Благовестието за Царството

Детайли

Бейрутски митр. Илия (Ауди)

12 Януари 2019

„Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 4:7).

Двата израза – „небесното царство“ (който се повтаря тридесет пъти в Евангелие според Лука, четири пъти в Евангелие според Марк и три пъти в Евангелие според Матей) и „Божието царство“ (който се повтаря тридесет пъти в Евангелие според Матей) – представляват сърцевината на християнското благовестие в трите синоптични евангелия. Те се срещат в новозаветните книги под различни форми като: „царството на Отца“ (Мат. 13:43; 26:29; Лука 12:31), царството на Сина (Кол. 1:13, Лука 1:33; 22:29-30; Евр. 1:8), „царството на Сина Човечески“ (Мат. 13:41; 16:28), „царството Христово“ и „царството Господне“ (Еф. 5:5; 2 Петр. 1:11; Мат. 20:21; Иоан 18:36; 2 Тим. 4:1; 4:18) или под много простата форма на думата „царство“, която винаги се свързва с божественото Евангелие, слово и слава. Думата царство (василѝя) не означава царство в земния смисъл на думата, т. е. държава с определени граници, с войска, с институции, с официални органи, с админстративна структура и изменчива политика... В най-точния си смисъл тази дума сочи към вездесъщото „царство Божие“, нетварната Му власт, вечната Негова слава и крайната Му власт, която ще изпълни небесата и творението при очакваните негови откритие и поява.

Вековните предания на Църквата vs спасението на чедата на Църквата

Детайли

† На САЩ, Канада и Австралия митр. Йосиф

12 Януари 2019

 Мнения на св. Филарет (Дроздов), Московски митрополит, по актуални въпроси от църковно-обществен характер

Св. Филарет, Московски митрополит († 1867 г.), е един от знаменитите архиереи не само на Руската православна църква, но и на цялото Православие. Надарен от Бога с големи способности, той придобил обширни познания почти във всички области на човешката култура. Бил силно волева натура. Не само за времето си, но и днес още респектира с авторитетните си мнения по много въпроси от църковно-обществен характер, които са вълнували руското общество, а са имали влияние и в чужбина. Авторитетен бил св. Филарет и в областта на библеистиката, и по каноническите въпроси, по които мненията му се отличават с голяма ерудиция.

Интересна е неговата препоръка: „Неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимото“. Тази мисъл св. Филарет вложил в съставеното от него през 1866 г. проектопослание по въпроса за самостойността на Румънската църква. „Без съмнение, Светейший Владико, – писал той на Константинополския патриарх, – не се е изтощила Вашата отеческа любов към Влахо-Молдавската църква и към чедата ѝ. Не ще ли се намери средство да ободрите чрез слово на любов и твърди убеждения в църковната правда, да утвърдите колебаещите се, да обърнете делата в мирни сношения и неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимито?“ (Собрание мнений и отзывов Митроп. Филарета, т. 5, с. 808).

Благостта, милосърдието и снизхождението на Бога

Детайли

Автор: Силуан (Муса), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

11 Януари 2019

При благославянето на Новата година ние отново и на много места чухме думите, с които изразяваме нашата радост като вярващи и като общност, живееща чрез нашия Спасител: „Слава на Твоята благост, слава на Твоето милосърдие, слава на Твоето снизхождение, о, Ти, Който си единствен Човеколюбец“.[1]

Несъмнено съзерцаването на Божието домостроителство изпълва сърцето на човека с истинска радост. Песнописецът подчертава това чрез повторението на думата слава, с която ние величаем Бога и която присъства във всички наши молитви и богослужения.

Започваме беседата, като обръщаме внимание на Божията благост, защото тя е твърдата основа на нашата вяра. Като отдаваме слава на Бога за Неговата благост, ние изповядваме, че Неговата любов е абсолютно благо, както Неговата справедливост и воля. От това следва, че ние признаваме относителността на нашата любов, справедливост и воля от гледна точка на това, което е добро и полезно, както и че сме готови да заменим нашата относителна благост с Божията абсолютна благост и Неговата добра воля – с нашата воля; и няма да се стремим да подчиним Божията воля на нашите желания, похоти, мироглед и схващания.

Не се става християнин с клипчета от youtube

Детайли

Мариус Фундуля

10 Януари 2019

Интервю с архиепископа на Роман и Бакъу д-р Йоаким (Джосану) от Румънската православна църква. През януари 2019 г. се навършват четири години от интронизацията на един от изявените духовници на Румънската църква, автор на много книги и богословски статии, включително на Житие и акатист на св. Емилиан Доростолски, 2002. Архиеп. Йоаким е член на Богословската, литургичната и образователната комисия на Св. Синод на Румънската църква, съставил е и редактирал службите и акатистите на над 30 светци, канонизирани от Румънската православна църква.

- Ваше Високопреосвещенство, кои са основните промени в епархията, която вие на практика управлявате от 20 години - първо като викарий, а от 4 години като архиепископ?

- В архиепископията на Роман и Бакъу новостите са както в областта на милосърдната дейност, така и на административно-стопанско и социално равнище, а и в областта на мисионерската работа. В тези две десетилетия, в които по Божия милост се потрудих като архиерей на това място, наситено с история и духовност, се опитах да поставя евангелското послание в нова светлина и в съответствие с времето, в което живеем. Евангелието никога не остарява, нито се изчерпва, то е ново и обновяващо „до свършека на вековете“.

Безсюжетна история

Детайли

Михаил Шиндаров

07 Януари 2019

Колко е хубаво,
когато оркестърът свири тихо
в Парка за отдих и култура,
а светлото бъдеще е толкова далечно

Андрей Платонов

Не, няма да се получи без уговорки и обяснения, както бих желал. Всеки сюжет иска въображение. Обаче забелязах, че колкото по-настойчиво се старая да надникна в света, за който се опитвам да разкажа, толкова по-малко въображение ми остава. Сякаш този свят бе устроен така, че в него да не може да се случи нищо ново. Напротив – досегашният свят винаги бе възлагал надеждите си на нещо ново. Постепенно си дадох сметка, че все пак настъпваше нещо ново и отдавна познато.Това ставаше достатъчно неусетно, за да не разтревожи настоящето и оставаше достатъчно непознато за бъдеще, успяващо да забрави миналото си. Новости настъпваха постоянно и ставаха все по-оскъдни. Мечтите изместваха ставащото, но остаряваха преди да се сбъднат. Осъществяха се нетърпеливо и безвъзвратно, без да има защо. Доверявайки се на себе си, историята приключваше. Прогресът отменяше себе си, без изгледи да свърши. Той правеше безпредметно предстоящото, а въображението превръщаше в частна практика. На несръчни разказвачи като мен добре уреденият свят не оставяше голям избор. Можех да се придържам по-близо до случки, които едва ли го заслужават, или да ги превърна във вълнуващи събития, което едва ли заслужавам. Аз предпочетох първото. Лаконичността също ми се стори уместна, когато няма какво толкова да се каже. Нека духът на реализма извини бедния ми сюжет.