Християнинът е проект

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

12 Октомври 2017

Проповед за Четвърта неделя след неделя подир Въздвижение - на светите отци от Седмия вселенски събор, 15 октомври

Днес възпоменаваме светите отци на Седмия вселенски събор (Никея, 787 г.), който формулира почитта към иконите. Иконите ни показват хора, които са се обновили чрез Христос. Забелязваме, че иконата изобразява светеца, сякаш той не е от плът и кръв. Светецът е превъзмогнал своето телесно и земно съществуване, за да седне сред чиновете на светлината в небесните селения и оттам той ни се разкрива като нов човек. Цялата грижа на отците се заключава в това ние да станем нови творения, които вече не са от плът и кръв, които са независими от миналото – все едно, че днес сме създадени.

Св. апостол Павел казва: "много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието" (1 Кор. 4:15). Всеки един от нас произхожда от един мъж и една жена. Това е началото ни, но ние не се спираме до границите на това. Макар че нашите майки са ни родили като роби, ние сме тръгнали по пътя на Христовата свобода. Всеки човек се стреми към това да бъде християнин. Християнинът – това е проект! Той е кръстен, за да се стреми през целия си живот да стане християнин. Но той няма да бъде завършен дори и до вечния живот, защото ние на небесата се усъвършенстваме взаимно, ставаме славна Христова църква. Христос полага върху ни одеждата на светлината и ние се превръщаме в светилници чрез тази положена върху нас одежда.

Хората на културата са лицето и адвокатите на религиозното образование в Румъния

Детайли

Златина Иванова

08 Октомври 2017

Още първата година след падането на режима на Чаушеску предметът „Религия” е въведен в румънското училище. Православната църква в страната улавя първия порив на въодушевление от свободата и не разочарова гладните за духовна храна румънци. За пътя на утвърждаването на предмета Религия като приоритетен в румънското образование разказват отец проф. д-р Василе Крецу и д-р Кътълин Криму от университета в Букурещ, които участваха в международния семинар за учителите по Религия в Русе. Още през 1990 г. предметът „Религия” става задължителен в началния етап от образованието, преподава се като СИП в гимназиалния и е пожелателен за последните два класа. Този период продължава до 1999 г., когато предметът „Религия” е изравнен с всички останали редовни предмети и се изучава като приоритетен. През тези близо девет години православните духовници и богослови оказват всячески подкрепа за предмета – Църквата осигурява учебните материали за учениците в по-голяма степен отколкото държавата, разработва и издава програми, апробира учебното съдържание, създава положителни нагласи в обществото към този предмет. Активността на духовниците и последователната църковна политика подготвя почвата за трайното утвърждаване на религиозното образование в румънското училище.

Прекалената тъга граничи с греха

Детайли

Китирски митрополит Серафим

08 Октомври 2017

III неделя след Неделя подир Въздвижение - преп. Пелагия; св. прпмчк Игнатий Старозагорски

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. (Лука 7:11-16)

Не плачи, а вярвай във възкресението

Приближавайки се до малкия град Наин, Христос заедно със спътниците Си се озовал пред неочаквана и разтърстваща гледка. Срещнал погребално шествие, което придружавало нещастна вдовица и нейното единствено, скъпо дете. Първото шествие следвало Господаря на живота и на смъртта, а второто – нещастната вдовица.

Покойникът бил млад човек, който преждевременно починал и така потвърдил псаломските думи: „Дните на човека са като трева, като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15-16).

Хората от погребалното шествие страдали за младия човек и съчувствали на опечалената майка, която, бидейки вдовица, била лишена от опората на мъжа си, а сега вече оплаквала и единствения си син. Колко тежки и различни са страданията на измъчените човеци в този свят! Долина от сълзи, болка и стенания!

На тебе думам: стани!

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

07 Октомври 2017

Днешният евангелски текст говори за едно чудо, което Господ направил. И тук за пореден път се показва, че главната причина за чудесата, които Господ Иисус вършил, е Неговата любов към хората. Той се смилил над вдовицата от град Наин и възкресил нейния син.

Чудесата, които правел Господ, не ги е правел, за да докаже нещо чрез тях. Той не ги извършвал, за да даде доказателство за Своята божественост. Това се вижда и от казаното от Него, където Христос набляга на вярата в словата Му: "Вярвайте в Мене заради думите, които ви говоря, или поне вярвайте заради делата Ми" (Йоан 14:10-11).

Това е най-слабата вяра: да Го следваме заради чудесата, а най-силната вяра е да Го следваме заради словото, заради божествения дар. И този дар ни се дава чрез слова, които човек не може да изрече; дава ни се заради живота, който Той е прекарал сред нас от любов към нас – жертвена любов до смърт. И затова в евангелието от Йоан чудесата се наричат знамения, защото чрез тях Господ ни насочва към някакви истини, показва какви са целите на благовестието, а не показва сила и власт.

Нашата проповед не трябва да прилича на музеен експонат

Детайли

Златина Иванова

06 Октомври 2017

Вероучението в Сърбия е върнато в образователната система на страната през 2001 г. Особеност на сръбския вариант за връщането на предмета в училищната система е, че то е плод на политическата воля на тогавашното управление. Гражданската война през 90-те години и изпитанията, сполетели сръбското общество, карат хората да се обединят около Православната църква и да припознаят в нея един от водещите обществени авторитети. За тези събития разказаха сръбските богослови и учители по Религия дякон Радомир Маринкович и Сречко Петрович, които взеха участие в международния форум „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи – цели, методика и резултати“, който се проведе в Русе от 2 до 5 октомври.

През 2003 г. правителството решава да възобнови преподаването на Религия в сръбските училища под формата на конфесионално обучение с вероучителен характер. Включването на предмета в образователната система предизвиква жестока публична полемика в сръбското общество, но в крайна сметка вероучението е въведено „буквално за една нощ“.