Слово за отсичането на главата на честнѝя и славен пророк и Предтеча Йоан Кръстител
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, архиепископ на Русия
Пак за пророческа кръв жадува Юдея! Пак от пророкоубийство се задъхва! Пак Йезавел Илия търси за смърт (по 3 Цар. 16:31)! Пак на колесница го преследва! Тя обаче, препускайки, не застигна праведника, но нейната най-лукава внучка с престъпно прошение постигна да бъде донесена на блюдо сред нечестивия пир на Предтечата главата; главата, почитана от ангелите; главата, гласа на Отца чулата, Сина кръстилата и Светия Дух видялата (Мат. 3:16-17); главата, гнусното прелюбодеяние на безсрамния Ирод изобличилата; главата, за очите на Иродиада страшната! О, лукава жено! Такава глава ти превърна в забавление едновременно и на меча, и на убийствената десница. И по каква причина? Понеже говореше на Ирод: не ти подобава да имаш жената на Филип, твоя брат (по Мат. 14:3-4)! Затова още повече, о, Ироде, беше длъжен благодатта да изповядваш; затова още повече – да почиташ оня небесен, свръх човеците човек; затова още повече – да го обичаш, понеже от беззаконието те отдалечава и греха отсича. Ти обаче обратното вършиш, убивайки несправедливо на чистотата учителя, на покаянието проповедника. Когато подобаваше от тъмницата да го изведеш, прошка от него да молиш, пира да осветиш с пристигането на мъжа, и тези свещеници, и старейшините галилейски, и всички събрани да зарадваш, точно тогава ти веселието в плач превърна, и пир по-скоро с кръв, нежели с вино устрои. О, съвършено безумие! Кой е виждал пир с кръв примесен?! Кой е чувал за глава на блюдо (като ядене!) насред гощавка носена?!
Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш (Мат. 14:3-4). А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше (Марк 6:19-20). Учителя на Светлината служителят на мрака в тъмница затваря, за да го изплаши и да го принуди да не го изобличава. При това – вързан! Но Словото Божие не може да бъде вързано! Този Ирод[1] е най-злото отроче на оня, жестокия василиск[2] (Мат. 2 гл.; Лука 1:5), на оня, децата в невинна възраст избилия и много майки без деца оставилия. От него впрочем тогава Йоан беше съхранен, за този (Ирод) беше оставен, за да изпълни и той мярата на своите предци.
Служба за отсичане на главата на св. Йоан Кръстител – на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Вечерна
Четем Блаже́н муж: 1-ви антифон.
Го́споди, воззва́х (Пс. 140:1-2): на 8. Глас 6. От монах Йоан:
Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи!
Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стихирите се пеят самогласни.
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)
На рождения ден на безсрамния Ирод желанието на скверната танцьорката беше изпълнено според клетвата: главата на Предтечата беше отрязана и внесена на блюдо като награда в присъствието на гостите. О, мерзък пир, изпълнен с безбожие и кърваво убийство! Но ние достойно почитаме и облажаваме Кръстителя като най-голям сред родените от жена. (два пъти)
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2) – същата стихира
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията, кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)
Игра ученичката на вселукавия дявол и като отплата взе главата ти, Предтечо. О пир, изпълнен с кърви! Да не се беше клел, беззаконни Ироде, потомък на лъжата, а и, ако си се заклел, поне да не беше спазил клетвата си; защото е по-добре да излъжеш и да придобиеш живот, отколкото да държиш на истината и да отсечеш главата на Предтечата. Но ние достойно почитаме и облажаваме Кръстителя като най-голям сред родените от жена. (два пъти)
Стих: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:4) – същата стихира
Преставление или представление – кое е правилното и дали трябва да се ползва
- Детайли
- Иван Димитров
Повечето от читателите на Двери ще отговорят веднага: „преставление без „д“, разбира се!“. Други пък – и църковни, и нецърковни хора – ще се чудят на този правопис, но това наистина е правилното изписване на думата. Само че колцина разбират защо е правилно? И по-важният въпрос: като е правилно, защо създава въпросителни?
Думата се използва като синоним за смъртта на св. Богородица и на други светци, както е през тези дни и успението на св. Иван Рилски. И оттук идва първото объркване. Защото тя не е синоним на успение (цслав.) или заспиване като евфемизми за смърт.
Както показва и току-що публикуваната в Двери статия за светоотеческото учение за преставлението на Пресвета Богородица (тук), това понятие носи след себе си догматически връзки за възкресение и възнесение с тяло на Божията майка на небето. Независимо дали има или няма такъв догмат в учението на Православната църква, това значение на преставлението на Пресвета Богородица все повече се вярва от православните християни, изповядва се чрез богослужебните текстове, особено около празника на Успение Богородично (включително и т. нар. опело на Пресвета Богородица). Нашата тема тук не е дали това е правилно или не е правилно учение, а за неговото название преставление. Именно защото то се използва широко – ако не с това отглаголно съществително, то с глагола преставям се в значение на умирам.
Преставлението на св. Богородица според светоотеческото учение и Преданието на Църквата
- Детайли
- Георгиос Н. Манолис
Свещената личност на св. Богородица в историята на човешкия род е уникална, тъй като в ангелския и човешкия свят няма нищо, което да е равно или по-голямо от Пресвета Богородица, тъй като тя е част от недостъпната за човешкия ум тайна на Божия промисъл. След Троичния Бог тя стана основната личност, която съществено е допринесла за осъществяването на плана за спасение на човешкия род. Отците на Църквата отбелязват, че за осъществяването на плана за спасение на човешкия род Бог е дал Своя Син и Слово, а човечеството е дало св. Дева Мария.
Тя става стълбата, по която Бог слиза на земята, за да може човекът да бъде освободен от последствията от тлението и смъртта, да осъзнае красотата си преди грехопадението и да тръгне към обòжение.
Православната църква почита Пресвета Богородица и с тази почит към нея от страна на Божия народ са свързани две важни събития от живота ѝ: успението (заспиването) ѝ и нейното преселване в плът в небесата. Този празник още през 2 в. се среща в йерусалимската традиция в различна форма и наименование. Неговото установяване, както и установяването на всички богородични празници се е осъществило около средата на 5 в., след Третия вселенски събор. Конкретно относно факта на преставлението на Пресвета Богородица от време на време възникват въпроси за това какво се има предвид, когато се говори за него.
Службата за отдание на Успение Богородично в неделен ден на 2 глас – на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Възкресно-празнична служба за отданието на Успение Богородично, 23 август
В събота на вечерната
На Господи воззвах, 10 стихири.
Възкресни стихири, глас 2:
Стих 1: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7)
Елате да се поклоним на Бог Слово, роден от Отца преди всички векове, Който взе плът от девицата Мария, защото Той доброволно претърпя кръста и се предаде на погребение, и като възкръсна от мъртвите, ме спаси, заблудения човек.
Стих 2: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:8)
Нашият Спасител Христос заличи записа на греховете ни, като го прикова на кръста и отмени господството на смъртта. Нека се поклоним на възкръсването Му на третия ден.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
