Мобилно меню

4.8470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (85 Votes)

2P20160117 VSN 9074 12001 1Прекият отговор е прост: защото такива няма.

Когато днес църковните активисти говорят за детски литургии, се има предвид отслужване на св. Евхаристия със засилено участие на малолетни от различни възрасти, до 13-14 г. Това е единственото, което може да определи литургията като „детска“. Като съдържание е немислимо да се отслужват някакви опростени издания на тайнството. Такива никога не е имало, не може и да има. Св. Литургия е преподадена на възрастни, вече зрели хора и винаги се отслужва от такива. В древността всъщност децата рядко са били и кръстени, като се има предвид, че тогава обикновено кръщавали възрастни хора. Но и по-късно, когато кръщението на младенци става норма в живота на християните, Църквата никога не създава някакви алтернативни детски форми на св. Тайнства. (Тук не бива църковното богослужение да се бърка с адаптираните детски издания на Библията, молитвословите или учебните помагала в часовете по вероучение.)

Какво се случва, когато децата биват доведени на едно такова богослужение? Първо, те знаят, че то е организирано за тях, като деца. Само поради този факт в съзнанието им се извършва вече едно разграничение: „водят ни на нещо, което е специално за нас, така както ни водят на детски спектакли, показват ни детски филми, слушаме детски концерти“. И въпреки че те са изпълнявани от възрастни, представляват нещо приспособено, детско, нещо, което „ние да можем да разберем, понеже онова, което е за възрастни, още не е за нас“.

4.8714285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (70 Votes)

2019 05 20 1134Един от най-забележителните боговидци на 20 в., св. Паисий Светогорец (старецът Паисий), обичал да казва на идващите при него за съвет поклоници едно свое наставление: когато имат някакви житейски проблеми, първо да търсят разрешение от Бога, а не да прибягват до услугите и връзките на хората. А след това внимателно и деликатно ги укорявал, че търсят светско разрешение, а не истинското, съкровеното, православното. После ги наставлявал да отидат при свещеник, да разговарят с него, да потърсят съвет, да се изповядат и причастят. Ако се налага да помолят да им прочете конкретни молитви и едва тогава, ако се наложи, да потърсят светско решение на наболелите въпроси.

Колко често обаче ние, вярващите православни, забравяме, че у Бога и само в Него е отговорът на всеки един въпрос, колкото нерешим или заплетен да е той. Нима Този, който е Творец на видимия и невидим свят и владее в Десницата Си всички стихии, не държи ключа за всяка врата? Нима Онзи, „който е навсякъде и всичко изпълва“, не може да се намеси в една житейска ситуация? А ние точно тогава, когато се намираме в изпитания, изкушения или при разрешаване на труден проблем, реагираме типично по светски, така както всички невярващи. Започваме да се лутаме, поддаваме се на нашите вътрешни страхове и се вслушваме в скритите си демони. Позволяваме стихиите на света не само да пронижат душите ни, но и да ни завладеят дотолкова, че да забравим за изконната грижа на нашия Отец Небесен!

4.7910447761194 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (67 Votes)

Янко МустаковСледващите редове са свързани с едно събитие, от чието начало миналата година бяха отбелязани 150 години. Става дума за основаването през 1868 г. на първия многогласен църковен хор в България – в гр. Свищов от Янко Мустаков[1] (днес този хор носи името на своя основател). Наистина, делото на музиканта, учил в Букурещката консерватория, заслужава нашето внимание и уважение.

Разбира се, това събитие неминуемо е свързано и с един друг факт: до 70-те години на 19 в. в нашите храмове се е изпълнявало само т. нар. източно пеене, което е едногласно. С появата на многогласната музика в храмовете ни (пренесена у нас от Русия главно след Освобождението) се изменя и познатото за българина църковно-певческо звучене. Какво е било учудването на вярващите, чули за пръв път модерното хорово пеене! Тази своего рода революция в църковно-музикално отношение е нещо непонятно за нас, свикнали с това звучене. Това довежда и до известна съпротива от страна на местните богомолци, свикнали със старата едногласна музика.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (80 Votes)

25ce25a425ce259f25ce259925ce25a7Живеейки с Духа на Църквата, ние черпим от нейните откровения, вглъбяваме се в учения и тайни, които остават скрити, неясни за света. Участието в св. Тайнства просвещава душите и умовете ни. Но това не е просвещението на рационализма или лъжливата светлина на духовната прелест. Божието просвещение е благо, тихо, скрито от света, винаги лично, винаги съобразно нашия духовен ръст, за да не ни внуши страх, тревога, паника. Бог ни открива с голямо внимание онова, което е полезно за спасението на душите ни, а често пъти забулва в „светла мъгла“ познанието, за което още не сме узрели, което може да ни навреди.

Затова и четене, и слушане, и проповед, и молитва, и благовестие, и мълчание – всичко трябва да става с разум и разсъждение. Духовната разсъдителност се нарежда сред най-високите добродетели и се смята за един от най-ценните дарове. И винаги за всеки от нас е полезно да моли Бога да му се даде този дар, понеже никой не се ражда с него, но го получаваме по Божието човеколюбие, всеки според мярата на смирението си.

4.7851239669421 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (121 Votes)

9071966c4d82215c23a746ef8b2306c3Двама папи посрещна България, в това число и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Папите различни, не само по имена. Единият беше от тогавашния „Втори свят“, сегашният – от т. нар. Трети свят. Духовният им произход е различен, стилът им е различен. Имат сходство обаче в желанието си да посетят и България. Макар че предишното папско посещение у нас на някогашния епископ от „Източния блок“ беше на около стотно място в пътуванията му извън Ватикана, а сегашното е три пъти по-бързо осъществено. И това едва ли е само заради киселото мляко, с което го хранела баба му (ако е вярна тази история).

Отношението към папата у нас и преди, и сега беше сравнително еднакво:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики