето отношение – не бихме ли се държали по друг начин, не така, както обикновено, когато си мислим, че пред нас има много време? Сега ще си позволя за бъда нетърпелив, груб, да проявя равнодушие, неверност, да съм хладен, а по-късно всичко ще загладя. А ако го няма това време? Само съзнанието, че всеки момент, всеки настоящ момент може да е последен, ни позволява да го превърнем в пълнота, в тържество на отношенията, в победа. И аз мисля, че това е много важно за всекидневните отношения. Ние нямаме право да чакаме, докато ситуацията се превърне в трагедия, за да съжаляваме за всичко, което не е било направено, за да се питаме, гледайки назад: „Господи, защо не направих това по-рано?“...

*   *   *

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (60 Votes)

Bad Translations 03Всички, които са се занимавали професионално с преводи (а и не само те), знаят станалата световноизвестна италианска игрословица traduttore traditore, т. е. „преводачът е предател“. Тя означава, че често пъти преводачът може да ни „предаде“, превеждайки и това, което ние не бихме искали да се чуе от другите.

За честта на преводачите веднага трябва да кажем, че в такъв случай става дума за неправилно разбиране за ролята на преводачите, т. е. на тези висококвалифицирани познавачи на чужди езици, които имат задължението да преведат на друг език онова, което ние казваме. Те нямат право да ни поправят, да ни допълват, да ни тълкуват, а са задължени само точно и вярно да предадат казаното от нас. И ако понякога може да се случи така, че отсрещният човек да разбере чрез преводача нещо, което ние не сме искали той да разбере, вината не е у преводача, а у нас самите, които не сме внимавали какво казваме.

4.6461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (65 Votes)

JosephЗадавам този въпрос, понеже от интервюто на митр. Иларион (Алфеев) от 26 януари т. г. в предаването „Церковь и мир“ разбрах, че са два вида: диптиси на Вселенската патриаршия и „нашите диптиси“, т. е. на Московската патриаршия.

Като член на пълния състав на Св. Синод на БПЦ-БП си зададох и други въпроси относно казаното в това интервю, които пожелах да споделя с читателите на Двери.бг.

Например, кой е авторът на интервюто, че с такава убеденост гарантира петото място на Грузинската православна църква в „нашите диптиси“, ако Грузинската църква заеме страната на Москва в борбата ѝ с Константинопол?

И още, че „сега, когато патриархът на Константинопол бъде премахнат от диптисите, Грузия ще заеме петото място, докато в диптисите на Вселенската патриаршия Грузия е на девето място и никой не възнамерява да преразгледа това“.

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (85 Votes)

ee6643718ec96af79f1bf7a315f42830Днес погребахме един свещеник, софийски. Беше още далече от пенсионна възраст, с невръстни дечица. Всички го оплакахме, от сърце. Човешко е. И сега си стоя и си мисля: бива ли да го оплакваме така безутешно, особено щом като по всеобща преценка той беше добър човек, незлобив, винаги усмихнат, винаги готов да помогне на всекиго. Него Бог си го е избрал от младини и го е водил за ръка, и му е сочил правите пътеки, отварял е сърцето му за болките на хората, а и мнозина споделят, че са намирали голяма духовна помощ от неговите молитви. Него Бог няма да го остави, душата му ще е при Него!

Той не можа да служи много години – първо, забавиха му 10-ина години ръкоположението (един Господ знае защо!), макар че не беше и младеж, когато тръгна да става свещеник; второ, служи като втори свещеник в енорията, нямаше възможност напълно да покаже какво умее и как го умее; трето, отецът получи едва преди половин година последната си енория, която е в квартала, където живее от много години. И въпреки всичко той навсякъде успяваше да остави добра следа, да се покаже като добър пастир, да прави всичко, което беше нужно и полезно за повереното му паство.

4.5111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (45 Votes)

 1119philaret moscowМнения на св. Филарет (Дроздов), Московски митрополит, по актуални въпроси от църковно-обществен характер

Св. Филарет, Московски митрополит († 1867 г.), е един от знаменитите архиереи не само на Руската православна църква, но и на цялото Православие. Надарен от Бога с големи способности, той придобил обширни познания почти във всички области на човешката култура. Бил силно волева натура. Не само за времето си, но и днес още респектира с авторитетните си мнения по много въпроси от църковно-обществен характер, които вълнували руското общество, а имали влияние и в чужбина. Авторитетен бил св. Филарет и в областта на библеистиката, и по каноническите въпроси, по които мненията му се отличават с голяма ерудиция.

Интересна е неговата препоръка: „Неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимото”. Тази мисъл св. Филарет вложил в съставеното от него през 1866 г. проектопослание по въпроса за самостойността на Румънската църква. „Без съмнение, Светейший Владико, – писал той на Константинополския патриарх, – не се е изтощила Вашата отеческа любов към Влахо-Молдавската църква и към чедата ѝ. Не ще ли се намери средство да ободрите чрез слово на любов и твърди убеждения в църковната правда, да утвърдите колебаещите се, да обърнете делата в мирни сношения и неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимито?” (Собрание мнений и отзывов Митроп. Филарета, т. 5, с. 808).

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.