В памет на отец Ангел Ангелов
- Детайли
- Двери
Незабравим ще остане о. Ангел Ангелов не само за своето семейство, но и за своите съслужители, за приятелите, за духовните чеда и за всички, докоснали се до светлата му и изпълнена с любов личност. Един от малкото духовници, които с лекота се усмихваха, когато говореха с хората, дори с непознатите.
По време на своето свещеническо служение о. Ангел дейно участва в ключови събития от църковния живот у нас без да се изтъква. Внимателен, скромен, вслушващ се, той поставя на първо място пастирския си дълг и воденето на човека към Христос.
Двама патриарси го предпочетоха за най-високия пост за един женен клирик – протосингел на Софийска митрополия. О. Ангел обаче възприемаше този пост като служение за другите, а не за своя облага. Такова беше служението му и като председател в средновековната столична базилика „Света Софѝя“.
Със снимки от архива на Двери, дело на фотографката Стефка Борисова, припомняме някои моменти от служението на о. Ангел. В памет на един добър духовник и за вдъхновение на негови следовници.
За крайнодясната идеология, протестите и логиката на „свръхчовека“
- Детайли
- Навпактски митр. Йеротей (Влахос)
Зададох си въпроса защо крайнодесните организации са срещу защитните мерки и ваксинацията в Гърция и най-вече в Европа, каква е връзката между тази идеология и антиваксърството и защо хората, които са последователи на тази идеология, са срещу ваксините.
Първоначално мислих, че използват този проблем като повод да реагират срещу правителството, което иска да ваксинира хората, или срещу големите компании, както и да разширят своите редици чрез привличане на хора, които протестират срещу мерките. Но след разговор със свой приятел, който изложи много сериозни аргументи, разбрах, че проблемът е по-дълбок, т. е. има по-дълбоки корени и изобщо не е прост и безобиден.
Ницше приписва на „свръхчовека“ четири качества. Първото е нуждата да бъде убит Бог, второто е никой да не съчувства на ближния, третото е неконтролируем стремеж към власт и четвъртото е, че всичко е позволено. За свръхчовека няма нито добро, нито зло, което и повлиява на възгледите на Хитлер за арийската раса и че всичко, което е слабо и болно, трябва да изчезне.
Думи от съвременния Патерик
- Детайли
- -
Веднъж, през пости, посетих стареца Климент.[1]
- Хайде, сядай да хапнеш нещо! – ми каза.
- Благодаря, – отговорих, – но не съм гладен, нахраних се вкъщи.
- А не постиш ли? – учудено попита той.
- Постя, разбира се, но казах Ви, тъкмо ядох вкъщи и не съм гладен.
- Как тогава постиш, след като казваш, че не си гладен? – усмихна се аввата.
Старецът казваше: „Да постиш означава да си гладен. Ако в края на един постен ден не чувстваш глад, това е един пропуснат ден, дори да си ял само постна храна. Постът означава доброволен глад, като помним, че не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста (Мат. 4:4)“.
Чистият устрем към Бога
- Детайли
- † Български патриарх Неофит
Обични в господа братя и сестри,
Сред всички знаменателни събития от земния живот на Божията майка, запазени за нас в Преданието на Църквата, нейното Въвеждане в храма има изключително важно значение и заема особено място в богочовешката история на спасението. Пристъпването на Пречистата Дева към Йерусалимския храм, който е бил сърце и средоточие на всички очаквания на ветхозаветния Израил, светите отци и духоносни химнографи на Църквата са разглеждали като радостно знамение: „предзнаменование на Божието благоволение“, „предвестие на човешкото спасение“ и „предвъзвестяване“ за наближаващото идване на Самия Христос (Тропар, гл. 4, из Утринната на Въведение Богородично). В светлото утро на този ден в Божия храм влиза тази, която е избрана от Предвечния Божи съвет сама да стане вместилище и одушевен храм на Живия Бог – Богородица и небесна Царица, най-дивното и свято чедо и украшение на човешкия род.
Рождественският пост
- Детайли
- Сурожки митр. Антоний (Блум)
В тези дни на Рождественския пост, които ще ни отведат до тържеството на въплъщението Господне, Църквата ни предупреждава сурово и ясно с думите на Самия Христос. В днешната притча за безумния богаташ Христос говори за препълнените хамбари с материални блага; но ние всички сме богати по много различни начини и не е задължително материалното да е на първо място. Колко твърдо се основаваме на своите взаимоотношения с Бога, каква надеждна опора намираме в евангелските думи – в думите на Самия Христос, в учението на апостолите, в православната си вяра! И колкото повече живеем, толкова повече натрупваме мисли, знания, а сърцата ни стават все по-богати на чувства в отговор на красотата на Божието слово.
Но не това ни спасява: спасява ни силата Божия, Божията благодат, която постепенно ни учи и може да ни очисти и преобрази. Макар че Бог ни дава неограничено Своята благодат, ние се оказваме способни да приемем Божиите дарове в много малка мяра. Почти неспособни сме да разгърнем благодатта в сърцето си; решимостта на волята ни изневерява; не ни стига смелост да вървим по пътя, който сами сме избрали, защото е така прекрасен и животворен.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
