Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (165 Votes)

1984Колко е хубаво,
когато оркестърът свири тихо
в Парка за отдих и култура,
а светлото бъдеще е толкова далечно

Андрей Платонов

Не, няма да се получи без уговорки и обяснения, както бих желал. Всеки сюжет иска въображение. Обаче забелязах, че колкото по-настойчиво се старая да надникна в света, за който се опитвам да разкажа, толкова по-малко въображение ми остава. Сякаш този свят бе устроен така, че в него да не може да се случи нищо ново. Напротив – досегашният свят винаги бе възлагал надеждите си на нещо ново. Постепенно си дадох сметка, че все пак настъпваше нещо ново и отдавна познато.Това ставаше достатъчно неусетно, за да не разтревожи настоящето и оставаше достатъчно непознато за бъдеще, успяващо да забрави миналото си. Новости настъпваха постоянно и ставаха все по-оскъдни. Мечтите изместваха ставащото, но остаряваха преди да се сбъднат. Осъществяха се нетърпеливо и безвъзвратно, без да има защо. Доверявайки се на себе си, историята приключваше. Прогресът отменяше себе си, без изгледи да свърши. Той правеше безпредметно предстоящото, а въображението превръщаше в частна практика. На несръчни разказвачи като мен добре уреденият свят не оставяше голям избор. Можех да се придържам по-близо до случки, които едва ли го заслужават, или да ги превърна във вълнуващи събития, което едва ли заслужавам. Аз предпочетох първото. Лаконичността също ми се стори уместна, когато няма какво толкова да се каже. Нека духът на реализма извини бедния ми сюжет.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

images

За един вариант на детското откритие „Царят е гол!“

Един архиерей в една поместна църква, дето царят му ходи на крака, се осмели публично да извика – но не за царя, а за себе си и себеподобните си: Братя, голи сме, хората ни виждат и се съблазняват!

Този владика, говори се, казвал важни неща на царя лично, заради които той пък му ходел на крака чак в западния край на царството. Дано да е така. Всеки човек има нужда от право огледало, в което да си вижда истинския образ, а не онзи, нагласения, който си поддържа сам той или в случая с един цар – който му поддържа цялата държавна машина.

Но да оставим царя и да се върнем при владиката. Този владика рече и отсече: Няма да ми давате пари в пликчета! Има много, ама безкрайно много нуждаещи се хора, които имат много, ама безкрайно повече нужда от пари. Помагайте на тях.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

BLQ90C5IFdcKGRmsX5KE 1082054680На празника на Рождество Христово обикновено ходя на св. Литургия. Храмът ни е голям, но това не му пречи да е уютен. През зимата в него винаги е топло, колкото и студено да е вън. Застлан е с красиви килими, които ме карат да се чувствам като у дома. На този ден има красиво украсена елха за радост на деца и възрастни, вътре е светло – всички лампи и полиелеи са запалени и изглеждат като на тях да грее истински огън, църковният хор пее сякаш по-тържествено от друг път.

По време на празничната служба хората също ми изглеждат по-различно – излъчват радост и спокойствие. Много от тях пристъпват към св. Причастие. След това познати и непознати се поздравяват с усмивка на лице, казват си хубави неща едни на други, някои си разменят подаръци. Обикновено има поне няколко деца, застанали до свещеника, който раздава нафора, да черпят с бонбони по случай именния си ден. Момиченцата, облечени в красиви празнични роклички, се гушат до майките си. Момченцата тичат с лакомствата, които свещеникът им е дал.

4.7466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (75 Votes)

 MG 7447„Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте” (Пс. 46:7)

Църковното пеене притежава богата многовековна история. Нуждата от него е почувствана и засвидетелствана от много свети отци, утвърдили използването му в християнското богослужение. Възвишеното църковно пеене принася не малко ползи както на практикуващите го, така и на неговите слушатели.

Църковното пеене променя душевната нагласа на човека. Църковната музика по невидим начин променя настройката на душата ни, прави я хармонична, насочва я към благородни и възвишени чувства, чужди на светската суета. Ненапразно св. Порфирий Кавсокаливит твърди, че византийското пеене освещава безкръвно човека. Църковно-музикалните композиции внасят мир и тишина в душата на вярващите. От Стария Завет ни е известна историята за цар Саул, който бил измъчван от зъл дух, но щом Давид започвал да свири на псалтир[1], злият дух се отдръпвал от царя (Срв. 1 Цар. 16:14-23).

4.751677852349 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (149 Votes)

Conjurer BoschОт доста време се разпространяваше из медиите вестта, че на 5 ноември Св. Синод на БПЦ-БП щял да заседава по украинския въпрос. Щели да вземат решение и то щяло да е в духа на „хайде на всеправославен събор!“. Най-вероятно някой митрополит, който обича да флиртува с журналистите, е пуснал „информацията“ и едни журналисти са я написали, пък други го повтаряха и преповтаряха пред българското общество. Защото всички знаем, че на хората им писна да ги занимават с премиери и заместник-премиери и търсят нещо друго, по-свежо от досадните валерисимеоновщини. Вчера обаче журналистическите пера бяха попарени до проскубване от изявлението на синодния говорител: „Не всяко събиране на митрополитите е заседание!“

Ти да видиш, значи! То и ние си мислехме така (защото си го знаем от опит, по-стар от повечето митрополити), но поне не го казваме. Защото, колчем го кажем, ни обявяваха за противоцърковни елементи, рушители на Църквата, модернисти, икуменисти и прочие -исти.

А като написах последната думичка (или завършек на думичка), се сетих за един виц на бившия Херцеговински епископ д-р Атанасий (Йевтич) от Сръбската православна църква. Разказа го преди време на една всеправославна конференция. Той обича да разведрява начумерения понякога тон на такива конференции с по някой оригинален анекдот. Та и тогава разказа следното:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.