На 1 юни: Децата за вярата и света около нас
- Детайли
- Двери
Това са мисли на български деца за Бога, за преживяването на вярата в личния живот, във взаимоотношенията с другите. Тези мисли са искрен и истинни, споделени от децата на тяхната учителка. Но тези разсъждения не са спонтанни. Те са резултата от години работа с чистите сърца на децата, култивиране на доброто, насочване към светлото и Божието, предпазване от покварата и греха, които напират към тях.
В навечерието на Деня на детето да благодарим на всеотдайните родители и учители, които посвещават себе си в грижа за „тия най-малките“ и насочват мислите, чувствата и действията им към Бога, към чистотата и светостта в творението, давайки им пълна свобода за развитие и творчество. За да имат децата щастливо детство и плодотворна зрялост.
Елена, 9 г.: „Когато вляза в храма, чувствам, че всички икони са живи и ме подкрепят. Има много добро на този свят – добро е да слушаш родителите си, да не се сърдиш на никого, да прощаваш и да обичаш всичко, сътворено от Бог. Представям си, че в света всичко е добро и мирно. Това е една от мечтите ми.“
Бурята на Духа
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Апостолите бяха събрани в горницата поради страх от юдеите, а след това ги виждаме да тръгват с велика сила, с най-голяма смелост, за да благовестят не само на юдеите, но и на езичниците. Тръгват, за да се пожертват и да умрат като мъченици и свидетели за всички бъдещи християнски поколения. Вярващият се подвизава, за да стане светец, тоест блестящ и сияещ човек – да стане нов човек.
Как се случи всичко това, след като те избягаха и оставиха Иисус самичък? Те видяха Христос като победител и въпреки това не укрепнаха, а се предадоха на страха, защото „плътта и кръвта“ били изложени на гонение.
На 24 май „Двери“ чества 13 години от създаването си
- Детайли
- Двери
В Деня на българската просвета и култура Двери чества 13 години от създаването си. Датата, на която стартира порталът, беше избрана неслучайно. Проектът Двери беше замислен и се осъществява като образователно-просветен и с мисионерска насоченост – да разширява кръга на своите читатели от тясно църковната сфера към така нареченото „светско“ общество. Да говори за Христовата Църква, нейната общност и ценности на език, разбираем за съвременните българи. Стремежът ни е, доколкото можем, да следваме примера на св. братя Кирил и Методий, посветили живота си на християнската проповед сред славяните на техния роден език.
През тези 13 години ние бяхме водени и от стремежа да търсим Христовата правда и да я отстояваме, да дадем възможност да се чуе гласът на онеправданите. 13-та година на Двери бележи своеобразен връх в опитите за натиск върху нас. Но ние знаем, че насилието, страхът и заплахите не са оръжията на Църквата. Христос ни казва, че кротките ще наследят земята, а един от големите съвременни православни мисионери архиеп. Анастасий (Янулатос) посочва, че Христос не пребивава там, където има арогантност и лицемерие.
Отците на нашата вяра
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В символа на вярата, който са поставили св. отци, събрали се през 325 г., се казва, че ние вярваме в Един Господ Иисус Христос. В това, че Той е Господ, т. е. Бог и Единороден Син Божи, Който няма друг Нему подобен и Който е роден от Отца преди всички векове. Вярваме, че Той е несътворен, а е съществувал винаги заедно с Бога, Своя Отец, и със Светия Дух. Затова отците Го наричат „Светлина от Светлина и Бог истинен от Бог истинен“, и потвърждават, че е роден, т. е. дошъл е от лоното на Отца, от сърцевината и същността на Бога Отца, а не е сътворен както човеците, не Го е създал Бог, нито пък някой друг.
Той е Светлина от Светлина. Както слънцето е светлина и лъчите му са светлина, така и Христос е светлината, раждаща се от Бога Отца. Това е същността на нашата вяра. Ние вярваме, че Бог дойде в света, въплъти се и умря, а когато казваме, че Той умря, ние с това казваме: вярваме, че Този, Който е бил повесен на дърво, е Бог в плът. Защото, ако Христос не беше наистина Бог, ние нямаше да сме изкупени, а щяхме да сме си все още в своите грехове, защото човек не може да изкупи човечеството.
Мирът на Бога
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Трябва да се научим да плачем. Старецът Паисий казваше, че в родината му, в Кападокия, когато турците обикаляли нощем, казвали: Какво им става на тези християни, цяла нощ ли оплакват мъртъвците? Те чували плач, вопли, стонове и мислели, че православните християни оплаквали мъртъвците си нощем. Не можели да разберат, че хората се молили, защото кападокийците били простодушни, открити хора. Може би те плачели за своята мъртва душа, както би трябвало да плачем и ние. Сълзите носят голям мир в човека и мисля, мое лично убеждение е това, може да е грешка, не знам, че една от причините да имаме толкова психически проблеми днес, е че не плачем. Отиваме на погребение и не плачем. Или става някакво скръбно събитие, но се стискаме да не заплачем, особено младите и момчетата смятат, че това е срамно. Не те ли е срам да плачеш? Голям човек да плачеш? Не искам да кажа, че трябва да плачеш където и да е и във всеки един момент, но плачи поне вкъщи. Но как ще плачеш вкъщи, след като нямаш време, веднага щом се върнеш у дома, вратата се отваря и там те очаква друга арена, с други неща, с други проблеми и т.н. И ако не те очакваш арена, те очаква телевизията да те погълне, интернет, телефонът ти и други. Кога да заплаче човекът?... Днес нямаш време дори да заплачеш.