Мобилно меню

4.8653846153846 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (260 Votes)

27b4275cdf67fac8ef7af010ec180724 XLМного духовници препоръчват в дните на пандемията, когато сме затворени принудително в домовете си, да използваме това безценно време да четем Св. Писание. На страниците на Евангелието откриваме много вълнуващи и драматични истории, но по-важното е, че пред нас се разкрива образът на Христос, Неговото отношение към хората, наставленията Му за вечен живот. Евангелският текст не е просто историческо повествование, разказващо истории отпреди две хиляди години, неговият смисъл и послание са актуални и днес, ако ние изследваме и търсим отговори в свещения текст.

Днешните дни на пандемия са изключително предизвикателство за нас и много духовници сочат, че Бог допуска това изпитание, за да изведем важни поуки за начина си на живот и отношения към Него и помежду си. От Евангелието знаем, че сред педагогическите похвати, използвани от Христос, е и този: да отправя предизвикателства към Своите слушатели, дори да ги скандализира. С това Той насочва вниманието им към определен проблем, който им предоставя за размисъл. Св. ап. Лука в своето евангелие (13:10-17) разказва за такъв случай, разиграл се в една синагога, когато Иисус Христос изцелява прегърбена жена, страдала от недъга си осемнадесет години. Чудото обаче е извършено в ден събота, когато изцеленията, както и всякаква други дейности, са забранени от религиозния закон. Това не подлежи на съмнение за никого от присъстващите в синагогата юдеи. Безспорното чудо, извършено от Христос, предизвиква объркване, страх и смут не само сред редовите богомолци, но и при началника на синагогата, който носи отговорността – религиозна и нравствена – за реда в общността. Ядосан, в своята безпомощност той напада Христос с думите: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден“ (14).

4.8509803921569 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (510 Votes)

579527 165572400250187 470089130 nСитуацията на пандемия, освен че е сериозно изпитание за цялото човечество, постави важни църковно-богословски въпроси, които до преди този момент поне в мене не бяха се пораждали. Тъй като много се изписа за вярата, упованието и доверието в Бога, за евентуалните мерки, които трябва или не трябва да бъдат взети, ми се иска да насочим преди всичко вниманието си към три направления: вярата, причастието и здравето. Струва ми се, че тези въпроси са от особена важност, защото около тях гравитират безпокойствата на вярващите. Големият проблем е, че някак прибързано се дават отговори на иначе толкова сложни въпроси. Същите са и причина за разделение между християните на доверяващи се и съмняващи се. Често можем да чуем силни изказвания: имай вяра и Бог ще промисли за всичко; в храма не може нищо да ни се случи; причастието е огън и затова никой не може да се разболее от него. Също не липсват обвинения за липса на вяра при онези, които не приемат тези абсолютни твърдения. Положението иначе е и доста интересно, защото отново ни прави свидетели на особени апокалиптично-есхатологични настроения сред християните. Търсят се знаците на старците и мистиците на Църквата, с чиято помощ сякаш искаме да чуем по-ясно гласа на Отца. Вслушването в гласа на отците е част от опита на Църквата, но това не означава, че винаги трябва да копнеем за откровение, а по-скоро да последваме техния начин на реагиране на уникалните за времето ситуации.

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (154 Votes)

2020 04 05 1111За Петата неделя на Великия пост Църквата е определила по време на св. Литургия да чуем евангелския откъс от Марк 10:32-45. Днес мнозина не могат да бъдат в храма, но можем да го прочетем вкъщи. Текстът сякаш е избран за нашата действителност. Иисус Христос предупреждава учениците за настъпването на тежък период, смутни и страшни дни, когато „Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне“.

Стресирани от предсказанието, объркани, неразбиращи, учениците реагират различно. Двамата братя Зеведееви, Яков и Йоан, дори бързат да „се уредят“ на места, близо до Учителя си, когато Той дойде в Своята слава.

Христос знае, че в страшните и смутни дни хората са объркани. Затова дава на учениците Си насоки и ориентир не само за дните на бедствия, но и за всекидневния им живот на християни:   

4.900826446281 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (121 Votes)

1205050548 960x646Така бих нарекъл едно време, в което лакътят е част от основния инструментариум за придвижване напред и завоюване на позиция – в живота, в службата, в градския транспорт, на опашката, при влизане на мач или концерт, дори в спортните игри, в които „лакътя̀“ е глагол, който означава удрям някого с лакът. Сещам се дори за насилствено отваряне на буркан с лакът, след което капачката не става за втора употреба. Май само в любовта лакътят не играе, защото е скромен откъм чувствителност. Пък и не съм чувал някой да казва: Леле, какъв лакът?!

Конфуций е казал: „Проклятие е да живееш в интересни времена“. Е, явно такива времена доживяхме и това осезателно проличава в начина на употреба на лакътя в битката с COVID-19: предпазно средство (кихаме в него); за здрависване, т. е. показване на близост чрез докосване („ръкостискането“ на Меркел); различни дейности като отваряне и затваряне на врата, натискане на бутон. За всичко, описано в началото, лакътят не става, защото другият (ближен или далечен) е на повече от два метра. Но пак е на мода. Дори си помислих за нововъведение – лакътовъзлагане, нов тип хиротония.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (150 Votes)

DSC 0012Здравейте скъпи приятели!

И днешният ден мина. Служихме литургия в двата храма и мнозина се причастиха със светите Тайни. Искам да се обърна към тези от Вас, които сте решили да останете вкъщи, спазвайки така наречена самоизолация. Предполагам, че трудно се справяте, но искам да знаете, че в тези трудни дни могат да се взимат добри решения и да се вършат добри дела. Много често разсъждавайки над случващото се, за живота в този труден момент, често си правим прогнози за живота, мислим как да продължим. Едни от нас неистово роптаят против всичко и против всички, други потъват в разочарование и страх, трети в апатия и униние, депресия и отчаяние. Сигурно вече имате впечатления как хората в създалата се ситуация разсъждават и реагират, колко са различни. Но всички са притеснени.

Завчера разговарях с един известен духовник, когото много уважавам. Епидемията, казва той, е изкушение. Както е дошло, така и ще замине. Да, но времето на изкушение за всички нас е време на изпитание. Време, в което наблюдаваме себе си в необичайна ситуация. Сега се задействат свойствата на душата, които сме занемарили или просто пренебрегнали, защото често изискваме от себе си само това, което е угодно за духа на времето. Казано с други думи, нагласили сме се за живота, който сме живели досега, а той пък изведнъж ни сервира неочаквани неща.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари