Да бъдем спокойни и непоколебими – не сме сами!

Детайли

Албански архиепископ д-р Анастасий (Янулатос)

22 Декември 2021

През тези празнични дни често се повтарят различни мисли, послания и коментари за мир, любов, радост и надежда. Има, разбира се, някои, които предпочитат да отделят тези понятия от основното им рождественско съдържание ​​и ги наричат неопределено ​​„празнични сезонни пожелания“.

Въпреки това обилната светлина от изкупителното събитие – идването на Изкупителя на човечеството – се разнася по цялата наша изстрадала земя. От множеството лъчи на Слънцето на правдата две придобиват особена важност в наше време: спокойната съпротива на средищните личности в библейския разказ за Рождество Христово и особено сърцевината на смисъла на празника.

Обстоятелствата, при които Божият Син и Слово дойде в нашия свят, никак не бяха лесни. Няколко дни преди раждането Му Неговата майка предприела уморително пътуване от Назарет в Галилея до Витлеем в Юдея. А когато пристигнали там, градът не им предложил гостоприемен дом. Безразличието на жителите било ледено. Дори в странноприемницата нямало място за тях. Затова се приютили в една кошара, където св. Богородица повила Младенеца и Го положила в ясли (Лука 2:7).

Приоритетът на „другия“

Детайли

Арголидски митр. Нектарий

13 Декември 2021

В началото на 80-те години на миналия век книгата на Татяна Горичева Как срещнах Бог в Съветския съюз беше публикувана на гръцки език. Татяна Горичева е професор по философия и е назначена да преподава марксистка философия в Ленинградското медицинско училище. Тя обаче изненадва учениците си, защото напук на всички „добри“ съветски „нрави“, започва да им преподава екзистенциална философия и затова е уволнена.

Но нито Сартр, нито Камю успяват да ѝ дадат смисъла на живота. След това тя се обръща към индуистките философии и практики и се отдава на йога. И там обаче не може да намери отговор на своите търсения и накрая по лабиринтни пътеки открива православната вяра.

Тази промяна в живота ѝ донесла много радост, но и ѝ създала врагове. Приятели и бивши единомишленици се отдалечили от нея. В тази малка книга тя описва своя път и търсения, докато открие „безценния бисер“! На едно място тя описва случая, довел до нейното обръщане:

Човешките дела

Детайли

Преп. Арсений Велики

07 Декември 2021

Слово на преподобния наш отец Арсений за човешките дела

Както е безспорно, че всички ние бихме желали да бъдем в небесното царство, така не подлежи на съмнение, че при цялото ни желание да влезем в него почти всички ние по пътя към него сами на себе си поставяме препятствия, заради които оставаме извън него. В какво точно се състоят тези препятствия, които поставяме сами на себе си? Какво да отговорим на това? Ще отговорим със следното, което някога ангелът показал на преподобни Арсений, наричан Велики.

Веднъж, както си седял в килията, Арсений чул глас, който му казал: „Приближи се и аз ще ти покажа човешките дела”. Той станал и отишъл на някакво място. Там Божият ангел му показал човек, който насякал тежък товар дърва, опитвал се да го вдигне, но не можел. И вместо да намали тежестта този човек отново почвал да сече дърва и да ги добавя към товара. Така той правил много пъти.

Малко по-нататък ангелът показал на Арсений друг човек, който стоял при един кладенец, вадел вода от него и наливал в много малка кофа, от която водата отново се изливала в кладенеца. „Почакай още малко, – казал тогава ангелът, – и аз ще ти покажа още нещо”. И ето, Арсений видял църква и двама мъже, които седели върху конете си и се мъчели да вкарат през вратата на храма един ствол на дърво, но понеже държали ствола напреки на вратата и никой от тях не искал да обърне дървото по дължина, така и двамата оставали извън църквата.

Лечебната педагогика на стареца Порфирий

Детайли

Проф. Георги Крусталакис

01 Декември 2021

Живеем в земя на чудесата, в земя на божествената лудост, както казваше старецът Порфирий, а сме твърде слаби, за да можем да се отзовем подобаващо на случващото се тук. Позволете ми съвсем накратко да поговаря за терапевтичната педагогика на стареца Порфирий, както аз я наричам. Наричам я терапевтична, защото се основава на „словото със сила“, за което говори св. ап. Павел, и от тази сила педагогическото ръководство на стареца поема по два пътя: първият е на възпитанието на човешката личност, а другият е терапевтичният, на който ще се спра малко по-обстойно.

Старецът Порфирий е сред най-забележителните духовни личности на 20 в. и от гледна точка на историята на християнската педагогика застава редом до мнозина големи светци. В тази редица са отците-коливади и филокалийното възраждане с духовното о̀тчество. Тук са св. Нектарий, Амфилохий Макрис, Филотей Зервакос, Паисий Светогорец, Яков Цаликис, Софроний Есекски.

Старецът Порфирий като светец и мъдър човек, при това само с начално образование, за мене е интересен заради същността на неговата педагогика, която несъмнено е духовното възраждане на човека за живот в Христос, т. е. пътят към обòжението.

Митрополит Йоан: Господ откъсна едно от красивите цветя на земната Си градина

Детайли

Двери

30 Ноември 2021

Слово на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на опелото на ставрофорен иконом Ангел Ангелов в храм „Света Софѝя“, 29 ноември 2021 г.

Отново и отново се изправяме пред тайнството на смъртта и разбираме думите на великия старозаветен проповедник: смъртният ден не е във властта на човека. Един друг старозаветен праведник възкликва: Господи, дал си ми дни колкото педя и векът ми е като нищо пред Тебе. Свети пророк Исайя ни казва: разгласяй, че всеки живот е като полска трева и всичката му красота е като полско цвете. Стоейки пред ковчега на нашия любим събрат и съслужител, новопреставилия се в Господа ставрофорен иконом Ангел Ангелов, ние разбираме една основна истина: че Господ не ни е питал дали искаме да дойдем в този свят и да живеем този живот, така и не ни пита дали искаме да си тръгнем оттук. Затова и в навечерието на празника на св. Климент Охридски, който е монашеска похвала и архиерейска слава, Господ откъсна едно от красивите Си цветя от земната Си градина, за да го посади в Своята красива божествена градина, в Царството Божие. Смъртта на един свещеник, на един духовник е печално събитие и тя се преживява сложно, защото е свързана с раздяла с любима и важна личност в нашия живот. Смъртта на един духовник е загуба – загуба за домашната църква, загуба за неговия храм, загуба за неговата енория, за епархията и в крайна сметка загуба за светата Църква.